Решение № 7063 от 15.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4310/2015. г.

Решение № 7063 от 15.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4310/2015. г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Еньо Бончев" ООД, със седалище гр. София, представлявано от управителя Димитър Стоянов Лисичаров, чрез процесуалния му представител адвокат Емилия Тончева, против решение № 901/19.02.2015 г. постановено по адм. дело № 1307/2013 г. на Административен съд София-град, II отделение, 35-ти състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу уведомително писмо изх. № 01-2600/11842/20.12.2012 г. за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" с направление "Биологично растениевъдство" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2010 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и дружеството е осъдено да заплати направените от ответната страна разноски. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго решение, с което да бъде уважена жалбата, по която е образувано производството пред първоинстанционния съд. Претендират се разноски. Ответникът - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуалния си представител юрисконсулт Десислава Петрова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира отхвърлянето й, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, но следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на касатора срещу уведомително писмо изх. № 01-2600/11842/20.12.2012 г. за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2010 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". С решение № 901/19.02.2015 г. по адм. дело № 1307/2013 г. на Административен съд София-град, II отделение, 35-ти състав, по същество е прието, че не са налице основания за отмяната на уведомителното писмо. За да постанови посочения резултат, първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, без при това да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, нито противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. В тази връзка, обосновано /предвид приложените по делото документи и данните от изслушаните по делото съдебно-технически експертизи/ е прието, че със заявление УИН 24/210610/52483 по мярка 214 "Агроекологични плащания" направление "Биологично растениевъдство" за кампания 2010 г. от "Еньо Бончев" ООД са заявени за подпомагане 19 парцела в землището на с. Търничени, община Павел баня, с обща площ 101.11 ха. Между страните липсва спор, че първоначално от дружеството е поет агроекологичен ангажимент по горепосочената мярка и направление, през 2008 г., за 11 парцела с обща площ 98.59 ха, одобрени като референтни. Всички те са заявени за подпомагане и през 2009 г., с увеличение на площта на единия от тях. При осъществената по делото проверка относно припокриването на площта на заявените за кампания 2010 парцели, с тези, одобрени като референтни за предходните две кампании, въз основа данните от заключенията на вещите лица е констатирано, че припокриването с площите за 2008 г. е 89.12%, а с тези за 2009 г. - 89.31%. Установено е, че площите, заявени за подпомагане през 2010 г. са увеличени с 2.56% или 2.52 ха спрямо одобрените за 2008 г. Същевременно обаче, 10.73 ха от заявените и одобрени през 2008 г. и 2009 г. площи, не са включени в парцелите, заявени за подпомагане през 2010 г. Предвид установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд е формирал правилен краен извод за неоснователността на подадената жалба. В тази връзка законосъобразно е прието, че процесното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия и при наличие на изискуемите от чл. 59, ал. 2 АПК, реквизити. Но тъй като направеният от съда извод, че административният орган правилно е отказал финансова помощ и е прекратил агроекологичния ангажимент на "Еньо Бончев" ООД по направление "Биологично растениевъдство" по заявление с УИН 24/210610/52483, е основан на неприложима в случая редакция на Наредба № 11/6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., в настоящото решение следва да бъдат изложени обосноваващи го мотиви, в съответствие с приложимия материален закон: При извършената административна проверка в случая е установено неизпълнение на изискването по чл. 24 от Наредба № 11/6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /в приложимата към заявление за подпомагане за кампания 2010 г., редакция на разпоредбата по ДВ, бр. 19/2010 г., в сила от 9.03.2010 г./, агроекологичните дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, б. "а", т. 2, 3 и 4 и т. 5, б. "б", да се извършват върху едни и същи площи, в петгодишен период от поемането на агроекологичното задължение /ал. 1 на чл. 24 в горепосочената редакция/. Текстът на чл. 24, ал. 2 от същата редакция предвижда само възможност за намаляването на одобрените площи с до - 10%, като поне 90% от площта се припокрива с одобрената със "заявлението за подпомагане". Именно неизпълнението на изискването по чл. 24, ал. 1 от Наредбата /във вида й след изм. по ДВ, бр. 19/2010 г./, кореспондира с прилагането на новата т. 5 от чл. 18, от Наредбата в тази й редакция, според която подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ ако не са осигурили ползването на площите, за които кандидатстват за подпомагане, съгласно изискванията на чл. 24, ал. 1. В процесната хипотеза е констатирано, че увеличената площ на заявените от дружеството за кампания 2010 г., парцели, не включва над 10ха от площта на одобрените /референтни/ парцели за участие по направление "Биологично растениевъдство", като припокриването е едва 89.31% спрямо предходната година и 89.12% спрямо 2008 г. С оглед формулировката на текстовете на чл. 24, ал. 1 и чл. 18, т. 5 от Наредба № 11/6.04.2009 г. /действаща през 2010 г./, без правно значение са оплакванията на касатора, основани на малката разлика между установеното припокриване на площите и 90%, визирани от чл. 24, ал. 2 от Наредбата. Още повече, че направените от административния орган фактически констатации относно процента на припокриване на площите при пресичане на заявените от "Еньо Бончев" ООД през текущата кампания парцели, спрямо одобрените /референтни/ парцели за участие по направление "Биологично растениевъдство" за предходните две кампании, се подкрепят изцяло от заключенията по приобщените по делото СТЕ. Неизпълнението на условието по чл. 24, ал. 1 от Наредбата, в случая дава основание за прилагане на правилото на чл. 18, т. 5 от същата /в приложимата редакция/, поради което и не би могло да приеме за незаконосъобразен атакувания пред първата инстанция административен акт, чиито последици по съществото си кореспондират с постановеното от органа "прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г.". Не намират основание и оплакванията на касатора, че през 2010 г. е поел ново агроекологично задължение. Това с оглед горепосочената, приложима редакция на чл. 24 от Наредбата, би могло да стане при условията на приложимия към 2010 г., текст на ал. 4 на разпоредбата, според която при увеличаване на размера на одобрената площ над размера по ал. 1, подпомаганите лица поемат ново агроекологично задължение за петгодишен период за всички одобрени със заявлението за подпомагане площи. Нормата не установява конкретен размер на увеличението, но тълкуването й, включително с оглед систематичното й място в текста, налага извода, че за приложението й е необходимо да е налице пълно припокриване на вече одобрените за подпомагане площи, към които да е заявено съответно увеличение. В случая такова припокриване несъмнено не е налице, а оттам и не са осъществени всички предпоставки за прилагането на чл. 24, ал. 4 от Наредбата, при условията на която да възникне ново агроекологично задължение. Следва да се отбележи, че цитираните, както от жалбоподателя, така и от административния орган, редакции на разпоредбата на ал. 7 на чл. 24 /съответно по ДВ, бр. 18/2011 г., в сила от 1.03.2011 г., по ДВ, бр. 85/2011 г., в сила от 1.11.2011 г. и по ДВ, бр. 23/2012 г., в сила от 20.03.2012 г./, са неприложими в процесния случай, касаещ осъществяването на преценка по заявление за кампания 2010 г. Поради това изложените въз основа на тях, доводи от двете страни по делото и представителя на ВАП, взел участие в касационното производство, не следва да бъдат обсъждани от настоящия състав. Касаторът не отговаря на изискването по чл. 24, ал. 4 от Наредбата /в приложимата редакция/, за поемане на ново агроекологично задължение, тъй като заявената от него за подпомагане увеличена площ през 2010 г., не припокрива одобрените му преди това за подпомагане площи. Следователно, посочената година не би могла да се приеме за "първа" от поето от него, ново агроекологично задължение, независимо от увеличението с 2.52 ха на абсолютната стойност на заявените за извършване на агроекологична дейност площи. По изложените съображения, правилен се явява направеният от АССГ извод, че уведомителното писмо е законосъобразно и жалбата срещу него, като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Поради това настоящият състав приема, че по отношение на обжалваното съдебно решение не са налице касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно като краен резултат, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора, основателно е искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 300 лв., определен от съда съобразно Тарифа № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,