Решение № 6473 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 86/2018 г.

Решение № 6473 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 86/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производство е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - П. (ТП на НОИ - П.), против Решение № 1816/27.10.2017 г. постановено по адм. д. № 1634/2017 г., II с. по описа на Административен съд П. С цитираното решение съдът е отменил Решение № 2153-15-90 от 19.05.2017 г. на директор на ТП на НОИ - гр. П., както и потвърденото с него Разпореждане № 5011214472/ Протокол № N01065/16.02.2017 г. на ръководителя на "Пенсионното осигуряване" ("ПО") при ТП на НОИ - П. и е постановил изпращане на преписката по заявлението на В. П. М. от на ръководителя на "Пенсионното осигуряване" при ТП на НОИ - П. за произнасяне в съответствие с мотивите на решението. Касационният жалбоподател твърди, че първоинстанционното решение на административния съд е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и е необосновано. При така изложените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК моли съдът да отмени решението на административния съд. Ответникът по касация - В. П. М. излага съображения, че касационната жалба на директора на ТП на НОИ - П. е неоснователна и съдът следва да я остави без уважение. Депозира писмени бележки от дата 25.04.2018 г. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Изтъква, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, защото неправилно административният съд се позовава на чл. 30 от Правилника за реда за управление правата на собственост на държавата в предприятията, изменен в ДВ бр. 119/1997 г., в сила от 01.10.1997 г. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административен съд П. е Решение № 2153-15-90 от 19.05.2017 г. на директора на ТП на НОИ - гр. П., с което е потвърдено Разпореждане № 5011214472/ Протокол № N01065/16.02.2017 г. на ръководителя на "Пенсионното осигуряване" ("ПО") при ТП на НОИ - П., с което е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в претендирания от М. размер. От фактическа страна пред първоинстанционния съд са ангажирани писмени доказателства за това, че В. М. е подала заявление вх. № 2113-15-4802/18.10.2016 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. В него тя посочва, че за целите на изчисляване на размера на пенсията, осигурителният доход за следните три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 31.12.1997 г., е както следва: от 11.06.1992 г. до 27.10.1992 г. или от 11.10.1992 г. до 27.02.1993 г. - стаж в ОФ "Единство", от 14.10.1993 г. до 27.05.1996 г. стаж в "Пълдин - М" ЕАД. След извършване на съответните административнопроизводствени действия относно събиране на доказателства с оглед претендираното от страната право, пенсионният орган при ТП на НОИ -П. с Разпореждане № 5011214 472/Протокол № N01065/16.02.2017 г., приема, че са налице предпоставките за отпускане на исканата от жалбоподателката пенсия и определя такава, считано от 21.09.2016 г. в посочения с разпореждането размер. По същество органът признава на страната осигурителен стаж, тъй като тя има навършени 65 г. и 10 м. На лицето е зачетен осигурителен стаж от 3 категория труд, като на осн. чл. 104 от КСО общият осигурителен стаж превърнат към трета категория възлиза на 22 години, 05 месеца и 15 дни. На осн. чл. 70, ал. 1 от КСО е определена пенсия за осигурителен стаж и възраст и е посочен индивидуален коефициент 1,584. Пенсията на лицето е отпусната на базисен период 25.10.1990 г. - 02.11.1994 г., тъй като видно от разпореждането след справка компетентните органи на ТП на НОИ - П., приемат, че липсва информация за отработени дни и получен осигурителен доход за периода 01.12.1994 г. - 31.12.1994 г. и от 01.02.1995 г. - 31.03.1995 г., както и липсва информация за осигурителен стаж и доход, придобит от лицето в "Пълдин - М" ЕООД за периода от 14.10.1993 г. - 27. 05.1996 г. По - рано с влязло в сила на 14.02.1994 г. Решение от 10.05.1993 г. на Районен съд П., уволнението на М. на заеманата от нея длъжност "директор" в ОФ "Единство", е признато за незаконно. Дружеството е осъдено да заплати на В. М. обезщетение по чл. 225 от КТ за 4 месеца, като е отхвърлено искането й за обезщетение за още два месеца след дата 27.10.1992 г. Лицето е било повторно уволнено и отново уволнението е признато за незаконно с Решение от 16.02.1996 г. на Пловдивски районен съд, влязло в сила на 27.12.1996 г. Спорът пред първоинстанционният административен съд е относно размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст, който действително се следва на лицето. За да потвърди с обжалваното Решение, Разпореждане № 5011214 472/Протокол № N01065/16.02.2017 г. на органа по "ПО " при ТП на НОИ - П., касационният жалбоподател приема, следните обстоятелства: В. М. не доказва осигурителния доход, който е получавала в "Пълдин - М" ЕАД гр. П., тъй като липсва в ТП на НОИ - П. информация относно отработени дни и получен осигурителен доход. На лицето е зачетен осигурителен доход в размер на 21078,00 лв. за времето от 01.01.1997 г. до 31.03.1997 г. от ОФ "Единство" и след като М. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. Доходът е включен при определяне на индивидуалния коефициент на М. За да приеме това за вярно директорът на ТП на НОИ - П. прилага нормата на чл. 9, ал. 3 от КСО, тъй като от данните по преписката се установява, че М. е възстановена на работа в ОФ "Единство" считано от 09.01.1997 г. на длъжност - генерален директор, на основание влязло в сила и цитирано по - горе решение на Районен съд П.. Отделно от горното, директорът на ТП на НОИ - П. се позовава и на издадените УП - 2 и УП - 3 от ПМГТ " Проф. Ц. Л." за да зачете и там осигурителният доход, който лицето получава след 2000 г. Административен съд П. приема, че решението на директора на ТП на НОИ - П., е незаконосъобразно защото на лицето неправилно е определен размера на следващата се пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО. Решението на Административен съд П. е правилно. Н. В. П. М. не е зачетен осигурителният доход за периода 14.10.1993 г. - 27.05.1996 г., когато тя е чл. на Съвета на директорите в "Пълдин-М" ЕАД. За този период липсва запис в представената по делото трудова книжка № 65 и тя не е била в трудовоправни отношения с дружество "Пълдин - М" ЕАД. Видно от решението на директора на ТП на НОИ - П. е посочено, че съгласно опис № 1 от 08.09.2016 г. на осигурителя "Пълдин - М" ЕАД няма данни за предадени ведомости или други документи, удостоверяващи стаж и доход на Съвета на директорите. С оглед разпределената й доказателствена тежест в процеса пред първоинстанционния съд по реда на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, жалбоподателката доказва наличието на осигурителен доход със следните доказателства: С договор от 11.10.1993 г. за възлагане управлението на съвета на директорите на ЕАД с едностепенна система на управление, Общинският съвет - гр. П. възлага на В. П. М. управлението на "Пълдин-М" - ЕАД. На осн. чл. 22 от този договор, членовете на съвета на директорите, които са осигурени за всички осигурителни случаи на друго основание, се осигуряват за трудова злополука, а останалите членове се осигуряват за всички осигурителни случаи. За периода от 14.10.1993 - 27.05.1996 г., когато жалбоподателката е била председател на Съвета на директорите на "Пълдин - М" ЕАД, съдът е приел, че приложима е нормата на чл. 30 от Правилника за реда за упражняване на правата на собственост на държавните предприятия (ПРУПСДП) преди изменението на текста на чл. 30, ред. ДВ бр. 119 от 1997 г. и лицето е осигурявано върху общия размер на всички осигурителни случаи за сметка на съответното дружество. Позоваването на материалния закон в относимата му редакция от страна на административния съд е вярно. В чл. 30 от ПРУПСДП (отм.), са изброени изчерпателно лицата, които се осигуряват за всички осигурителни случаи върху изплатените им възнаграждения за сметка на съответното дружество. Оплакването на касационният жалбоподател за нарушение на чл. 30, ал. 1 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията (ПРУПСДП) в редакцията, обнародвана в ДВ, бр. 10 от 1994 г., е неоснователно. Доколкото релевантен за изчислението на пенсията по чл. 104 от КСО, е периода от 14.10.1993 г. до 27.05.1996 г., то приложима е нормата на чл. 30 от Правилника, но в редакцията до изменението през 1997 г. В разпоредбата изрично е посочено, че членовете на Съвета на директорите се осигуряват за всички осигурителни случаи върху изплатените им възнаграждения за сметка на съответното дружество. Действително в пенсионното досие на жалбоподателката липсват доказателства относно това дали се е осигурявала по всички осигурителни рискове, предвидени в закона. Липсата на информация от страна на осигурителя, както се констатира в решението на директора на ТП на НОИ - Пловдив не може да се тълкува във вреда на жалбоподателя. В случая М. представи удостоверение от НАП изх. № 160191606146646 от 28.10.2016 г., съгласно което за периода 1993 г. до 28.10.2016 г. лицето има определен доход, който се облага, както и е заплатен данък общ доход върху декларираните възнаграждения. На основание действащия през процесния период чл. 30 от Правилника за реда за упражняване на правата собственост на държавата в предприятията (редакция - ДВ, бр. 10 от 01.02.1994 г.) контрольорите, управителите, членовете на съветите на директорите, съответно на надзорните и управителните съвети в държавните предприятия - еднолични търговски дружества, са подлежали на задължително осигуряване на за всички осигурителни случаи за сметка на съответното дружество. Същата разпоредба не е предвидила специални правила, по които да се определят пенсиите за осигурителен стаж и възраст на изброените категории лица в случаите, когато те са подлежали на задължително осигуряване и по трудово правоотношение. Ограничението, на което се позовава касационният жалбоподател, е въведено като нормативно изменение на чл. 30, но в редакцията - ДВ, бр. 119 от 1997 г. Това ограничение обаче не може да се приложи за минал период, както е направено в случая от директора на ТП на НОИ - П. при издаване на решението му. По делото пред Административен съд П. е прието като доказателство и неоспорено от директора на ТП на НОИ - П. У. УП -3 № 176 от 30.05.1996 г. Съгласно него за периода 14.10.1993 г. - 27.05.1996 г. М. като е заемала длъжността Председател на съвета на директорите на "Пълдин - М" ЕАД, е имала труд от трета категория и е заплащан ДОО в размер на 35 %. Посочено е в Удостоверението, че информацията се съдържа в архива на предприятието. По отношение на дохода следва да се отбележи, че макар и да няма данни за предадени ведомости или други документи, удостоверяващи "стаж и доход за съвет на директорите", съгласно цитирания в решението на директора на ТП на НОИ -П. опис № 1 от 08.09.2016 г., е представено удостоверение от НАП, в което е деклариран доход, облагаем доход и размера на заплатения данък. По отношение на стажа на лицето в ОФ "Единство" за периода, заявен в заявление за отпускане на пенсия - 11.06.1992 г. - 27.10.1992 г. или 11.10.1992 г. - 27.02.1993 г., съдът констатира, че този стаж е описан в трудовата книжка на М.. В периода 25.03.1992 г. - 31.03.1997 г. е зачетен осигурителен стаж. Относно положения труд и съответно осигурителен стаж в ОФ "Единство " гр. П., на лицето е зачетен по УП 15 № 5506-15-2516#1/30.06.2016 г. - длъжност "директор" за периода от 25.03.1992 г. до 27.10.1992 г. - 7 месеца; по Решение - 70/10.05.1993 г. на Пловдивски районен съд, на основание чл. 3, т. 2 от КСО- незаконно уволнение - от 28.10.1992 г. до 28.02.1993 г. - 4 месеца; по Решение - 70/10.05.1993 г. на Пловдивски районен съд, влязло в 14.02.1994 г., УП 15 № 5506-15-2516#1/30.06.2016 г., на основание чл. 9, ал. КСО - незаконно уволнение от 28.02.1993 г. - 24.02.1994 г. - 11 месеца и 27 дни; по УП 15 № 5506-15-2516#1/30.06.2016 г. - на длъжност "директор" от 2 г. до 02.11.1994 г. - 08 месеца и 02 дни; по Решение от 16.02.1996 г. на Пловдивски районен съд, влязло в 27.12.1996 г., основание чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО - незаконно уволнение от 03.11. 31.12.1996 г. -1 г., 1 месец и 28 дни; по УП 15 № 5506-15-3715#1/02.09.2016 г. - в заводоуправление от 01.01.1997 г. до 31.03.03.1997 г. - 03 месеца. Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа. Осигурителят е задължен да внася за този период вноски. Периодът на незаконно уволнение се зачита за осигурителен стаж и осигурителният доход за този период се формира на база последното брутно възнаграждение, когато лицата не са осигурявани. Тоест в периода, от който според чл. 70, ал. 3 вр. ал. 4, т. 2, във вр. с чл. 70а, ал. 1 от КСО се изчислява индивидуалния коефициент на лицето за определяне размера на пенсията му за ОСВ, следва да се включи и времето през което жалбоподателят е бил незаконно уволнен съгласно приложеното съдебно решение до възстановяване на заеманата длъжност. В случая М. е посочила периода, указан от нея в заявление за отпускане на пенсия - 11.06.1992 г. - 27.10.1992 г. или 11.10.1992 г. - 27.02.1993 г., а съдът констатира, че този стаж е описан в трудовата книжка на лицето. Пенсията й за осигурителен стаж и възраст е определена на базисен период, зачетен е периода, през който тя е била незаконно уволнена, но осигурителния доход е от 1997 г., тъй като видно от записа на стр. 3 (лист 125 от първоинстанционното дело) едва осигурителният доход за периода 01.01.1997 г. - 31.03.1997 г. е зачетен по УП 15 № 5506-15-2516 #1 от 30.06.2016 г. в размер на 21078 лв. Осигурителен доход, е този, който се дължи за периода на незаконното уволнение. На осн. чл. 70, ал. 3 от КСО в сила към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия за ОСВ, индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му. За пенсиите, отпуснати с начална дата след 31 декември 2018 г., индивидуалният коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за осигурителния му стаж след 31 декември 1996 г. до датата на отпускане на пенсията. От доказателствата по делото не се установява на какво основание М. е получила сумата от 21078 лв., включени в разпореждането за определяне на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В молбата по делото от 20.04.2017 г. (лист 104) тя твърди, че това не са получени от нея заплати за месеците януари, февруари и март на 1997 г. от ОФ "Единство". Със заповед № ОА -222 от 12.03.1997 г. на кмета на О. П., М. е възстановена считано от 09.01.1997 г. на заеманата от нея длъжност "генерален директор" в ОФ "Единство". С тази заповед й е определено месечно трудово възнаграждение в размер на 7500 лв. Със заповед № ОА - 223 от 12.03.1997 г. на кмета на О. П. е прекратен трудовият договор на М., считано от датата на връчване на настоящата заповед. Предвид разпоредбата на чл. 46, ал. 4, т. 9 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), зачита се за осигурителен стаж, но не се взема предвид при определяне на осигурителния доход: времето до 31 декември 1999 г. включително, през което лицата по чл. 9, ал. 3, т. 2 и 3 КСО са били без работа, с изключение на периодите, през които са получавали обезщетение по Кодекса на труда. От тук следва извод, че за осигурителен стаж се зачита цялото време след през което лицето е било незаконно уволнено, но в осигурителния доход се включват само сумите на действително получените трудови възнаграждения и обезщетения за незаконно уволнение. (Решение № 7973 от 22.06.2017 г. по адм. д. № 12302/2016 г., VI отд. на ВАС). В случая не е ясно как е формиран осигурителният доход за периода януари - март 1997 г. посочен като такъв от директора на ТП на НОИ -П. на лист 125 от делото. Видно от Удостоверение изх. № 5506-15-3715 #1 от 02.09.2016г . (лист 44 от делото) в графа 4 е посочено брутното