Решение № 4841 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10839/2009 г.

Решение № 4841 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10839/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от областния управител на област с административен център гр. Варна, против решение № 1020 от 12.06.2009 г., постановено от Варненския административен съд, трето отделение, 24 състав, по адм. д. № 2690/2007 г., в частта за имоти № 1710, 1716 и 1717. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Жалбоподателят твърди, че съдебното решение в обжалваната част е постановено в нарушение на материалния закон и при изработване на оспорения ПНИ, той е бил съобразен с изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ при съпоставяне на информацията и вписванията в регистъра на имотите по плановете на стари имотни граници. Моли Върховният административен съд да отмени решението в обжалваната му част относно имоти № 1710, 1716 и 1717 и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на наследниците на Манол Канлиев като неоснователна. Ответниците - Иван Манолов Канлиев, Янка Манолова Вергиева и Мара Манолова Кючукова оспорват касационната жалба с писмен отговор, в който развиват съображения за отхвърлянето й. Заинтересованата страна - Димитър Стоянов Пеев, чрез упълномощен адв. Енева също оспорва касационната жалба с писмен отговор, с който пледира за оставяне в сила на обжалваното решение. Останалите заинтересовани страни - Мария Стоянова Гочева, Иван Димитров Канлиев, Тодорка Йорданова Михалева, Стоян Йорданов Великов, Стелиан Стоянов Йорданов и Евгений Стоянов Йорданов не заявяват мнение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото правилно съдът е приел, че местата на възстановените земеделски имоти на наследниците на Манол Иванов Канлиев и Димитър Иванов Канлиев са били разменени при проектирането и изработването на ПНИ, което сe потвърждава от заключенията на единичната и тройната СТЕ. Наследниците на двамата наследодатели също не спорят за това. Съгласно заключението на тройната експертиза, при съпоставяне на ПНИ с графичното изображение на ПКП има очевидно разминаване, което не позволява да се установят старите реални граници на възстановените имоти. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата на областния управител е частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 1020 от 12.06.2009 г. е отменена заповед № РД-07-7706-206/8.08.2007 г. на областния управител на област Варна, с която е одобрен планът на новообразуваните имоти на селищно образувание местност "Кум тепе", землище Аксаково, община Аксаково, област Варна, по отношение на имоти с пл. № 1710, 1716 и 1717 и преписката е върната на областния управител за издаване на мотивирана заповед, съобразно указанията в частта за имоти пл. № 1710, 1716 и 1717. Освен това жалбата е отхвърлена по отношение на имот пл. № 1475 и в тази част съдебното решение като необжалвано е влязло в сила. С оглед изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за валидно, но в частта по отношение на имот пл. № 1716 същото е недопустимо. Това е така, защото от текста на жалбата, по която е образувано адм. д. № 2690/2007 г. е видно, че жалбоподателите са поискали "да бъде направена корекция в плана и на името на наследниците на Манол Иванов Канлиев да бъдат записани парцели: № 1717 с площ 931,75 кв. м, № 1716 с площ 251,57 кв. м, № 1475 с част от площта си 378 кв. м, № 1710 с част от площта си 437,72 кв. м и останалата част от № 1710 да бъде записана на наследниците на Димитър Иванов Канлиев." От приетия като писмено доказателство регистър на имотите към ПНИ /стр. 10 на адм. д. № 2690/2007 г./ се установява, че имот № 1716 с площ 251,97 кв. м е записан на собственик: наследници на Манол Иванов Канлиев с документ за собственост решение № 2053 от 1996 г. на ПК - Аксаково. Това означава, че площта на претендирания от жалбоподателите имот изцяло е съответствала на вписаната площ в регистъра към ПНИ, а като собственици са вписани именно наследниците на Манол Иванов Канлиев, точно каквото е искането на горепосочените наследници. В този смисъл е и приложената към единичната СТЕ скица, изготвена от вещо лице инж. Живко Баев, в която е отразено, че в ПНИ имот № 1716 е с площ 252 кв. м и е вписан на Манол Канлиев. Следователно искането, с което е сезиран Варненския административен съд по отношение на имот пл. № 1716 е процесуално недопустимо, защото оспорената част от ПНИ е напълно позитивна за жалбоподателите, от което следва, че наследниците на Манол Иванов Канлиев нямат личен, пряк и непосредствен правен интерес да оспорят процесната заповед, с която се одобрява ПНИ в частта досежно имот пл. № 1716. В този случай първоинстанционният съд е следвало да остави без разглеждане жалбата в частта й относно имот пл. № 1716 от ПНИ на основание чл. 159, т. 4 от АПК. Вместо това Варненският административен съд е отменил обжалваната заповед по отношение на имот пл. № 1716, с което е постановил недопустимо съдебно решение, което по силата на чл. 221, ал. 3 от АПК следва да бъде обезсилено и делото прекратено в тази част. Относно останалата част от съдебното решение решаващият съдебен състав счита, че е допустимо и правилно. При постановяване на обжалваното решение в частта за имоти пл. № 1717 и № 1710 не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. В мотивите на атакуваното решение точно е преценено, че съобразно разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, ПНИ трябва да съответства на отразяванията в помощния план, като по възможност се запазят имотите на бившите собственици, такива, каквито са били преди образуването на ТКЗС и ДЗС и ограниченията са единствено относно площите, отредени за ползватели с надлежно преобразувано право на ползване в право на собственост. Първоинстанционният съд правилно се е позовал на единичната и на тройната СТЕ, неоспорени от касатора, от които е видно, че по отношение на имоти пл. № 1717 и № 1710 ПНИ не отговаря на помощния план и е допуснато несъответствие между отбелязването в плана на старите имотни граници и ПНИ. Изводите на Варненския административен съд са правилни и не се опровергават от касационния жалбоподател в настоящото съдебно производство. Правилно съдът е приел, че местонахождението на възстановените земеделски имоти на наследниците на Манол Иванов Канлиев и Димитър Иванов Канлиев е разменено при проектирането и изработването на ПНИ, в какъвто смисъл са заключенията на единичната и тройната СТЕ и наследниците на двамата наследодатели не спорят относно това правнорелевантно обстоятелство. Съгласно нормата на чл. 28, ал. 1от ППЗСПЗЗ помощният план по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ следва да съдържа данни, както за имотите, предоставени за ползване, така и за имотите, съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС, а в ал. 4 от същия чл. е указано, че ПНИ се изработва в мащаба и въз основа на помощния план. В тази връзка местонахождението на имотите на бившите собственици следва да се запази такова каквото е било, като ограничението е с оглед площите на бившите ползватели, чието право се е трансформирало след заплащане стойността им в право на собственост. Следователно по отношение на имоти с № 1710 и 1717 тези материалноправни изисквания не са спазени с оспорената заповед, поради което със съдебното решение същата правилно е отменена в тази част, като незаконосъобразна и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо и чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,