Решение № 10065 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4381/2018 г.

Решение № 10065 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4381/2018 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Петров, [населено място], чрез адв. П. Китанова против решение № 162/15.02.2018 г., постановено по административно дело № 1078/2017 г. по описа на Административен съд София област, с което е отхвърлена жалбата против заповед за задържане рег. № 517 зз-123/26.10.2017 г. на инспектор в сектор "СПКП" при ОДМВР – София. Поддържат се доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на решението и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отмени обжалваната от него заповед, като му бъдат присъдени направените по делото разноски. В съдебно заседание се представлява от адв. Горанова, преупълномощена от адв. Китанова. Ответникът по касационната жалба - инспектор в сектор "СПКП" при ОДМВР – София, чрез процесуален представител юрк. Иванова взема становище за неоснователност на касационната жалба. Желае решението да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Участващият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционния административен съд е заповед за задържане за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). За да отхвърли жалбата на К. Петров срещу обжалваната заповед, първоинстанционният съд, след извършена проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Същото е постановено при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решението е обосновано с надлежните доказателства, неопровергани в хода на оспорването. Обоснован и съответен на доказателствата е изводът на съда, че заповедта е постановена при спазване на изискванията за нейната форма, за което няма спор, а и от доказателствата се установява, че е издадена от компетентен орган. От съдържанието се установява, че като фактическо основание в същата е посочено наличието на данни за съпричастност на жалбодателя към извършено престъпление по смисъла на чл. 346 НК - кражба на автомобил в гр. Костинброд. Фактическото основание за издаването на заповедта е установяване на съпричастност в извършено престъпление от общ характер по смисъл на чл. 346 от НК по досъдебно производство № 271/2017 г. За прилагане на процесната принудителна мярка задържане за срок до 24 часа е достатъчно наличието на данни, обосноваващи предположение, че лицето е съпричастен към извършване на престъпление, както е в случая. Това дава правомощието на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че процесната принудителна административна мярка е приложена в съответствие с нормативните изисквания, като ограничаването на правото на свободно придвижване е само с оглед постигане на предвидени в закона цели, а именно - да се съдейства за разкриване на престъпление и да се осуети възможността за укриване на извършителя. Правилен е и изводът на съда, че са спазени условията, предвидени в чл. 5, ал. 1, б. "с" от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи - свободата на касатора е ограничена временно, на основание, предвидено в закона, с цел да се осигури явяването му пред органите на предварителното разследване и за да се избегне укриването му. Настоящият състав намира, че при цитираното подробно описание на установените данни и вида на престъплението за жалбодателя е била напълно ясна и разбираема причината за задържането му. За налагането на принудителна административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е необходимо и достатъчно единствено наличие на данни за извършено престъпление, като тези данни могат да бъдат получени в най-различна форма, вкл. поверителна информация, която се съдържа в случая в приложен том с класифицирана информация. От събраните доказателства безспорно е установено наличието на такива данни и заповедта е издадена в съответствие с относимите законови разпоредби. Обоснован и правилен е и изводът на съда, че заповедта е постановена при спазване на предвидените административнопроизводствени правила. Наведеният довод, че неправилно съдът приема, че заповедта е постановена в съответствие приложимия закон и неговата цел, тъй като според подателя на касационната жалба той не е обвиняемо лице по реда на НПК, вр. с НК и е необосновано налагането на ПАМ по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е неоснователен. Неоснователен е и наведеният довод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил доказателствата, релевантни за спора, а именно – наличието на данни за съпричастност на задържаното лице към конкретно престъпление към момента на постановяване на заповедта. Обжалваното решение е обосновано, като съдът е изяснил спора от фактическа страна и изводите му са базирани изцяло на установените данни от приложените доказателства към административната преписка и са аргументирани подробно. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на спора на ответната дирекция се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., заявено своевременно от процесуалния представител юрисконсулт за осъществено процесуално представителство и защита пред настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение