Решение № 8055 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11008/2019 г.

Решение № 8055 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11008/2019 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Т. Шелудъко, чрез процесуален представител адвокат Р. Илчова от КАК против решение № 4449 от 27.06.2019 г. на Административен съд София град по адм. дело № 4270/2019 г. С него се отхвърля жалбата й срещу решение № 2153-21-84 от 22.03.2018 г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане №[ЕГН]/14 от 19.02.2019 г. на длъжностно лице "ПО"q с което е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Поддържат се доводи за неправилност на решениетоq вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ София град, чрез процесуален представител взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съдq шесто отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ София град. С него се отхвърля жалбата й срещу разпореждане на длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ, с което й се отказва отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради недостигащ стаж по чл. 68, ал. 1 и 3 КСО и нереализирано право по чл. 9 а, ал. 2 КСО. В административното производство е установено от фактическа страна, че по заявление за отпускане на пенсия от 14.05.2018 г. е установен осигурителен стаж, придобит на територията на Република България – 26 г., 2 м и 27 дни и потвърден осигурителен стаж на територията на Русия в размер на 4 г, 9 м и 24 дни, като е посочено, че периодът от 30.08.1974 г- 24.03.1976 г. в Централната хидроложка експедиция не се зачита, тъй като работата е извършвана на територията на Република Казахстан. При установен стаж на територията на Република България и потвърден осигурителен стаж с формуляр РФ/БГ 3 – 4 г., 9 м и 24 дни с общ размер 31 г. и 21 дни е установено, че не достига стаж от 4 г., 5 м и 9 дни. При отказ за внасяне на осигурителни вноски по реда на чл. 9 а, ал. 2 КСО е издадено разпореждането и решението. Спорен въпрос в административното производство е зачитане на стажа за времето от 30.08.1974 г. – 23.03.1976 г. в Целиноградската хидроложка експедиция на територията на Република Казахстан. Административният орган е приел, че приложима е уредбата в Спогодбата между НРБ и СССР за социално обезпечаване, ратифицирана с Указ № 16 на Президиума на Народното събрание от 16.01.1960 г. в чл. 4 на която се регламентира начинът за изчисляване на трудовия стаж при отпускане на пенсии и помощи. Според ал. 2 изчисляването на стажа за времето на работа във всяка от договарящите страни се извършва по законодателството на тази договаряща страна, на територията на която е протекла работата на или приравнената към нея дейност съгласно принципа, че е приложим законът на договарящата държава на чиято територия е положен трудът. На това основание осигурителните периоди се зачитат от компетентната институция на държавата, където са придобити. Този принцип е приет и в Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност в сила от 2010 г. Това правило е спазено и в чл. 37, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж според която осигурителния стаж придобит извън страната се зачита, съгласно разпоредбите на международен договор в областта на социалното осигуряване по който РБ е страна. Този стаж се зачита след потвърждаването му по установен ред от компетентната институция на съответната държава. Предвид изложеното административният орган не може да зачете осигурителен период, придобит та територията на бившето СССР, без този период да е потвърден от компетентната институция на Руската федерация. В случая това е стажът в Република Казахстан, за който има отказ да бъде потвърден от компетентната институция на Руската федерация. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. От фактическа страна е установена фактическа обстановка, установена и от административния орган. От правна страна съдът е стигнал до същите изводи при приложението на материалния закон относно правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. За спорния период от 30.08.1974 г. до 24.03.1976 г. при липса на потвърждаване от Компетентната институция на Руската федерация по реда на международните договори - Спогодбата действала от 1960 г. до 2004 г., макар и да има данни за наличието на такъв стаж след като не е потвърден по съответния ред на международния договор, той не може да бъде приет за доказан и правнозначим относно правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. При установеното от фактическа страна е изведен правен извод за неоснователност на жалбата и същата е отхвърлена. Решението е правилно. Спорен е останал въпросът за признаване на осигурителния стаж за периода от 30.08.1974 г. до 24.03.1976 г. който не е потвърден от компетентната институция на Руската федерация, тъй като е бил проведен на територията на Република Казахстан. Този стаж не може да бъде зачетен поради липсата на потвърждаването му от компетентната институция на Руската федерация за което има приложени доказателства в административната преписка. Този стаж може да бъде зачетен само при действието на правилата на международния договор от страна на Руската федерация, която е отказала зачитането му. Този стаж не може да бъде зачетен от компетентната институция на Република Казахстан поради липса на договор с РБ с такъв предмет. При това положение дори да има доказателства за провеждането на такъв стаж, както се установява от доказателствата по делото, са приложими разпоредбите на международния договор с такъв предмет каквито са Спогодбата между НРБ и СССР действала 1960 2004 г. и действащия сега Договор между РБ и Руската Федерация за социална сигурност. Тези договори предвиждат специален ред за установяване на стажа и зачитането му от компетентни институции със съответно предвидени форма за доказване за да бъдат годно доказателствено средство в съответната държава пред която се подава заявление с което се упражнява правото на пенсия. Разпоредбите на НПОС също препращат към разпоредбите на тези договори, но дори и да не препраща, приложими са разпоредбите на международния договор пред националната уредба. Ето защо в конкретния случай спорният стаж като не се потвърждава от компетентната институция на Руската федерация и не може да бъде потвърден от такава институция на Република Казахстан поради липсата на договор с нея, не може да бъде зачетен и от компетентната институция на РБ. Предвид изложеното правилно административният орган и съдът са приели жалбата за неоснователна. При този изход на делото на ответника се дължат разноски на основание чл. 8, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, определен от съда на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение