Решение № 8447 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4844/2010 г.

Решение № 8447 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4844/2010 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на кмета на община Варна срещу Решение № 2068/02.12.09 г. по адм. д. № 949/09 г. по описа на Административен съд - Варна с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Ненчо Филипов Савов, Татяна Иванова Савова, Румяна Ненкова Митева, Веселин Атанасов Митев и Любомир Атанасов Митев, последните трима представлявани от адв. Стефанова, надлежно упълномощена, поддържат становище за неоснователност на касационната жалба, молят обжалваното решение да бъде оставено в сила, адв. Стефанова претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Ответниците Анна Йорданова Христова, Антоан Петков Георгиев, Милена Тодорова Георгиева, Георги Тодоров Кожухаров, Николай Ненов Ненов, Тодорка Тодорова Димитрова, Нериман Бейтула Зейнел, Шинаси Зейнел Зейнел и "Спасов" ЕООД, представлявано от Васил Спасов, не вземат становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд-Варна е отменил като незаконосъобразна Заповед № 0772/16.03.09 г., с която на основание чл. 195, ал. 5 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ кметът на община Варна е наредил на Румяна Ненкова Митева в срок до 15.04.09 г. да премахне като неподходяща по местоположение, разположение и препятстваща свободния достъп до гаражите и паркоместата двукрила метална врата в УПИ IV-11, кв. 573 по плана на ХIV-ти м. р, гр. Варна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона. Решението е правилно, постановено е при липсата на касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Съгласно чл. 195, ал. 5 ЗУТ, посочен като правно основание за издаване на процесната заповед, кметът на общината може да задължи собственици на строежи /лицата по ал. 1/ да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и временни постройки и пр., както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Данните по административната преписка и събраните по делото доказателства са наложили обоснован и в съответствие с материалния закон решаващ извод относно липсата на предпоставки за приложението на цитираната разпоредба. Безспорно установено е, че процесната метална врата е монтирана на мястото на съществувала към приемането на строежа подобна такава на прохода от уличния тротоар към входа и вътрешния двор на жилищната сграда в имота по решение на общото събрание на етажните собственици, че същата има пешеходно крило и такова за моторни превозни средства, че с ключове за нея разполагат част от съсобствениците, без пречка с такъв да се снабдят всички останали и че вратата е в добро състояние и естетичен вид. При тези установявания в настоящия казус разпоредбата на чл. 195, ал. 5 ЗУТ е очевидно неприложима. Като е възприел този решаващ извод първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон. Касационната жалба, подадена с оплакване за неправилност на решението на трите касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК е неоснователна. Вратата е монтирана по решение на общото събрание на собствениците, за което липсват данни да е оспорено надлежния ред. Конкретното предназначение на двата гаража и споровете между съсобствениците досежно ползването на паркоместата във вътрешния двор на сградата подлежат на уреждане по общия исков ред, предвид което процесната заповед, насочена към разрешаване на тези спорове по реда на административното производство е незаконосъобразна и издадена в противоречие с целта на закона. С оглед изложеното обжалваното решение като постановено при липсата на касационни основания за отмяната му следва да бъде оставено в сила. На ответницата Румяна Ненкова Митева следва да бъдат присъдени своевременно поисканите от адв. Стефанова и доказани с приложения на л. 62 Договор за правна защита и съдействие от 0.106.10 г. з за платено от Митева адвокатско възнаграждение, разноски в размер на 250 лв., платими от касационния жалбоподател - община Варна. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение