Решение № 425 от 16.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6233/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) чрез процесуален представител срещу решение 3066 от 09.05.2024 г., постановено по административно дело 708/2024 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е отменена негова заповед 1992/14.12.2023 г. като незаконосъобразна и преписката е върната за ново произнасяне със задължителни указания по приложението на закона. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и присъждане на деловодни разноски. Твърди се и недопустимост на същото. Ответникът по касационната жалба А. Б. Ч. чрез процесуален представител и в представен от последния писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и присъди възнаграждение на процесуалния представител по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата(ЗАдв.) Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. С обжалваната пред АССг заповед е определен размер на индивидуалната основна месечна заплата на Ч., която счита, че той е определен незаконосъобразно. При това е налице правен интерес от оспорването ѝ, а наведеният довод за недопустимост на обжалваното решение е неоснователен. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон. Решението е законосъобразно. При безспорно установения факт, че размерът на основната заплата на Ч. е определен в размер по- нисък от този на останалите служители, заемащи същата длъжност в същата дирекция обоснован и законосъобразен е изводът в обжалваното решение, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като макар съгласно чл. 67, ал. 4 от Закона за държавния служител (ЗДСл) правомощието за определяне на конкретния размер на възнаграждението да е на органа по назначението, в случая по отношение на служителя не са били налице предпоставките по чл. 67, ал. 5 ЗДСл поради издадени от същия орган незаконосъобразни заповеди. При това правилен е и изводът за допуснато нарушение по чл. 14, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация при издаване на заповедта, тъй като в случая не е осигурено разно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. Представените с касационна жалба заповед 321/01.06.2023 г., издадена от Изпълнителния директор на ДФЗ и докладна записка от заместник изпълнителния директор не опровергават този извод. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е обосновано. Съдът е изяснил релевантните за спора факти, като въз основа на тях е формирал аргументирано правните си изводи. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК касационният жалбодател дължи заплащане на деловодните разноски, но предвид липсата на предпоставките по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата касационният жалбодател не е осъден в настоящето производство да заплати разноски, искането на процесуалния ѝ представител за осъждане на касационния жалбодател да заплати адвокатско възнаграждение е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение