Решение № 9759 от 16.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4504/2009 г.

Решение № 9759 от 16.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4504/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕООД "Несто-2000" - гр. София, чрез процесуалния представител - адв. Митева, против решение № 187 от 22.04.2008 г., постановено по адм. дело № 1 от 2008 г. по описа на Пловдивския окръжен съд - административно отделение, с което е отхвърлена изцяло жалбата на дружеството, против ДРА № 962 от 30.05.2005 г., на ТДД гр. Пазарджик, потвърден с решение № 806 от 20.07.2005 г. на директора на РДД - гр. Пловдив, в частта за отказано право на данъчен кредит в размер общо на 2920.40 лв. по доставки на "Валектри-Металтранс" ЕООД по 4 бр. фактури, осъществени през данъчни периоди на м. VII 2000 г. и м. април на 2001 г. В касационната жалба се релевират оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че решението е неправилно, тъй като са били налице всички изисквания на чл. 64 и сл. от ЗДДС (отм.) за признаване на правото на данъчен кредит. По подробни развити в т ози смисъл възражения в касационната жалба се иска отмяна на решението и постановяване на друго с което да се отмени обжалвания ДРА. . Претендират се и разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив оспорва жалбата като неоснователна с представените по делото писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата, изложените в нея касационни основания и доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Пловдивският окръжен съд-административно отделение при повторното разглеждане на делото след отмяната му от ВАС е отхвърлил като неоснователна и недоказана жалбата на ЕООД "Нисто -2000", против ДРА № 962 от 30.05.2005 г., на ТДД гр. Пазарджик, потвърден с решение № 806 от 20.07.2005 на директора на РДД - гр. Пловдив, в частта за отказано право на данъчен кредит в размер общо на 2920.40 лв. по доставки на "Валектри-Металтранс" ЕООД по 4 бр. фактури, осъществени през данъчни периоди на м. VII 2000 г. и м. април на 2001 г. За да постанови този резултат съдът в изпълнение на отменителните указания на ВАС, след като е събрал допълнителни доказателства е извършил преценка на всички доказателства по делото и обосновано е стигнал до извода, че не е доказано наличие на доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). Съдът е посочил, че макар и при повторното разглеждане на делото да са събрани определени доказателства целящи да докажат твърдението на жалбоподателя, че се касае до реалност на спорните доставки то те не са достатъчно убедителни и въз основа на тях не може да се направи категоричен извод за факта на действителното им осъществяване, поради което е отхвърлил жалбата като недоказана. Счел е постановения отказ за признаване на правото на данъчен кредит по процесните доставки за основателен. Постановеното решение е правилно и обосновано. Изводите на първоинстанционният съд се основават на правилно установената по делото фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон. Безспорно е установено по делото, че доставчикът не е представил изискуемите от него документи свързани с извършване на доставката и предходни доставчици. Изрично в указанията дадени в отменителното решение на ВАС е посочено, че доставчикът следва да представи доказателства за реалното осъществяване на доставките и едва след това съдът да извърши преценка на доказателствата по делото, тъй като само формалното осчетоводяване на данъка в счетоводството на прекия доставчик не може да доведе до признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Настоящата инстанция напълно споделя съображенията на първоинстанционният съд изложени в мотивите към решението с които се обосновава изводът, че по делото няма представени убедителни доказателства доказващи реалността на извършените сделки документирани с процесните фактури. Съдържащите се в ДРА констатации в този смисъл не са били оборени. За да може получателят по доставката да претендира правото на данъчен кредит, наличието на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.) е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит по смисъла на чл. 63 ЗДДС (отм.). Тази разпоредба съдържа легалното определение, според което данъчен кредит е сумата от начислен данък по този закон на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка, която лицето има право да приспадне. Според чл. 32 ЗДДС облагаеми доставки са всички доставки на стоки и услуги, когато са извършени от данъчнозадължено лице и с място на изпълнение на територията на страната, а данъчно събитие по чл. 24 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги. Следователно наличието на реално осъществена доставка е предпоставка за възникване на право на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право на приспадане на данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. В конкретния случай това не е доказано и правилно съдът е отхвърлил жалбата. По изложените съображения и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,