Решение № 4809 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6116/2019 г.

Решение № 4809 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6116/2019 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Д. Манолов против решение № 2570 от 12.04.2019 г., постановено по адм. дело № 7240/2018 г. по описа на Административен съд София град, с което е оставена без уважение молбата му за допълване на постановеното по делото решение № 1840 от 18.03.2019 г. с доводи за неговата неправилност като постановено при превратно приложение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост Иска се неговата отмяна, като се постанови друго по съществото на спора, с което се допълни решението на първоинстанционния съд по направеното искане или делото се върне за ново разглеждане. Ответникът по жалбата, началник на Затвора София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Маринова в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. С решение № 1840 от 18.03.2019 г. Административен съд София град е отменил, по жалба на Д. Манолов, заповед № 274 от 22.06.2018 г. на ВПД Началник на Затвора София, с която са отменени предходни заповеди, с които на лишения от свобода е възложено да работи като чистач учебен център. С молба от 22.03.2019 г. Манолов е поискал допълване на решението, като се постанови от съда да бъде възстановено първоначалното правно положение на жалбоподателя, а именно възстановяване на същото работно място, при условията, предхождащи отменената от съда заповед на началника на Затвора София. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 176 АПК, Административен съд София град е оставил без уважение искането за допълване на постановеното по делото решение от 18.03.2019 г. Съдът е приел, че се е произнесъл по цялото искане, с което е бил сезиран, искането за допълване на постановеното по делото съдебно решение е относимо към неговото изпълнение, което следва да се извърши от административния орган, а не основава наличие на непълнота. Решението е валидно, допустимо и правилно. Непълнота на съдебното решение е налице когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване - чл. 176, ал. 1 АПК. В случая пред първоинстанционния съд е оспорена заповед на ВПД началник Затвора София, с която са отменени заповеди, с които на жалбоподателя, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в този затвор е възложено да работи като чистач учебен център. С решението си по делото съдът е отменил оспорената заповед като е приел, че същата е издадена от компетентен орган, но при липса на фактически и правни основания основаващи издаването и, което означава произнасяне по цялото оспорване и правилност на преценката на административния съд за липса на основания по чл. 176, ал. 1 АПК за допълване на решението по съществото на спора. Неприемането на доводите на жалбоподателя за нищожност на оспорения пред съда акт не основават непълнота на решението на съда. По въведения от жалбоподателя предмет на спора е налице произнасяне, като оспорения от него акт е отменен, като незаконосъобразен. Сочената в касационната жалба възможност административният орган да не изпълни законовите си задължения, произтичащи от отмяната на издадения от него акт не основава непълнота на съдебното решение, тъй като е извън предмета на повдигнатия пред съда спор. С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение