Решение № 4541 от 12.5.2022 г. на ВАС, I о.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) Земеделие , чрез неговия процесуален представител адв. Н. Байчева срещу Решение 1003/07.06.2021 г., постановено по адм. дело 219/2020 г. по описа на Административен съд (АС) - Благоевград, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01/311/00943/3/01/04/01, изх. 01-6500/8596 от 10.02.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ Земеделие , и ДФ Земеделие е осъден да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 6 100 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), а не с издаване на АУПДВ. По подробно изложени доводи, претендира отмяна на решението на АС Благоевград, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции съгласно представен списък с разноските. Ответникът ЕТ Места А. Бунцева , чрез процесуалния си представител, в писмен отговор и в открит съдебно заседание взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на 7 000 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледанa по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред АС - Благоевград е бил АУПДВ 01/311/00943/3/01/04/01, изх. 01-6500/8596 от 10.02.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ Земеделие , с който на ЕТ Места А. Бунцева , на основание на чл.46, ал.1 от Наредба 29/11.08.2008 г. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 342 893,60 лева. С оспореното в настоящото производство решение, АС - Благоевград е отменил АУПДВ и е осъдил ДФ Земеделие да заплати на ЕТ Места А. Бунцева разноски по делото в размер на 6 100 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден при допуснато нарушение на административно производствените правила. В мотивите си съдът е посочил, че процесният АУПДВ е издаден след изменението на ЗПЗП, ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г. и по-конкретно при действието на чл. 27, ал. 6, който препраща към прилагане на правилата и предвидения правен ред в ЗУСЕСИФ. В тази връзка е посочил, че нормата на § 12 от ПЗР на ЗИДЗПЗП (бр. 2/2018 г.) е неприложима, тъй като периодът на мониторинг по процесния договор за безвъзмездна финансова помощ от 03.10.2014 г., е изтекъл на 03.10.2019 г., а производството по издаване на АУПДВ е открито на 30.10.2019г. Първоинстанционният съд е приел, че доколкото фактическото основание за издаване на оспорения АУПДВ е неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план на ЕТ Места А. Бунцева , приходи за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., се касае за неизпълнение на икономически индикатори, с оглед на което е налице материалноправната хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, представляваща основание за налагане на финансова корекция с издаването на решение по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ. Според съда по силата на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП при неизпълнение на бизнес плана, представляващо основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, не се издава АУПДВ по реда на АПК съгласно чл. 166, ал. 2 ДОПК. Отделно от изложеното първоинстанционният съд е приел, че въпреки че в оспорения АУПДВ е посочено съдържанието на чл. 46, ал. 2 от Наредба 29/2008 г., в същия не са изложени мотиви за вида, степента и продължителността на неизпълнението, последиците за дейността като цяло, за възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин, т. е. административният орган не е описал фактическите установявания по чл. 46, ал. 2 от Наредба 29/2008 г., имащи значение при определяне на размера на наложената финансова корекция. Изложеното довело съда до извода, че административният орган не се е справил с доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В заключение е направен краен извод за незаконосъобразност на оспореният АУПДВ като издаден при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, както и в несъответствие с целта на закона, което обусловило необходимостта от неговата отмяна. Така постановеното решение е валидно и допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е съобразил действащия към момента на издаване на оспорения административен акт (10.02.2020 г.) материален закон - чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП, като в тази връзка правилно е приел, че в разглеждания случай е налице хипотезата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, при която дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1- 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Според ал. 7 на чл. 27 ЗПЗП, също в сила от 28.06.2019 г., дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В конкретния случай фактическото основание за възникване на задължението за възстановяване на получената помощ в размер на 100%, посочено в оспорения административен акт, е неизпълнение на посочените в бизнес плана финансови показатели приходи от нощувки за 2016г., 2017г. и 2018г. и разкриване 4 работни места. В съдебната практика константно е прието, че неизпълнението на установените в бизнес плана показатели, за които е предоставена безвъзмездна финансова помощ от ПРСР представлява неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ (в този смисъл решение 13796/06.11.2020 г. на ВАС по адм. дело 12488/2019 г., решение 5872/21.05.2020 г. на ВАС по адм. дело 11174/2019 г., решение 2709/19.02.2020 г. на ВАС по адм. дело 9703/2018 г.; решение 3184/28.02.2020 г. на ВАС по адм. дело 7468/2018 г.; решение 5040/04.04.2019 г. на ВАС по адм. дело 4307/2018 г. и др.). В тази връзка съгласно чл. 27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява неизпълнение на одобрени индикатори и основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон, а не с АУПДВ. В случая издаването на АУПДВ на основание чл. 166 ДОПК по реда на АПК, не може да бъде основано и на преходната разпоредба на § 12 от ПЗР на ЗИДЗПЗП (ДВ, бр. 2/2018 г.), според която започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР 2007 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг, тъй като след изтичане периода на мниторинг е приложим предвидения ред в ЗУЗЕСИФ. В случая, периодът на мониторинг по процесния договор за безвъзмездна финансова помощ от 03.10.2014 г., е изтекъл на 03.10.2019 г., съгласно § 1, т. 1, б. "а" от ДР на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., (обн. ДВ, бр. 69/2019, в сила от 30.08.2019 г.), а производството по издаване на АУПДВ е открито на 30.10.2019г. и АУПДВ е издаден на 10.02.2020г., поради което § 12 от ПЗР на ЗИДЗПЗП (ДВ, бр. 2/2018 г.), е непиролжим. Наред с изложеното следва да се посочи, че съгласно чл. 75, ал. 2 ЗУСЕСИФ, изм. ДВ, бр. 85/2017 г. след окончателното плащане по проект неизвършените финансови корекции са публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Визираната законова норма не изключва приложимостта на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП (ДВ, бр. 51/2019 г.), тъй като от тълкуването ѝ съобразно чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове във връзка с другите алинеи на същия законов текст следва, че под извършване на финансова корекция се разбира изпълнение в смисъл на възстановяване на средствата от съответния бенефициент, а не установяване по смисъла на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. Правилно, в тази връзка първоинстанционният съд е съобразил, че с издаването процесния АУПДВ след изменението на ЗПЗП, ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г. и по - конкретно при действието на чл. 27, ал. 6, който препраща към прилагане на правилата и предвидения правен ред в ЗУСЕСИФ, органът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, представляващо достатъчно основание за отмяна на акта, без същият да бъде обсъждан по същество. При така събраните доказателства първоинстанционният съд е направил обоснован извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. Предвид гореизложеното следва да бъде прието, че решението на АС - Благоевград не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 7 000 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,