Решение № 8454 от 13.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1576/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, против Решение 189/04.01.2025 год., постановено от Административен съд София град по адм. д. 11096/24 година, в частта, в която е отменено Решение 11051/24.10.24 г. на председателя на ДАБ при МС, в частта, в която е отказано предоставяне на хуманитарен статут на М. Х. М., гражданин на Сирия. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Като негови пороци се навеждат всичките касационни основания по чл.209, т.3 АПК неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения. Касаторът иска отмяна на решението в обжалваната част. Ответникът М. Х. М., чрез процесуалния си представител адв. Илиев оспорва касационната жалба и иска отхвърлянето й. Върховната касационна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав на трето отделение преценява касационната жалба като допустима. Тя е редовна, подадена е в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която подлежащото на обжалване решение, в обжалваната му част е неблагоприятно за касатора. По съществото на касационната жалба касационният състав приема следното: Предмет на оспорване пред административния съд е решение на председателя на ДАБ, с което на чужденеца ответник в настоящото производство е отказано предоставяне на статут на бежанци, както и хуманитарен статут. Административният орган е установил, че кандидатът е от Сирия, етническа принадлежност [заличен текст], [вероизповедание], неженен, непридружен непълнолетен, напуснал Сирия нелегално, преминавайки нелегално в Турция, където престоява за пет дни, след което влиза не по установения ред в България, където сам се е предал. Въз основа на проведеното с чужденеца интервю, административният орган е приел, че твърденията му са, че е напуснал Сирия, заради войната там, военните действия в района му по местоживеене. Споделил е, че баща му е убит преди няколко години от групировката Ислямска държава , както и че селото му е разделено на две, като двете части се управляват от редовната армия и от кюрдите. Заявил е също така, че той лично е ставал свидетел на множество сражения, каквито продължават да стават в родното му село. Споделил е, че семейството му живее трудно, тъй като само майка му работи. Заявил е, че не е имал проблеми с официалните власти в страната си и не е имал отношения с армията и полицията. Изрично е посочил, че в страната си на произход не е имал проблеми заради етническата си принадлежност или религията, не е заплашван и не е ставал жертва на насилие. Административният орган е преценил, че кандидатът не отговаря на условията за получаване на бежански статут и спрямо него не е осъществено преследване, релевантно за предоставянето на този статут. Административният орган е разгледал бежанската история на кандидата и във връзка с възможността за предоставяне на хуманитарен статут. Посочил е, че той не прави твърдения, релевантни по чл.9, ал.1, т.1-2 ЗУБ. Преценил е, че кандидатът не е бил принуден да напусне Сирия, заради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, нито били налице данни, че молителят е заплашен от изтезание или нечовешко, или унизително отнасяне. Въз основа на справка от 12.07.24г., изготвена от дирекция Международна дейност на ДАБ, административният орган е преценил, че не се установявали разширенията, дадени в тълкувателно решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 и тълкувателно решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12 г. по тълкуването на чл.15, б. в от Директива 2011/95/ЕС. Взето е предвид и влиянието на международните организации на територията на Сирия, които предлагат услуги за закрила и подкрепа. Административният орган е преценил и конкретно ситуацията в района на провинция Дейр ал Зор, в която се намира селото на чужденеца. Посочил е, че провинцията е разделена на две зони на контрол едната, контролираща се от официалното правителство, другата от кюрдите. Провинцията е описана с нестабилна ситуация, но органът е преценил, че не е с характеристиките на вътрешен въоръжен конфликт. Посочено е, че въпреки оценяването на обстановката като нестабилна, не следва насилието във всички части на областта да се оценява като безогледно. Преценено е, че спрямо чужденеца не съществува реален риск от тежки посегателства. Административният орган, съблюдавайки най-висшия интерес на детето е преценил, че връщайки се в родината му, чужденецът няма да бъде лишен от неговата идентичност и ще може да поддържа взаимоотношения с най-близките си роднини, които по думите му продължават да живеят в родното му село. Административният орган е преценил, че посочените от чужденеца лични мотиви за желанието му да живее в България, не могат да бъдат оценени като хуманитарни. Административният съд е преценил като законосъобразен отказа на административния орган за предоставяне на бежански статут. Въз основа на справката за актуалното положение в Сирия от 03.12.24г., изготвена от Дирекция Международна дейност при ДАБ, съдът е приел, че в провинция Дейр ал.Зор, безогледното насилие достига толкова високо ниво, че има сериозни основания да се счита, че цивилно лице, върнато в тази провинция би било изправено пред реален риск от сериазна заплаха за живота му единствено поради факта на присъствието си там. За да достигне до този извод, съдът е съобразил следните обстоятелства - за наличие на разделение в своята принадлежност на арабските племена; организацията ИД все още остава активна в района; продължаващи съобщения за целенасочени убийства, извършвани с огнестрелни оръжия и самоделни взривни устройства; смъртоносни битки между националните сили за отбрана и правителствените войски; провинция Дейр ал Зор регистрира втория най - голям брой цивилни жертви от всички сирийски провинции. Съдът е посочил, че установената от справката ситуация се потвърждава от обясненията на жалбоподателя, дадени по време на интервюто му в ДАБ и пред съда. Преценката на съда е, че спрямо жалбоподателя са налице предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ. Съдът е съобразил, че в случая се касае за непридружен непълнолетен, както и че специализираните органи от Дирекция Социално подпомагане район Красно село са изразили становище, че в интерес на детето е на чужденеца да се предостави статут, за да живее в безопасна и сигурна страна. Съдът е тълкувал разпоредби от Конвенцията на ООН за защита правата на детето, Закона за закрила на детето, както и от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011г., приемайки, че по отношение на настоящия казус, оспореното решение е в разрез с висшия интерес на детето. Съдът е посочил, че след изживяното в Сирия, което се е отразило върху психиката на чужденеца, връщането му там въпреки неговото категорично нежелание, ще бъде съпроводено със стрес, несигурност и страх, което би задълбочило негативните психически изживявания. По тези съображения, съдът е преценил, че делото в частта относно искането за предоставяне на хуманитарен статут, следва да се върне на органа за нова преценка. Касационната инстанция преценява обжалваното решение в обжалваната част като неправилно. Съображенията за това са следните: Първоинстанционният съд не е съобразил всички данни от интервюто на чужденеца в ДАБ, които са съществени. По време на интервюто му, кандидатът е завил, че решението да напусне Сирия е взето от братята и чичовците му, като мотивът им е да им помага оттук . По време на интервюто, кандидатът е казал, че е работил малко в Сирия, но че там няма много работа, както и че иска закрила, и да се събере със семейството си след това. Заявил е, че всички негови братя и сестри, както и майка му са в Сирия. Пред първоинстанционния съд, жалбоподателят е заявил, че майка му и братята му са решили, той да дойде в България сам, както и че той е решил да напусне Сирия, защото големият му брат работи и фактически издържа семейството. Заявил е, че поддържа с майка си връзка и до момента по WhatsApp. От тези данни, които са дадени непосредствено от кандидата за международна закрила следва извода, че напускането на страната му на произход не е негово самостоятелно решение, а е бил мотивиран за това от останалите членове на семейството си. Очевидна е волята на кандидата да помага икономически на семейството си, както и носталгията по семейството му и желанието да се събере с него. Пред касационната инстанция, към датата на провеждане на заседанието, чужденецът е навършил пълнолетие, спорен националния закон, действащ в РБългария. Видно от призовката, изпратена лично до него е / лист 21 от делото пред касационната инстанция/, че той самоволно е напуснал ПМЗ-Овча купел, където е бил настанен с Решение за настаняване 109/12.07.2024 година на началник на отдел ПМЗ-кв.Овча купел / лист 53 от първоинстанционното дело/. Касационната инстанция при преценка на изявленията на жалбоподателя и поведението му стига до извода, че той е напуснал Сирия не по своя воля, по икономически причини, свързани с изхранване и подпомагане на семейството му неговата майка, братята и сестрите му, а не заради обстановката там и в частност в провинцията, в която е живял. Правилен е извода на административния орган, че в интерес на чужденеца / по време на административното производство той е бил непълнолетен/ е било връщането му в Сирия, за да е в семейна среда. Очевидно е от изявленията му, а и от социалния доклад, че семейството му липсва и иска да се събере с него, както и че поддържа непрекъсната връзка с майка си. От представената в касационното производство справка от 19.05.25г. за актуалната обстановка в Сирия, изготвена от Дирекция Международна дейност в ДАБ се установява, че е налице цялостно подобрение в ситуацията със сигурността в Сирия, макар и да остава проблем в някои райони на страната. ВКБООН и партньорите продължават да осигуряват основни услуги чрез разпределянето на нехранителни и основни хуманитарни стоки на завърнали се семейства в Дейр ал Зор. Макар и не всички, някои от свързаните със закрилата основни пречки пред завръщането, например продължителната принудителна военна служба вече не са налице. Съвкупната преценка на горепосочените обстоятелства мотивира касационната инстанция да прецени като неправилно решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част. За чужденеца не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като той не съобщава факти и обстоятелства, от които да се направи извод за наличието на предпоставките за предоставянето на този вид статут. Обстановката в страната му на произход и в частност в провинцията, в която се намира селото на чужденеца, вкл. и по данни от последната справка, представена пред касационната инстанция, не може да се определи като безогледно насилие. По тези съображения, решението на първоинстанционния съд в обжалваната част следва да се отмени, а вместо това се отхвърли жалбата срещу решението на председателя на ДАБ в частта, в която е отказан хуманитарен статут на чужденеца. Воден от горните съображения и на осн. чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд