Решение № 6631 от 2.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2553/2021 г.

Решение № 6631 от 2.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2553/2021 г., VI о., докладчик председателят Любомир Гайдов Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ Бургас против решение № 76/22.01.2021 г. по адм. д. № 2451/2020 г. по описа на Административен съд - Бургас. Поддържат се оплаквания за неправилност поради противоречие с материално-правните разпоредби на закона - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Заявителят за отпускане пенсия за осигурителен стаж и възраст няма изискуемите 15 години действителен стаж по чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Периодът 30.12.1969 г. – 14.10.1981 г., в който лицето е изтърпявало наказание "лишаване от свобода" в изпълнение на присъда по н. о. х. д. № 014/1970 г. на Военен съд Пловдив и за който е репресирано лице по смисъла на Закона за политическата и гражданската реабилитация на репресирани лица /ЗПГРРЛ/, не представлява действителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Ответникът по касационната жалба – Г. К. от гр. Поморие, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмен отговор и становище излага доводи за неоснователност на жалбата. На основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето на изтърпяване на наказанието му, в съответствие с решението на Централната комисия по чл. 4 от ЗПГРРЛ, се зачита за трудов стаж при пенсиониране, тъй като съгласно действащите до 31.12.1999 г. разпоредби се признава за осигурителен стаж по КСО. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението на Административен съд - Бургас е отменено решение № 1012-02-100#1/27.10.2020 г. на директора на ТП на НОИ Бургас и потвърденото с него разпореждане № 2113-02-311#3/16.09.2020 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ Бургас като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. С разпореждането на основание чл. 68, ал. 1-3 от КСО е отказано да се отпусне на К. пенсия за осигурителен стаж и възраст по негово заявление вх. № 2113-02-139/24.01.2020 г. Към датата на подаване на заявлението – 24.01.2020 г., лицето е на възраст [възраст] и има: 1. Осигурителен стаж от първа категория - 11 г., 09 м., 14 дни; 2. От ІІ-ра категория – 00 г., 00 м., 00 дни; 3. От ІІІ-та категория – 10 г., 08 м., 06 дни. Общият осигурителен стаж, превърнат към ІІІ категория труд е – 30 г., 03 м., 29 дни, осигурителен стаж в Германия потвърден 01 г., 03 м. 00 дни, общ стаж – 31 г. 06 м. 29 дни. Пенсионният орган е приел, че лицето не отговаря на условията по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като няма минимум 15 години действителен осигурителен стаж. Съгласно чл. 7, т. 1 от ЗПГРРЛ за трудов стаж се признава времето, през което осъдени по наказателни дела лица и лица, незаконно задържани в поделенията на Министерство на вътрешните работи са били в затвори, трудововъзпитателни общежития, лагери и места за задържане. С Постановление № 139 на МС от 21.07.1992 г. за прилагането на чл. 7 от ЗПГРРЛ е постановено, че този трудов стаж се зачита за първа категория труд при пенсиониране. Органът се е позовал на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, според който "действителен стаж" е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Достигнат е изводът, че времето, в което ответникът по касация е изтърпявал наказанието си не попада в посочените хипотези, поради което не представлява "действителен стаж" и не може да се зачете за такъв по чл. 68, ал. 3 от КСО. Отказът за отпускане на ЛПОС е потвърден с процесното решението на директора на ТП на НОИ с аналогични мотиви. Административен съд – Бургас е приел, че актовете на пенсионните органи са незаконосъобразни, тъй като с тях не е зачетен за трудов стаж периодът на изтърпяване на наказанието, а дефиницията за "действителен стаж" на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО е в сила от 01.01.2015 г., няма обратно действие и е неприложима в случая. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31.12.2016 г., те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Допълнителната разпоредба на § 1, т. 12 от ДР на КСО, дефинираща понятието "Действителен стаж" е приета с измененията на КСО, обн. в. ДВ, бр. 107 от 2014 г. и е в сила от 01.01.2015 г. В случая се разглежда стаж, придобит през времето от 30.12.1969 г. до 14.10.1981 г., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, неговата действителност се преценява съобразно действащите до 31.12.1999 г. разпоредби. По делото не се спори, че ответникът е признат за репресирано лице. С чл. 1, т. 1-2 от ЗПГРРЛ, се обявява политическа и гражданска реабилитация на лицата, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. и ако са: 1. осъдени по наказателни дела с изключение на осъдените от Народния съд 1944 - 1945 г., освен ако са реабилитирани по съдебен ред, деянията им са амнистирани или присъдите им са отменени по реда на надзора, или ако са осъдени от Трети тринадесет членен състав на Народния съд по наказателно дело № 3/1945 г.; 2. незаконно задържани в поделенията на Министерството на вътрешните работи и други места. В чл. 7, ал. 1 от ЗПГРРЛ е предвидено, че се признава за трудов стаж времето, през което репресираните лица по чл. 1, точки 1 и 2 от същия закон са били в затвори, трудововъзпитателни общежития, лагери и места за задържане. Съгласно чл. 1 от Постановление № 139 на МС от 21.07.1992 г. за прилагане на чл. 7 от ЗПГРРЛ времето, признато за трудов стаж по реда на чл. 7, т. 1 от ЗПГРРЛ, се зачита за трудов стаж от I категория при пенсиониране. Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. С оглед цитираните разпоредби, периодът на изтърпяване на наказанието на К. подлежи на зачитане като действителен осигурителен стаж при пенсиониране по КСО по чл. 68, ал. 3 от КСО, както правилно е приел Административен съд-Бургас. Разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, с която е дадено легално определение на понятието "действителен стаж" и която е в сила от 01.01.2015 г., е неприложима. Тя е материалноправна и доколкото не й е придадена изрично обратна сила, съгласно чл. 14 от Закона за нормативните актове, има действие само занапред, но не и за процесния период, и с нея не може един вече признат за пенсиониране действителен осигурителен стаж, да не бъде зачетен. Следователно К. попада в кръга на посочените в чл. 1 от ЗПГРРЛ лица и трябва периодът 30.12.1969 г. -14.10.1981 г. да се зачете като действителен осигурителен стаж по чл. 68, ал. 3 от КСО. В този смисъл е решение № 15736 от 17.12.2018 г. по адм. д. № 2410/2018 г. на ВАС, VІ отделение и др. Първоинстанционният съд е постановил правилно решение, в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Не са налице касационни основания и решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение