Решение № 213 от 21.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 772/2012 г.

Решение № 213 от 21.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 772/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на И. а. "В. к. и в. -п. д.", със седалище в [населено място], представлявана от изпълнителния директор П. С. М., приподписана от юрисконсулт Г. Б., против въззивното решение № 774 от 7 февруари 2012 г., постановено по гр. д. № 11412 по описа на Софийския градски съд за 2011 г. в частта му, с която е отменено решение № 6682391 от 17 юни 2011 г., постановено по гр. д. № 21392 по описа на районния съд в гр. София за 2010 г. за отхвърляне на исковете на Е. Д. З. против агенцията с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ и вместо него е признато за незаконно уволнението на З., отменена е заповед от 22 април 2010 г., с която трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 27 май 2010 г., З. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и агенцията е осъдена да заплати на З. 4998 лева обезщетение за оставането й без работа за периода 27 май 2010 г. - 25 ноември 2010 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска, на З. са присъдени разноски. Касационното обжалване е допуснато с определение № 259 от 20 февруари 2013 г. поради вероятността то да е недопустимо, предвид разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК. С решението си въззивният съд приема, че исковете са преждевременно предявени, но в хода на процеса и на 27 май 2010 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено, поради което предявените искове са допустими, а и основателни. Относимите обстоятелства са следните: В исковата молба се твърди, че връчената заповед от 22 април 2010 г. за прекратяване на трудовото правоотношение поради закриване на част от предприятието или съкращаване в щата е незаконосъобразна на няколко основания, и се иска признаване на уволнението за незаконно и отмяната на заповедта за него. С обжалваната заповед е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява считано от 25 май 2010 г. Поисканото обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение е за периода 25 май - 25 ноември 2010 г. Според записа в трудовата книжка на ищцата и съобразно представената по делото заповед № ЧР-09-95 на касатора от 25 май 2010 г., трудовото правоотношение между страните е прекратено считано от 26 май 2010 г. на същото основание както и по предходната заповед. Във въззивното решение като процесна е посочена заповедта от 22 април 2010 г., според която трудовото правоотношение се прекратява от 25 май 2010 г., но съдът е приел, че безспорно се установява прекратяване на трудовото правоотношение между страните считано от 27 май 2010 г. отново с процесната заповед. По иска по чл. 225, ал. 1 КТ съдът приема, че ищцата е останала без работа от 27 май 2010 г., и определя обезщетение за периода 27 май - 25 ноември 2010 г. В диспозитива на съдебното решение е записано, че се отменя заповед на касатора от 22 април 2010 г., с която трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 27 май 2010 г. При това положение следва да се приеме, че съдът е разгледал уволнение, което не е предмет на заповедта по исковата молба. Не може да се приеме, че е налице очевидна фактическа грешка, тъй като не е налице противоречие между приетото от съда в мотивите и постановеното в диспозитива. Решението, като постановено по непредявен иск, подлежи на обезсилване, и делото следва да се върне на въззивния съд за разглеждане на предявения иск. Тъй като искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е обусловен от решението на съда по иска по т. 1 на същия текст, то в тази му част решението следва да се отмени и да се върне за ново разглеждане съобразно решението по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. На обезсилване подлежи и решението в частта му по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, тъй като съдът е обвързал срока за заплащане на обезщетение с извода си за това, че процесното уволнение е станало факт на 27 май 2010 г., което не е претендирано от ищцата. По искането за разноски, направено от касатора, ще се произнесе въззивният съд при условията на чл. 294, ал. 2 ГПК. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС