Решение № 6072 от 22.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7908/2018 г.

Решение № 6072 от 22.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7908/2018 г., IV о., докладчик председателят Татяна Хинова Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 47 от 27.04.2018 г., постановено от Административен съд Търговище по адм. д. № 23/2018 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни отменителни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлено оспорването. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност заявява възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар. Ответникът З. Пашалова, с представен по делото отговор по касационната жалба, излага доводи за неоснователност на жалбата и прави искане обжалваното решение, като правилно, да бъде оставено в сила. Заявява искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, съгласно списък и доказателства за сторени разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение, като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решение е неблагоприятно, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на заповед № 03-РД/ 6969 от 19.12.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която е отказано финансиране по заявление за подпомагане по подмярка 4. 1"Инвестиции в земеделските стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. с идентификационен № 25/04/1/0.0.2271 и УРН 404918, със стойност на проекта 412 316, 28 лв. поради недостатъчен бюджет по подмярката. Съдът е отменил оспорения акт. За да стигне до правен извод за незаконосъобразност, съдът е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразен административен акт, тъй като при издаването й са допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да мотивира този извод, съдът приема, че с разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка "4. 1. "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода от 2014 – 2020 г. /Наредба № 9/2015 г./ са визирани основанията, при наличието на които подаденото заявление за подпомагане получава пълен или частичен отказ от финансиране. Оспорената заповед, с която е постановен пълен отказ от финансиране на заявлението, е издадена на основанието по чл. 39, ал. 1, т. 5 от Наредба № 5/2015 г. поради недостатъчен бюджет за финансиране на подаденото заявление за подпомагане, определен в заповедта за откриване на съответния прием. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Наредба № 9/2015 г. постъпилите заявления за подпомагане се оценяват съгласно критериите за оценка посочени в Приложение № 7, като съответствието с критериите за оценка се преценява към датата на подаване на заявлението за подпомагане съобразно приложените към заявлението за подпомагане документи. Заявленията за подпомагане се класират според получените при оценката точки и се одобряват в низходящ ред до размера на определения за съответния прием бюджет. Подбора на проектите се извършва като се оценят по предварително нормативно заложени критерии, посочени в Приложение № 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9/2015 г. В Приложение № 7 в табличен вид са посочени отделните приоритети по чл. 30, ал. 1 от Наредба № 9/2015 г., като към всеки един са дадени различни критерии, на които следва да отговаря заявлението, а срещу всеки критерии е посочена цифрова величина, определяща максимален брой точки. При определяне размера на точките са дадени минимални изисквания за изпълнение на критериите и отделно пояснения при какво изпълнение на критериите като процентно съотношение какъв брой точки следва да получи дадено заявление. След анализ на представените по преписката доказателства, съдът приема, че подаденото от жалбоподателката заявление е било оценено по допустимите и относими към проекта критерии по т. 1. 2, 3. 1, 4. 1, 5. 1, 8. 3 и 9. 1 от Приложение № 7 на Наредба № 9/2015 г., като по критериите по т. 8. 3 и т. 9. 1 жалбоподателката е получила 0, т. Извършената оценка на проекта според решаващия съд е неправилно. По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът е обсъдил при съобразяване на разпоредбата на чл. 202 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. Назначеният съдебен експерт е дал заключение, че проектът на жалбоподателката е неправилно оценен по посочените две точки и следва да му бъдат присъдени съответно 10, т. и 7, т. като аргументите на ДФЗ се основават главно на "Насоките за прилагане на оценка на Приложение № 7"/Насоки/, които са представени и по делото. Във връзка с представените Насоки, на които се е позовал административния орган, съдът приема че те не съставляват нормативен акт, нито са част от друг такъв и не могат да бъдат приети и като автентично тълкуване на разпоредбите на Наредба № 9/2015 г., тъй като с оглед чл. 51 ЗНА същите е следвало да бъдат обнародвани и разгласени по реда на разгласяване на Наредбата. По тези мотиви, съдът е кредитирал заключението на приетата експертиза, според която проектът на оспорващата страна е следвало да бъде оценен на 56 точки, което променя класирането на проекта. По тези мотиви съдът приема, че оспорената заповед е материално незаконосъобразен административен акт и при постановяване на заповедта е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което ако не беше допуснато би се стигнало и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. По тези доводи оспорената заповед е отменена и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, изложени в мотивите на съдебното решение. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. По делото е установено, че жалбоподателката като земеделски производител е подала на 07.12.2016 г. заявление за подпомагане по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" в период за прием на заявления, открит със заповед № РД-09-755 от 04.10.2016 г. на министъра на земеделието и храните, като съгласно заповедта приема започва на 26.10.2016 г. и приключва на 07.12.2016 г. Основанието, на което е постановен пълен отказ от финансиране е разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 5 от Наредба № 9/2015 г. – поради недостатъчен бюджет за финансиране. В този случай и съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 9/2015 г. постъпилите заявления се оценяват съгласно критериите за оценка, посочени в Приложение № 7, като съответствието с критериите за оценка се преценява към датата на подаване на заявлението и се класира според получените при оценката точки и се одобряват в низходящ ред до размера на определения за съответния прием бюджет. Основния спорен въпрос е относно оценяване на проекта по критериите по т. 8. 3 и 9. 1 от Приложение № 7 към Наредба № 9/2015 г. По критерия по т. 8. 3. – Проекти с инвестиции за строителство или обновяване на сгради, помещения и друга недвижима собственост, пряко свързани с производството, съхранението и подготовката на продукцията за продажба, включително съоръжения, оборудване и машини, различни от земеделска техника, които са монтирани в тях, проектът на жалбоподателката е оценен с 0 точки, тъй като според административния орган не постига минималното изискване да съставлява 65% от допустимите инвестиционни разходи по проекта. При оценката на заявената инвестиция по този критерий са оценен единствено СМР за животновъдна ферма, поради което е изчислено процентно съотношение 61%. От заявените разходи са извадени разходите "Трифазен автоматичен дизелов генератор", поради липса на подробна техническа спецификация в офертата на "Дизел Център" ЕООД. Този извод на административния орган за недопустимост на инвестицията не е съобразен с обясненията на кандидата, дадени в уведомително писмо от 21.08.2017 г. – л. 557 от преписката. В изпълнение на дадени указания за непълнота на проекта, жалбоподателката е представила подробна техническа характеристика към офертите на "Стил Профил" ЕООД и "Еко бултак" ЕООД и е обяснила, че третия оферент "Дизел Център Цонев" ЕООД е отказал да представи подробна техническа характеристика, тъй като при конкретно посочен модел на техническото оборудване, техническите характеристики са константна величина и не следва да се изписват отделно. Това обстоятелство не е взето предвид от административния орган в нарушение на разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от АПК, според която не подлежат на доказване факти, които са известни на органа. В случая са представени подробни технически характеристики от двама от оферентите, и доколкото става реч за точно определен модел на генератора, то изискването за установяване на релевантния факт е изпълнено. На следващо място от инвестиционните разходи по критерия по т. 8. 3. са изключени "Торова площадка и торова шахта", "Външна ограда" и "Благоустрояване". Изключването на инвестицията за торова площадка и торова шахта, както и за изграждане на ограда на животновъдния обект не е съобразено с изискванията на Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 7 от Наредба № 44/2006 г. животновъден обект за отглеждане на едри преживни животни следва да отговаря на изискването да има обособено място в животновъдния обект за временно съхранение на тор и обеззаразяване, съобразено с капацитета и технологията на отглеждане. Изграждането на торова площадка и торова шахта е нормативно предвидено изискване за регистрация на животновъдния обект, поради което това съоръжение е необходимо присъщо за функциониране на животновъдния обект. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 5 от Наредба № 44/2006 г. животновъдните обекти за отглеждане на селскостопански животни включва, като мярка за биосигурност, да са оградени по начин, осигуряващ безопасността на обекта и здравното благополучие на животните, който не позволява свободен достъп на хора и други животни. Формално и без да съобрази изискванията за регистрация и съответно функциониране на животновъдния обект, административния орган е изключил при оценката по критерия по т. 8. 3. от Приложение № 7 инвестицията за изграждане на ограда. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че оценката на проекта е съобразена с утвърдени от МЗХ Насоки за прилагане на критериите за оценка. Както правилно е приел решаващият съд цитираните насоки нямат нормативен характер, поради което не могат да предвидят изисквания, които да водят до стеснително прилагане на критериите по т. 8. 3. от Приложение № 7. Още повече, че и в цитираните от административния орган насоки не е предвидено изчерпателно изброяване на допустимите инвестиции, подлежащи на оценка по критерия по т. 8. 3. от Приложение № 7. Преценката за допустимост е предоставена на административния орган, който следва да се произнесе по функционалната свързаност на заявените разходи с предназначението на обекта и целта на проекта и при решение за изключване да мотивира извода си. Без правно значение са писма изх. № 10-257 от 15.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните и становище на заместник министъра на земеделието, храните и горите изх. № 10-4848 от 25.10.2017 г., тъй като те са издадени след приключване на периода за прием на заявленията и не могат да въвеждат изисквания за изключване, които не са били публично оповестени до приключване на приема на заявленията. Обосновани са правните изводи на решаващия съд за незаконосъобразност на оспорения акт, в частта с която проекта е оценен с 0 точки по критерия по т. 9. 1 от Приложение № 7 на Наредба № 9/2015 г. Мотивите, изложени от административния орган по този критерий буквално преповтарят изисквания, посочени в Насоките, които както бе посочено нямат характер на нормативен акт и не създават общовалидни правила, отнасящи за неопределен кръг адресати и с многократно правно действие. В оспорената заповед е посочено, че допустимите инвестиционни разходи по проекта осигуряващи съответствие на стопанството с изискванията на стандартите на ЕС се доказват с посочени документи, които не са представени от кандидата. С уведомително писмо изх. № 01-6500-4248 от 11.07.2017 г. кандидата е уведомен за установена нередовност, изразяваща в непълнота и неяснота на проекта. Посочени са конкретни непълноти на проекта и са дадени указания за представяне на необходими документи, както и за отстраняване на неясноти. В уведомителното писмо не е посочено, че за критерия по т. 9. 1. от Приложение № 7 следва да се представи становище от БАБХ, от което да е видно кои от предвидените инвестиционни разходи са насочени към постигане на стандартите на ЕС. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от Наредба № 9/2015 г. в случай на липса или нередовност на документи, при възникване на необходимост от предоставяне на допълнителни документи при непълнота и неяснота на заявените данни и посочените факти по ал. 1, т. 2 и 3, както и с цел да се удостовери верността на заявените данни, административния орган указва на кандидата необходимостта от представяне на допълнителни данни и/или документи. За установените липси или нередовности кандидата е уведомен и в изпълнение на дадените указания е представил необходимите документи и е отстранил установените несъответствия. Непредставянето на документи, удостоверяващи съответствие на проекта с приоритета по т. 9 и критерия по т. 9. 1. се дължи изцяло в поведението на административния орган, който не е изпълнил задължението си по чл. 37, ал. 3 от Наредба № 9/2015 г. Лишено от нормативно основание е изразеното становище, че точките по критерий 9. 1 се присъждат само за животновъдни ферми за отглеждане на крави за производство на мляко, но не и за изграждане на ферма за отглеждане на крави за месо. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 9/2015 г. финансовата помощ се предоставя на земеделски стопани за инвестиции в техните стопанства, пряко свързани с една или няколко от дейностите на първично селскостопанско производство и съхранение само на собствени земеделски продукти, както и подготовката на продукцията за продажба. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба земеделски продукти по ал. 1 могат да бъдат само продукти, включени в приложение № 1. В таблица № 2 за сектор "Животновъдство" от приложение № 1, т. 1 е посочено говеда /крави/ - всички видове, включително и за разплод. В нормативния акт, в това число и в Приложение № 7 по прилагането на приоритета по т. 9 и критерия по т. 9. 1. липсва изрично изключване на прилагането им по отношение на животновъдни ферми за производство на месо. Посочване на правно основание за изключване не е посочено и в оспорената заповед, поради което изводът на решаващия съд за незаконосъобразност на заповедта и в тази част е правилен. Като е стигнал до правен извод за незаконосъобразното оценяване на проекта, обосновано съдът приема, че допуснатото нарушение на материалния закон води до съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като проекта неправилно е класиран и на основание това класиране е изключен от заявеното подпомагане. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на сторени за касационното производство разноски е основателна. По делото е представен отговор по касационната жалба, изготвен от адв. Моренов с приложен списък на разноските и доказателства за платения адвокатски хонорар. Процесуалния представител на касационния жалбоподател е заявил възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. С оглед правната и фактическата сложност на спора и заявеното възражение за прекомерност, настоящият състав счете, че следва да бъдат присъдени разноски в размер на 800 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение