Решение № 1197 от 1.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4610/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Николова от гр. София, чрез адв. С. Нейкова против Решение 1190/23.02.2023 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 3767/2022 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу Експертно решение 0361/14.03.2022 г. и Експертно решение 0362 /14.03.2022 г. и двете решения издадени от Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/, и е осъдена да заплати разноски в размер на 100 лева. Поддържа, че съдът допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не обсъдил издадената й медицинска епикриза и отразените в нея констатации по повод на направени изследвания, както и резултатите от проведените болнични прегледи. Съдът достигнал до необоснован правен извод за липса на основанията за издаване на процесните два болнични листа, тъй като не посочил на кое от заключенията по медицинската експертиза дава вяра, съответно не е изяснил действителната фактическа обстановка по възникналия правен спор. По подробно изложените в жалбата съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касаторът моли съдът да отмени обжалваното решение. Ответникът - Национална експертна лекарска комисия чрез юрисконсулт Александров, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена, а решението на административния съд като правилно, да се остави в сила. Ответникът Софкънект АД чрез юрисконсулт Крумова оспорва касационната жалба. Счита решението на административния съд за правилно, поради което да се остави в сила. Ответникът - Агенция за хората с увреждания не изразява становище по жалбата. Ответникът - Регионална дирекция Социално подпомагане София не изразява становище по подадената касационна жалба. Териториално поделение на Национален осигурителен институт София град не изразява становище по касационната жалба. Ответникът ТЕЛК втори състав при II МБАЛ София ЕАД не изразява становище по жалбата. Ответникът ДКЦ XX - София ЕООД не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че атакуваният съдебен акт е основан на събраните доказателства, постановен е в съответствие с приложимите материалноправни норми и не са налице наведените касационни основания за неговата отмяна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Експертно решение /ЕР/ 0361/14.03.2022 г. и ЕР 0362/14.03.2022 г., издадени от Националната експертна лекарска комисия. С обжалваното решение Административен съд София е отхвърлил жалбата на М. Николова против посочените експертни решения на НЕЛК. Приел е, че НЕЛК законосъобразно е потвърдила експертните решения на ТЕЛК, с които е отменен съответно болничен лист Е 2021 1175322 от 09.11.2021 г., както и болничен лист Е 2021 2929585 от 29.11.2021 година. Съдът е съобразил, че всяко едно от обжалваните ЕР на НЕЛК е издадено от компетентен орган в съответствие с предвиденото в чл. 49, ал.1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, актовете са издадени съобразно предвиденото в материалния закон чл. 40 КСО, чл. 6 и чл. 7 ал.1, изр. 4 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ в относимата редакция, съобразени са с целта на закона. За да обоснове законосъобразност на обжалваните административни актове и липса на пороците за тяхната отмяна, касателно приложението на чл. 146, т. 1-т. 5 АПК, съдът се е позовал и на заключенията на съдебно-медицинската експертиза, приети по делото. Решението е правилно. Неоснователни са касационните възражения на М. Николова, че първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като е постановил решение, с което отхвърлил жалбата й срещу експертните решения на НЕЛК. Видно от приложен по делото амбулаторен лист 000244 от 09.11.2021 г. жалбоподателката има основна диагноза [диагноза], като в амбулаторния лист не са описани направени или предписани изследвания. Снетата анамнеза е чести [състояние], след стационарно лечение м.10/2021 г., лицето съобщава за [състояние]. Видно от този амбулаторен лист на Николова е издаден болничен лист Е20211175322 за срок от 30 дни, като продължение на по-рано издаден такъв. С ЕР 399/15.02.2022 г. на ТЕЛК е отменен болничен лист Е 2021 1175322/09.11.2021 г., като мотивите на лекарите специалисти са, че е издаден неправомерно по същество, за лице с основен [състояние], не са направени нужните изследвания за уточняване на причината/ и то е могло да изпълнява служебните си задължения по време на обжалвания период. С ЕР 0400/15.02.2022 г. на ТЕЛК при втори състав на II МБАЛ София ЕАД е отменен обжалвания болничен лист Е 2021 2929585/29.11.2021 г. за срок от 30 дни със същите мотиви, като в предходно посоченото решение на ТЕЛК. Видно от амбулаторен лист 005708 от 15.12.2021 г. на името на М. Николова с основна диагноза [диагноза] е снета анамнеза [състояние]. Посочени са изследванията ЕКГ, приложено към амб. лист, син. Ритъм, норм. Ел. поз. СЧ 98. Посочена е терапия, както и молба до ЛКК за продължаване на временната нетрудоспособност. При издаване и на двата болнични листа е констатирано, че лицето е било в задоволително общо състояние. С обжалваните пред първоинстанционния съд две решения на НЕЛК /0361/14.03.2022 г. и ЕР 0362/14.03.2022 г./ е дадена медицинска оценка за лицето. Установено е от компетентните лекари, че от направените изследвания на Николова, приложени в медицинското й досие по административната преписка, не се установява тя да се нуждае от продължителен отпуск по болест за срок от 30 дни. Също така, в ЕР на НЕЛК0361/14.03.2022 г. е констатирано, че в издадения болничен лист от 09.11.2021 г. е регистрирана ритмична сърдечна дейност, но не е описан или приложен ЕКГ запис, същевременно е вписана диагноза, която не е приета при стационарното изследване на лицето и не е доказана. Не са установени данни, доказващи рецидиви и от [състояние], не е регистрирана терапия и изследвания във връзка със [състояние]. В ЕР 0362/14.03.2022 г. на НЕЛК е установено, че има ЕКГ запис от 25.12.2021 г., но без [заличен текст]. И в двете ЕР на НЕЛК е посочено, че в медицинската документация за лицето няма приложен медицински протокол на ЛКК по чл. 24, ал. 8 с отразен преглед от ЛКК и с регистрирани всички реквизити по чл. 23, ал.1, т. 2 ПУОРОМЕРКМЕ, действащ към момента на издаване на болничния лист. Пред Административен съд София град са изслушани вещи лица по две единични съдебно-медицински експертизи, заключенията, на които са обсъдени от решаващия съдебен състав в съвкупност с представените по делото доказателства. При процесното сезиране с жалба от Николова срещу решенията на ТЕЛК, законосъобразно Националната експертна лекарска комисия се е произнесла въз основа на медицинската и друга документация /чл.50 ПУОРОМЕРКМЕ/. Първоинстанционният съд е достигнал до обоснован правен извод и след като е анализирал представените по делото доказателства, че административният орган издал оспорените решения, е съобразил същите с приложимите материалноправни норми на чл. 6 и чл. 7, ал. 1 НМЕ в относимата редакция. От съдържанието на решенията на НЕЛК става ясно, че за здравословното състояние на лицето, обосноваващо констатиране на временна неработоспособност за 30 дни, след изтичане на срока на предхождащ болничен лист, доказателства не се представят от страната. По-конкретно, липсват такива за здравословното състояние на Николова преди издаването на двата болнични листа продължение, в нарушение на изискването на чл. 7, ал.1 НМЕ. Според легалната дефиниция за временна неработоспособност , съдържаща се в § 1, т. 34 от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето /ДР на ЗЗ/ и чл. 6, ал. 1 НМЕ това е състояние, при което осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: остро, подостро или обострено хронично общо заболяване, злополука, професионална болест, лечение в чужбина, санитарно - курортно лечение, належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на карантиниран човек от семейството, належащо придружаване на болен човек от семейството за медицински преглед, изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина, бременност и раждане, гледане на здраво дете до [възраст] възраст, върнато от детско заведение или училище, поради карантина на заведението или училището, или на отделна група или клас в него, или поради карантина на детето. Тя се констатира с болничен лист, издаван по правилата на чл. 6 и сл. НМЕ. На основание чл. 7, ал. 1 НМЕ, в редакцията към издаване на двата процесни болнични листа, клиничният преглед и становището за временната неработоспособност се отразяват в АЛ, съответно в медицинския протокол на ЛКК или във Фиша за медицинско обслужване от спешен екип. По делото, а и видно от съдържанието на ЕР на НЕЛК няма в МЕД на лицето приложен медицински протокол на ЛКК по чл. 24, ал. 8 с отразен преглед на Николова от ЛКК и регистрирани всички реквизити по чл. 23, ал.1, т.2 ПУОРОМЕРКМЕ, т.е. няма становище за временна неработоспособност от членовете на ЛКК, на основание което да се издаде болничен лист продължение за още 30 дни. Изискването за становище на ЛКК е членовете сами да преценят здравословното състояние на лицето, защото НЕЛК се произнася само по документи и няма правно основание да извършва друга експертиза на здравословното състояние на лицето, обуславящо временна неработоспособност за продължителен период от време. Ето защо, след като НЕЛК е констатирала липса на медицинска документация, удостоверяваща действителното здравословно състояние на лицето към датата на издаване на болничните листове 09.11.2021 г. и 29.11.2021 г., както и точната диагноза и прогноза на заболяването, в какъвто смисъл са и заключенията на вещите лица, то съобразен с материалния закон чл. 6, ал.1 НМЕ, е изводът на първоинстанционния съд, че обжалваните административни актове са законосъобразни, а първоинстанционната жалба неоснователна. По така изложените съображения решението на Административен съд София град е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на правния спор своевременно отправената претенция на ответната страна - НЕЛК, за присъждане на съдебни разноски пред касационната инстанция е основателна и такива следва да се присъдят в размер на 100 лева на основание чл. 24 от Наредбата на заплащане на правната помощ /НЗПП/, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/, вр. чл.143, ал. 3 АПК. На същото правно основание на Софкънект АД следва да се присъдят поисканите в срок разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция, възлизащи на 100 лева. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК Върховният административен съд, шесто отделение,