Решение № 9025 от 28.9.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Велико Търново при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юрк. В. Василева, против Решение 332/24.08.2022 г., постановено по адм. дело 550/2021 г. по описа на Административен съд Монтана, в частта, с която по жалба на Е. Дилчин е отменен Ревизионен акт (РА) Р-04001221000836-091-001/19.08.2021 г., поправен с РА за поправка на РА (РАПРА) П-04001221153472-003-001/02.09.2021 г., потвърден в цялост с Решение 131/15.11.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционното решение в оспорваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение аргументира приложимост на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ относно получените от лицето субсидии, вместо чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, както е приел административният съд. Моли за отмяна на атакуваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което жалбата на Дилчин против ревизионния акт да бъде отхвърлена, а в условията на алтернативност иска връщане на делото за разглеждане от друг състав. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Е. Дилчин, в писмен отговор, подаден чрез адв. Г. Хорозов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Монтана е бил РА Р-04001221000836-091-001/19.08.2021 г., поправен с РАПРА П-04001221153472-003-001/02.09.2021 г., потвърден в цялост с Решение 131/15.11.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП, с който по отношение на Е. Дилчин са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица свободни професии, граждански договори и др. за периода от 2015 г. до 2019 г. в общ размер от 20 690,98 лв. В хода на ревизионното производство е установено, че Е. Дилчин е регистриран като земеделски производител, като през ревизирания период е декларирал, че обработва земеделска земя пода наем и аренда в землищата на [населено място], [населено място], [населено място], [населено място] и гр. Вълчедръм за отглеждане на пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица и люцерна. Към периода 2015 г. 2019 г. ревизираното лице е било съдружник и управител на Дилчини ООД, което не притежава регистрация за земеделски производител. За своята дейност Дилчини ООД използвало наетата от Е. Дилчин земя, като разходите били за сметка на дружеството. Установено е, че единствено засетите с люцерна площи са използвани за личното стопанство на Дилчин. Въз основа на изискана от ОД Земеделие информация приходните органи са установили, че засетите от Дилчини ООД площи изцяло съответстват на тези, регистрирани от Дилчин, с изключение на площите с люцерна. При тези фактически констатации, е прието, че получените от лицето субсидии, с изключение на тези за обработка на земите с люцерна, следва да бъдат обложени съгласно чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, а не по реда на чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, тъй като не са използвани по предназначение за дейността на физическото лице като земеделски производител. Административният съд, след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 от ДОПК, макар правилно да е възприел описаната по-горе фактическа обстановка, е приел, че е недопустимо доходи от едни и същи източници да бъдат облагани по различен ред въз основа на хипотетични предположения, като неправилно е прието, че субсидиите не са използвани по предназначение. Прието е, от правна страна, че в случая чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ не намира приложение, тъй като ЗДДФЛ съдържа изрично регламентиран ред как се облагат доходи от дейността на физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, въз основа на което съдът е преизчислил данъчните задължения на Дилчин по реда на чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ при съобразяване със заключението по задача 3 от назначената съдебно-икономическа експертиза. В резултат е прието, че ревизионният акт следва да бъде отменен за сумата от 17 658,25 лв., а в останалата част жалбата е отхвърлена. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно, като касационната жалба се явява основателна. Спорният и пред настоящата инстанция въпрос е правен и се свежда до това как следва да се третират получените от субсидии доходи. Съгласно трайната съдебна практика на ВАС доходът, получен под формата на субсидия, може да се преквалифицира като доход от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ само когато е установено, че лицето не е развивало стопанската дейност, за която е предназначена субсидията или е използвана за негови лични нужди. Релевантно за квалифицирането на дохода, получен под формата на субсидия, е предназначението, за което е получен, както и фактическото му използване за осъществяване на стопанска дейност от физическото лице, земеделски производител (т. напр. Решение 5650 от 12.05.2016 г. по адм. д. 6772/2015). В конкретния случай не се спори, че Дилчин е бил регистриран земеделски производител през ревизирания период 2015 г. 2019 г., като за дейността си е получавал множество субсидии, описани в ревизионния доклад. Същевременно безспорно установено е, че с изключение на площите с люцерна, дейността във връзка с насажденията, за които са получавани субсидиите, е извършвана от Дилчини ООД, което към момента на ревизията не е било регистрирано като земеделски производител. При положение че отпуснатите суми на Е. Дилчин не са ползвани във връзка с неговата стопанска дейност, правилно същите са третирани от данъчните органи като облагаем доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. С оглед изложеното, решението в оспорваната му част е неправилно и следва да бъде отменено, включително в частта за разноските, като вместо него следва да бъде постановено друго, с което жалбата на лицето против ревизионния акт да бъде отхвърлена. При този изход на спора и навременна претенция, в полза на касатора се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение, както следва: за първата инстанция на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 (Редакция към ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г.) от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) във вр. с чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК в размер на 1 150,73 лв., а за касационната инстанция 2 262,18 лв., на основание чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата, както и държавна такса за касационната инстанция в размер на 141,27 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,