Решение № 4125 от 16.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1262/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на [номер] ОУ [заличен текст] против решение 25189/28.11.2024 г. постановено по адм. д. 5846/2024 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение с доводи, които кореспондират с касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска оспорения съдебен акт да бъде отменен, а делото да се реши по същество. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба, писмена молба и в открито заседание. Претендира разноски по представен списък и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответникът по касационната жалба Т. А. А., чрез законния си представил Л. Т. М., оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и в открито съдебно заседание. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение 25189 от 28.11.2024 г. постановено по адм. д. 5846/2024 г. по описа на АССГ е отменена Заповед РД 08-1065/21.05.2024г. на директора на [номер] Основно училище (ОУ) [заличен текст] - гр.София, с която на основание чл. 259, ал. 11, чл. 205, чл. 203, ал. 1 във вр. чл. 199, ал. 1, т. 4 от Закона за училищно и предучилищно образования (ЗПУО) в изпълнение на чл. 31, ал. 1, т. 22 от Наредба 15 от 22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти и на чл. 44, ал. 1, т. 4 от Правилника за дейността на училището (ПДУ) е наложено наказание преместване в друго училище със срок една учена година на Т. А. А., ученик в [номер] клас, за неизпълнение на задълженията по чл. 172, ал. 1, т. 3 от ЗПУО и чл. 41, т. 5 от ПДУ, изразяващи се в проявена физическа агресия спрямо Я. М. от [номер] клас на 18.04.2024 г. и спрямо К. И. от [номер] клас на 10.05.2024 г., както и за системно неизпълнение на задълженията по чл. 172, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПУО и чл. 41, т. 2, т. 3, т. 10, т. 11 и т. 12 от ПДУ, изразяващо се в възпрепятстване с поведение и постъпки нормалното протичане на учебните часове, както и са присъдени разноски. Административният съд е приел за установено, че оспорения административен акт е действителен като издаден от компетентен орган, при спазени изисквания за писмена форма с посочени правни и фактически основания, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което съставлява основание за неговата отмяна. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на обжалване акт. При правилно установена фактическата обстановка по спора, решаващият съд е обосновал законосъобразни правни изводи, които при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК се споделят от касационната инстанция. Правилни и законосъобразни са изводите на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От една страна в периода в който е открито производството от органа и ученика е изслушан на 25.04.2024 г. адресата е бил малолетен и е налице нарушение на нормата на чл. 204, ал. 2 от ЗПУО, съгласно чието съдържание в процедурата по налагане на санкция малолетният ученик се представлява от родителя си или от оправомощено от родителя лице, а непълнолетният ученик извършва всички действия лично, но със съгласието на родителите си. От друга страна не е уведомен неговия родител за извършеното нарушение, съдържащо се в мотивната част на атакувания административен акт - проявена физическа агресия спрямо К. И. от [номер] клас на 10.05.2024 г., с което административният орган е нарушил разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от ЗПУО във вр. чл. 64, ал. 2 от Наредбата за приобщаващото образование (Наредбата). В резултата от това нарушение не е дадена реална възможност на адресата на акта да даде обяснения. Допълнително родителите на санкционирания ученик не са уведомени за провеждането на заседание на Педагогическият съвет на 21.05.2024 г., на което е прието предложението за налагане на санкцията преместване в друго училище . На проведеното заседание директорът на училището докладвал и за подадена жалба от родители на ученици от [номер] клас от 26.04.2024 г., за която родителите на адресата на акта също не са уведомени. За да гарантира правата на ученика в процедурата по налагане на санкция за неизпълнение на задълженията по чл. 199, ал. 1 от ЗПУО, отчитайки неговото ниво на психологическа и физическа зрялост, законодателят е създал процедурни гаранции, спазването на които обезпечават зачитането на правата на ученика и постановяването на законосъобразен акт. от тази гледна точка в конкретния случай нарушаването на административнопроизводствените правила трябва да се определи като съществено, защото е в състояние да повлияе на съдържанието на акта, ако не беше допуснато. В производствата за налагане на санкция за допуснато от адресата на акта нарушение на установени в нормативен акт правила, каквото е производство по налагане на санкция по чл. 199, ал. 1 от ЗПУО, изискването за изслушване на ученика, както и изискването за уведомяване на родителя и на съответните териториални структури за закрила на детето са съществени предпоставки, които гарантират правата на ученика, поради което същото представлява основание за отмяна на административния акт по чл. 146, т. 3 от АПК. В настоящия случай първоинстанционният съд подробно е обсъдил в мотивите си административното производство по налагане на санкцията, като правилно е приел, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 204, ал. 1 - 4 от ЗПУО и чл. 64, ал. 2 от Наредбата за приобщаващото образование, включително изслушване на малолетния ученик в отсъствие на негов родител, като нарушенията на административнопроизводствените правила са от типа на съществените и съставляват основание за отмяна на оспорения административен акт. Доводите в касационната жалба за извършени уведомявания чрез платформата Школо не опровергават изводите на АССГ за липса на редовно съобщаване на родителите на Т. А. за предприеманите административни действия по отношение на нейното дете. Съгласно чл. 205 от ЗПУО Министерството на образованието и науката организира воденето на национална електронна информационна система за предучилищното и училищното образование. Воденето на националната електронна информационна система по ал. 1 се извършва при условия и по ред, определени с държавния образователен стандарт за информацията и документите. По делото липсват данни електронната платформа Школо да е част от тази национална електронна информационна система, както и тя да съдържа модул за сигурно електронно връчване по смисъла на чл. 18а от АПК, който е приложим за всички административни производства, за които не е предвидено изрично изключение. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон. Предвид изложеното решението като правилно, законосъобразно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна е направила разноски в размер на 800 (осемстотин) лева за адвокатско възнаграждение, съгласно представен Договор за правна защита и съдействие. С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК ответникът има право на разноски в размер на 800 лв. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно с оглед чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и фактическата и правна сложност на спора. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,