Решение № 13750 от 18.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7315/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР гр.Хасково, срещу Решение 1899 от 02.05.2024 г., постановено по адм. дело 947/2023 г. по описа на Административен съд - Хасково, в частта, в която е осъдена да заплати на Х. М. Х. от гр. Хасково, обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 1500.00 лева,, както и имуществени вреди в размер на 311.00 лева, с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове. Ответникът по касационната жалба Х. Х., чрез адв.Милева, с писмено становище оспорва касационната жалба и излага доводи за законосъобразност и правилност на съдебния акт. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационнита жалба. Излага становище, че присъденото обезщетение следва да бъде намалено. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл.218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Производството пред Административен съд Хасково се е развило по исковата молба на Х. М. Х. против Областна дирекция на МВР - Хасково, с която е предявил обективно съединени искове за присъждане на обезщетение на причинени имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от два незаконосъобразни административни акта, издадени от длъжностното лице на ОД на МВР ЗППАМ 22-0351-000216 от 21.12.2022 г. и ЗППАМ 22-0351-000217 също от дата 21.12.2022 г. И двата акта са отменени от административния орган със Заповед 351з-772 от 14.07.2023 г. и съответно Заповед 351з-773 от 14.07.2023 г. Административният съд е присъдил пълният претендиран от ищеца размер на вредите 311 лв. имуществени вреди, изразяващи се в заплатена такса за химическа експертиза и 1500 лв. за неимуществени вреди от причинени притеснения и неудобства, силен стрес, дискомфорт и чувство за срам във връзка с незаконосъобразните административни актове, с които му е отнето СУМПС и временно е прекратена регистрацията на автомобила му. Съдът е присъдил и съдебни разноски в полза на ищеца. От фактическа страна е установено, че във връзка с ПТП на 21.12.2022 г. Х. Х. е бил тестван за наличие на алкохол и наркотици, като полевият тест отчел положителен резултат за употребени наркотични вещества. Х. не бил съгласен с отчетения резултат и дал за проба урина и кръв. Във връзка с първоначално отчетените резултати му бил съставен АУАН и с него били иззети СУМПС, СРПМС и два броя регистрационни табели на автомобила на ищеца. Било образувано и досъдебно производство. Допълнителните резултати дали отрицателни резултати за наличието на наркотични вещества, поради което и воденото срещу Х. досъдебно производство било прекратено с Постановление от 06.07.2023 г. на прокурор в Районна прокуратура-Свиленград. Има данни, че отнетите документи са му върнати на 04.08.2023 г. От страна на административния орган са представени и две заповеди - Заповед 351з-772 от 14.07.2023 г. и Заповед 351з-773 от 14.07.2023 г., с които органът на основание чл.97, ал.1 от АПК е отменил ЗППАМ 22-0351-000216 от 21.12.2022 г. и ЗППАМ 22-0351-000217 също от дата 21.12.2022 г. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Изслушани са и свидетелски показания за обосноваване на понесените от ищеца неимуществени вреди. Решението е валидно, допустимо и правилно. С постановения акт, решаващият съд правилно и точно е изложил фактическата обстановка, като подробно е анализирал и обсъдил всички твърдения и възражения на страните и представени по делото доказателства. На база изяснената фактическа обстановка и относимата правна уредба са изложени обосновани правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани след анализ на възприетите факти. По фактическите установявания на съда касационният жалбоподател не спори. Изводите на съда са ясни, последователни и се базират на подробен анализ на доказателствения материал, поради което съдебното решение е обосновано. Във фактическия състав на отговорността на държавата и общините за дейността на администрацията се включват следните елементи: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административната дейност, отменени по съответния ред; 2. вреда от такъв административен акт; 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно теорията и съдебната практика, "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинноследствена връзка, която съществува между тях. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт, и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Безспорно в случая се установява наличието на два отменени/оттеглени от административния орган административни актове - ЗППАМ 22-0351-000216 от 21.12.2022 г. и ЗППАМ 22-0351-000217 от 21.12.2022 г., оттеглени със Заповед 351з-772 от 14.07.2023 г. и Заповед 351з-773 от 14.07.2023 г. Съгласно разпоредбата на чл.204, ал.3 от АПК когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение . Съдът се е произнесъл акуратно и при съобразяване чл. 204, ал. 3 АПК и е посочил, че постановените административни актове се явяват незаконосъобразни, доколкото не отговарят на действителната фактическа обстановка резултатите за наличието на наркотични вещества са оборени от изследването на допълнителните дадени от ищеца проби, поради което неправилно е приложен материалния закон ЗДвП при постановяване на административните актове. Това е основание за незаконосъобразност съгласно чл. 146 от АПК. Не се оспорва и обстоятелството, че ищецът е заплатил такса в размер на 311 лв. за изготвянето на химическа експертиза, за оборване на резултатите от техническото средство. Тази такса несъмнено се явява имуществена вреда за Х., която нямаше да настъпи за него, ако не бяха неточните резултати от първоначалния тест и съставения АУАН. Настоящата инстанция намира за доказани и неимуществените вреди, които ищецът е претърпял във връзка с постановените незаконосъобразни административни актове. Същите се доказват от показанията на разпитания свидетел, които кореспондират с твърденията на страната и са ясни и непротиворечиви. Свидетелят е споделил своите лични впечатления от непосредствено възприети факти и обстоятелства. Освен това е житейски нормално и логично ищецът да изпита душевен дискомфорт и притеснения от наложените административни мерки /за отнемане на СУМПС и СРМПС и сваляне на регистрационните табели на автомобила/, които ограничават възможността му за свободно придвижване, при положение че показаните резултати от техническото средство, които станали повод за наложените му ПАМ, не са отговаряли на обективната истина. Всеки един утежняващ административен акт, каквито са и принудителните административни мерки, несъмнено е свързан с негативни преживявания и емоции, когато е незаконосъобразно и несправедливо издаден. Обезщетението за неимуществени вреди има само компенсаторна функция. Целта му е не да поправи вредите, а да възстанови психическото равновесие на пострадалото лице. В правната теория и съдебната практика се приема, че в понятието неимуществени вреди" се включват претърпените болки и страдания, които представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт за определен период от време. Затова законът е въвел справедливостта като критерий за тяхното обезщетяване. Понятието справедливост" е обусловено от конкретните и обективно съществуващи обстоятелства по настоящия казус - начин на извършване, обем, интензитет и продължителност на търпимите болки и страдания, физическите и психологическите последици за увредения, възрастта на увреденото лице. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, при съобразяване с конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането от което се претендират вреди. Подлежат на обезщетяване и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налагат същите да бъдат възмездени. Вредите в случая пряко произтичат отменените/оттеглени два броя ПАМ. При приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД настоящият съд намира, че справедливото обезщетение за причинени неимуществени вреди, съобразно обстоятелствата при които е извършено увреждането, продължителността им и въздействието му върху нея основава възприетата от първоинстанционния съд сума, с която същата следва да бъде овъзмездена. Настоящата инстанция, намира за правилно определен размерът на обезщетението в размер на 1500 лв. общо за двете незаконосъобразни ПАМ. Общо вредите са в размер на 1811 лв. 311 лева имуществени вреди и 1500 лева неимуществени. Предвид изложеното оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, в полза на адвокат Е. Милева следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т. 2 и т. 3 от ЗАдв. в размер на 500.00 лева. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховния административен съд, трето отделение