трудово възнаграждение по месеци за януари, февруари и март на 1997 г. Общата сума на 6723,00 лв., 8700 лв. и 5655 лева е 21078 лв. Това брутно трудово възнаграждение е включено при определяне размера на пенсията. С. У. издадено от ТП на НОИ -П., за 1997 г. липсва подпис на М. в разплащателните ведомости. Налага се извод и при липсата на ангажиране на доказателства от страна на директора на ТП на НОИ -П. в противната насока, че лицето не е получило фактически това трудово възнаграждение. Единствено в административната преписка се намират цитираните две заповеди, според които в един и същи ден М. е възстановена на работа и в същия ден трудовото й правоотношение е прекратено, считано от датата на получаване на заповедта за прекратяването му. В този смисъл сумата от 21078 лв. не се явява получено обезщетение по Кодекса на труда, противно на правния извод на първоинстанционният административен съд, който неправилно е счел, че като обезщетение по КТ не следва да се включва в осигурителния доход, арг. от чл. 1, ал. 8, т. 7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (обн. - ДВ, бр. 6 от 2000 г.). В конкретната хипотеза административният орган - директор на ТП на НОИ П., не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК и не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, респ. не е събрал служебно доказателства на осн. чл. 36 от АПК за да установи дали е налице реално плащане на сумата от 21078 лв., има ли подписи на лицето в разплащателните ведомости на ОФ "Единство" за периода януари - март 1997 г., какъв е характерът на този доход, ако се приеме, че реално е получен от М.. Решението му се явява незаконосъобразно на това основание при наличие на основанието по чл. 146, т. 3 от АПК. Неправилно е зачетен и осигурителен стаж и доход по без трудово правоотношение с ПГМТ "Проф. Ц. Л." за м. 08, 2000 г., по чл. 38, ал. 14 от НПОС относно обстоятелствата свързани със зачитане на осигурителен стаж и възраст. Съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от НПОС, осигурителният стаж и доход се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т 1 от КСО. За да достигне до този извод първоинстанционният административен съд се е позовал на удостоверение (лист 50 от делото), от което е видно, че жалбоподателката не е била в никакви правоотношения с гимназията през този период, нито й е начислявана или изплащана сума в размер на 94, 25 лв. Посочва се, че става въпрос за грешка, тъй като е подадена информация за друго лице, но с ЕГН на жалбодателката . При прието заявление с нередовни и/или липсващи документи, които не могат да бъдат поправени или набавени служебно, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО уведомява лицето за неизправностите с препоръчано писмо с обратна разписка в 15-дневен срок. Когато в едномесечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, а за пенсиите при прилагане на международен договор, по който Р. Б. е страна, в двумесечен срок, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Такова уведомяване за констатираната в Удостоверение изх. № 3942-792 от 26.05.2017 г. нередовност не е сторено спрямо жалбоподателката и поради това неизправностите не са отстранени от М.. Следователно, при наличния действителен и зачетен от пенсионните органи общ осигурителен стаж на М., след изпълнение на задълженията си по чл. 35, 36 от АПК и чл. 98, ал. 1 от КСО, административният орган е длъжен да определи индивидуалния коефициент на лицето съгласно чл. 70, ал. 3 и ал. 4 от КСО, и съответно да изчисли пенсия за осигурителен стаж и възраст в реалния й размер. По така изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение счита, че касационната жалба е неоснователна, но по съображения различни от изложените в решението на първоинстанционния съд. Следва да се приеме, че решението на Административен съд П., с което жалбата е уважена, е правилно като краен резултат и се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,