Решение № 11066 от 16.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4316/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. Бургас, чрез процесуален представител против решение 1672/28.02.2022г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. дело 2200/2022г., с което е обявен за нищожен по жалба на Тампа Трейд БГ ЕООД Акт за прихващане и възстановяване П-02000222136779/25.08.2022г. на орган по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с решение 162/16.12.2022г., на Директора на дирекция ОДОП гр. Бургас и административната преписка е върната на органа по приходите за ново произнасяне. В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество се твърди, че не са били налице основания за прогласяване акта за нищожен на основание чл. 177, ал. 2 от АПК, тъй като не се касае за повторно издаден акт със същото съдържание като предходния отменен. Сочи се, че данъчния орган след връщане на преписката от съда с отмяна на предходния АПВ точно и коректно е изпълнил диспозитива на съдебното решение произнесъл се е отново по депозираното от Тампа трейд БГ ЕООД искане за прихващане или възстановяване. Не е налице разрешаване на спорния въпрос с противоречие с влязлото в сила решение. В конкретния случай е разгледано ново подадено заявление за възстановяване на суми от 26.07.2022г., а не това от 2019г., по което е отменителното решение на ВАС, като и претендираната за възстановяване сума се различава по двете заявления. Липсва идентитет между издадените два АПВ, касае е се за различни суми за възстановяване, като настоящия АПВ не се конфротира с решението на ВАС. По подробно изложени доводи се моли за отмяна на съдебния акт и за постановяване на друг с който да се отхвърли жалбата на дружеството. Ответникът по касационната жалба Тампа Трейд БГ ЕООД гр. Бургас оспорва жалбата, като в писмен отговор се моли за оставяне на решението в сила. Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд Бургас е бил Акт за прихващане и възстановяване П-02000222136779/25.08.2022г. на орган по приходите при ТД на НАП Бургас, с който на Тампа Трейд БГ ЕООД отказано възстановяване на суми по заявление вх. ИТ-00-5234/26.07.2022г., за възстановяване на сума в размер на 129 991.11лв., във връзка с влязло в сила решение на ВАС 6922/11.07.2022г., постановено по адм. дело 7169/2021г. От фактическа страна съдът е установил, че със заявление вх. Т-00-3610/12.04.2019г. подадено от дружеството Тампа Трейд БГ до директора на ТД на НАП Бургас е поискано възстановяване на сума в размер на 483 914лв. По горното искане е постановен АПВ П-02000219077122-004-001/16.05.2019г., потвърден с решение 155/28.08.2019г. директор на дирекция ОДОП Бургас, с което е отхвърлено искането за възстановяване на посочената по-горе сума. С решение 718/17.05.2021г., постановено по адм. дело 2342/2019г. АС Бургас, потвърдено с решение 6922/11.07.2022г., постановено по адм. дело 7169/2021г. на ВАС е отменен АПВ от 16.05.2019г. и преписката е върната на данъчния орган за произнасяне по заявлението от 12.04.2019г. Със заявление вх. ИТ-00-5234/26.07.2022г., по изпълнително дело 72/2010г. дружеството е заявило искане за възстановяване на сума от 129 991.11лв. съобразно решенията на АС Бургас и ВАС. С оспорения АПВ от 25.08.2022г., е постановен отказ за възстановяване, тъй като е установена липса на недължимо надвнесени суми, подлежащи на възстановяване, тъй като всички налични и влезли в сила задължения били своевременно погасени. АПВ бил потвърден изцяло с решение 162/16.12.2022г., на директора на дирекция ОДОП Бургас. За да обяви акта за нищожен съдът е описал фактическата обстановка по спора и е приел, че оспореният АПВ от 25.08.2022г. е издаден от компетентен орган по приходите на основание чл. 128, ал. 1 ДОПК, но в противоречие с влязлото в сила решение 718/17.05.2021г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. дело 2342/2019г., с което е отменен предходен АПВ от 16.05.2019г. и преписката е върната на органа по приходите за ново произнасяне по заявление вх. Т-00-3610/12.04.2019г. АС Бургас е посочил, че с предходно решение на административния съд е прието наличие на суми подлежащи