Решение № 3837 от 06.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1836/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ф. С. чрез адв. Р. Владимиров, срещу решение №34424/21.10.2025 година на Административен съд – София-град по адм.д. № 5495/2025 година. С последното, съдът е обявил нищожността на волеизявление за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) №[номер] от 01.03.2024 г. на Ф. С., родена на [дата]. в Сирия, [ЕГН], [ЛНЧ]. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 АПК – допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът, Софийска Градска прокуратура, не взема становище. Ответникът, Началникът на Отдел „Пътна полиция“ СДВР, не взема становище. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на ВАС приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред АССГ е образувано по протест вх. № 13058 от 27.05.2025 г. по описа на Административен съд – София-град и изх. пр. пр. № 11613/2025 от 23.05.2025 г. по описа на Софийска градска прокуратура (СГП), подаден от прокурор при СГП срещу волеизявление за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) №[номер] от 01.03.2024 г. на Ф. С., родена на [дата]. в Сирия, [ЕГН], [ЛНЧ]. За да прогласи нищожността на това волеизявление, съдът е приел, че издаването на процесното българско СУМПС е постановено при пълна липса на предпоставки затова, но и при наличие на пълна закова невъзможност за издаването на подобен документ. Невъзможност равнозначна на имплицитно разписана забрана в текста на чл. 162, ал. 4 ЗДвП. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 АПК касационният състав на ВАС приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Съдът е установил съответстваща на доказателствата по делото фактическа обстановка, както следва: На 09.02.2024 г. Ф. С., родена на [дата]. в Сирия., [ЕГН], [ЛНЧ], е подала пред служител при Отдел „Пътна полиция“ СДВР заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС. В заявлението е посочен номер на лична карта - [номер], издадена на 07.10.2022 г. без да е посочен номер на разрешение за пребиваване. От приложеното заявление - декларация от същата дата е видно, че лицето е декларирало, че притежава чуждестранно СУМПС, издадено от Република Ирак с № [номер] от 15.03.2019 г. Въз основа на заявлението е издадено българско СУМПС с №[номер] от 01.03.2024 г. Преписката на СГП е образувана по повод отделени материали от преписка № 22069/2024 г. по описа на СГП отдел „АСН и ГСН“. Последната е образувана по повод постъпили материали от отдел „Икономически“ при СГП по образувано досъдебно производство № 158/2024 г. по описа на ГДНП, пр. пр. № 16805/2024 г. по описа на СГП, в което се съдържат данни, че на 101 чужди граждани, между които и на Ф. С., са издадени СУМПС с невярно съдържание. На 25.04.2024 г. по цитираното досъдебно производство е издадена Експертна справка № 46/2024 г., от вещо лице в областта на криминалистиката в СЕКД-ГДНП за извършена технико-документално експертно изследване, заведена с рег. № 3286р-23595 от 26.04.2024 г., в която е посочено следното: „Представеният за изследване документ свидетелство за управление на МПС с нанесени данни № [номер] на името на F. S. е ИЗЦЯЛО НЕИСТИНСКИ“. Между страните не е спорно, че Ф. С. има обичайно пребиваване на територията на Република България. По повод установеното в хода на проверката е подаден от СГП протест с искане за обявяване на нищожност на административния акт. При така установената фактическа обстановка, съставът на АССГ е направил верни изводи от правна страна: На национално ниво, условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина са уредени в Наредба № I-157 от 1 октомври 2002 г. Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 8 от Наредбата - СУМПС се издава при: подмяна на чуждестранно национално свидетелство за управление. Правилен е изводът на състава на АССГ в насока, че наличието на такъв СУМПС е предпоставка за последващото му преиздаване, без да се проверява дали водачът притежава необходимите знания и умения за безопасното управление на МПС. В конкретната хипотеза подмяната на свидетелството по чл.17, ал.1, т. 1 от Наредбата, се извършва въз основа на представено чуждестранно СУМПС. Правилен е изводът на състава на АССГ, че към момента на подаване на Заявлението, лицето е представило СУМПС издадено от чужда държава - Република Ирак. Но, видно е от приложената по делото Експертна справка № 46/2024 г. на вещото лице за извършено технико-документално изследване, „представеният за изследване документ чуждестранно свидетелство за управление на МПС с нанесени данни [номер] на името на F. S. е ИЗЦЯЛО НЕИСТИНСКИ“. В този смисъл верен е изводът, че чуждестранното СУМПС, издадено от Република Ирак не изпълнява изискванията на Приложение 6 към Конвенцията за движението по пътищата. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на порока, допуснат от административния орган, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а във втория - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК. Теорията и съдебната практика приемат за нищожни онези актове на администрацията, които поради основни недостатъци, засягащи компетентността на органа, който ги издава, поради формата, в която се издават или съдържанието, което трябва да имат, се отричат като административни актове и въобще като юридически актове и се третират като несъществуващи. Те от гледна точка на закона не могат да породят, изменят или погасят каквито и да било правни последици. Нищожен е този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Преценката за незаконосъобразност в смисъл на нищожност е конкретна, в зависимост от тежестта на констатирания порок, като изключва случаите, когато определени пороци по дефиниция (както е при липсата на компетентност) водят до нищожност на акта. Административният акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред, когато е изцяло лишен от законово основание, или при пълна липса на предпоставките на материалния закон. Само в описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във всички останали до неговата унищожаемост. При данните по делото първоинстанционният съд правилно е приел, че при произнасянето компетентният административен орган е допуснал съществено нарушение на материалния закон, което обуславя извод за нищожност на волеизявлението. Българското СУМПС удостоверява придобита правоспособност за управление на МПС (сравн: чл. 50, ал. 1 ЗБЛД) и доколкото се касае за правнорегламентирана дейност, за чието упражняване законодателят е поставил редица изисквания към водачите на МПС, издаването на СУМПС, без да са налице условията затова е правно нетърпимо, т. к. дава възможност на лице без надлежно удостоверена правоспособност да упражнява дейност, съставляваща източник на повишена опасност. В допълнение, волеизявлението е засегнато и от друг порок – непреодолимо несъответствие с целта на закона, придаваща акцент на опазването живота и здравето на участниците в движението по пътищата. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател за липса на основания за прогласяване на нищожност. Атакуваният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са допуснати релевираните с касационната жалба нарушения на правораздавателната дейност на първоинстанционния съд. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка и при верен анализ на относимата нормативна уредба, след обсъждане доводите на страните и правнозначимите факти, първоинстанционният съд е постановил решението си при точно приложение на материалния закон. В тази връзка е изложил законосъобразни и аналитични мотиви, които изцяло се споделят от настоящия съдебен състав. Фактическите изводи се подкрепят от събраните доказателства, поради което атакуваният съдебен акт е обоснован. Липсата на законово основание за издаване на административен акт го опорочава до степен на невалидност, поради което волеизявлението на органа, обективирано в издаденото национално СУМПС, е нищожно, а решението на съда за прогласяване на нищожността му, е законосъобразно и правилно. По изложените съображения решението е правилно и следва да се остави в сила. Разноски за настоящото производство не се възлагат поради това, че не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,