Решение № 15013 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2373/2009 г.

Решение № 15013 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2373/2009 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Постъпила е молба вх. № 11548/15.07.2010 г. от Ани Иванова Рангелова, от с. Дълги дел, област Монтана за тълкуване на съдебно решение № 13631/13.11.2009 г. по адм. дело № 10674/2009 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, постановено в производство по чл. 237 и сл. от АПК и на съдебно решение № 6907/26.05.2009 г. по адм. дело № 2373/2009 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, постановено в производство по чл. 208 и сл. от АПК. Молбата е докладвана на петчленния състав на Върховния административен съд, който с решение № 13916/19.11.2010 г. по адм. дело № 10674/2009 г. е отхвърлил искането за тълкуване на решение № 13631/13.11.2009 г. и е изпратил същата на тричленния състав на Върховния административен съд за произнасяне по искането за тълкуване на решение № 6907/26.05.2009 г. По искането за тълкуване и след изпълнение на съдопроизводствения ред по чл. 251, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, прие за установено следното: Молбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество досежно заявеното с нея искане за тълкуване на решение № 6907/26.05.2009 г. по адм. дело № 2373/2009 г. на Върховния административен съд, шесто отделение е неоснователна. Постановеното съдебно решение не се нуждае от тълкуване. Същото е ясно и изрично указва установените пороци на отмененото с него първоинстанционно съдебно решение и административния акт на ръководителя на ТП на НОИ - Монтана. Както в мотивите, така и в диспозитива тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на решение № П-49/4.09.2008 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Монтана и е върнал преписката на органите на НОИ за ново произнасяне при спазване на указания от КСО ред по издаване и контрол на административните актове. Искането на молителката да и бъде отговорено с "да" или "не" досежно важния за нея фактически въпрос - дължат ли и се осигурителни плащания по повод настъпил според нея осигурен социален риск не е и не може да бъде предмет на настоящото производство. Тълкуването на съдебния акт изхожда от мотивите му, а не от нова преценка на събраните по делото доказателства. Чрез решението по чл. 251 от ГПК не може да се цели постигането на друг правен резултат или да се дават указания как да се приложи влезлия в сила съдебен акт, както и да се правят разяснения и препоръки досежно неговото изпълнение. С оглед тези общи принципни правила, Върховният административен съд намира, че така постановеното съдебно решение, не се нуждае от тълкуване. Волята на съда както в мотивите, така и в диспозитива е ясно изразена и е базирана на фактите по делото и приложените въз основа на тях правни норми. Водим от горното и на основание чл. 251, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,