на възстановяване, като данъчния орган не се е съобразил с изложените от съда мотиви, а е извършил нов анализ и подробен разбор на задълженията и плащанията преди 12.04.2019г., като е прието за неправилно заключението по ССЕ, въз основа на което са изградени правните изводи на отменителното решение на АС Бургас. Според първоинстанционния съд след като на съдебна проверка е бил подложен предходния АПВ и по него са дадени задължителни указания, след отмяната му и връщане на преписката на данъчния орган, е недопустимо да се подлага на нова проверка установяванията от предходния съдебен състав. Правните изводи в оспорения АПВ от 25.08.2022г. влизат в недопустима конфронтация с достигнатите от съда правни изводи относно незаконосъобразността на предходния АПВ, което влече като резултат нищожността на новия акт, предвид нормата на чл. 177, ал. 2 от АПК. Решението е неправилно, постановено при съществено процесуално нарушение. Нормата на чл. 177, ал. 2 АПК предвижда, че актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. За да е нищожен административният акт на това основание, следва да е в противоречие с влязло в сила решение, което разрешава спора със сила на пресъдено нещо. В конкретния случай обаче, както се сочи в касационната жалба е налице подадено искане ИТ-00-5234/26.07.2022г. за възстановяване на сума в размер на 129 991.11лв., която се различава от сумата по подаденото предходно заявление 3610/12.04.2019г. С оспорения съдебен акт липсва анализ и разбор на посоченото искане от 26.07.2022г., за да се установи дали то по своята същност е ново такова, слагащо начало на ново производство по издаване на АПВ предвид нормата на чл. 129, ал. 1 от ДОПК или е уточняващо по отношение претендираните суми. Установяването на този факт е от значение при постановяване на съдебното решение с оглед същността на разпоредбата на чл. 172, ал. 2 от АПК, предоставяща най-строга санкция за административния орган при неспазване на съдебно решение. За да се приложи нормата на чл. 172, ал. 2 от АПК следва да са налице двете предпоставки наличие на влязло в сила съдебно решение и противоречие на акта на органа със съдебното решение. За да се установи последното следва фактите по новия издаден акт изцяло да припокриват тези по отменения т.е. да е налице пълна идентичност между постановения и отменен предходен акт и новия такъв. В конкретния случай за да се установи такъв идентитет е следвала първоинстанционния съд да направи основен анализ на събраните по делото доказателства, вкл. и соченото като ново искане от 26.07.2022г. за да установи дали то по своята същност е ново искане, предпоставящо нова процедура по прихващане и възстановяване или е част от започналата вече процедура, с оглед отменителното решение на АС Бургас и връщане на преписката за ново произнасяне. Неустановяването на този факт, както и необсъждането на това доказателство е довело до постановяване на съдебен акт при неизясняване на спора от фактическа страна, което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С оглед на изложеното, обжалваното съдебно решение, с което е обявена нищожност на оспорения акт и преписката е върната за ново произнасяне на органите по приходите, следва да се отмени изцяло, включително и в частта за разноските и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане, съдът следва да подложи на анализ и разбор подаденото заявление от 26.07.2022г. до директора на ТД на НАП Бургас и с оглед останалите събрани доказателства да извърши преценка дали то е сложило начало на нова процедура по прихващане и възстановяване или е част от старата процедура предвид отменителното решение на АС Бургас от 17.05.2021г. и въз основа на така установения факт, вече да се извърши преценка дали са налице предпоставките за обявяване на акта за нищожен, като АС Бургас анализира предпоставките на нормата на чл. 177, ал. 2от АПК респек. съдът да се произнесе по неговата материална съобразност, като обсъди всички фактически основания, послужили за издаването му. По разноските следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК настоящият състав на Върховния административен съд, осмо отделение