Решение № 12310 от 21.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5981/2009 г.

Решение № 12310 от 21.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5981/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Хидрострой-Рилци 2000" АД против Решение № 213/08.12.08 г. по адм. д. 4868/06 г. по описа на Софийски градски съд, с която е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) № 1000227/30.03.06 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Кюстендил, потвърден с Решение № 1983/04.10.06 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д"ОУИ"). Касаторът поддържа в касационната жалба, че съдът неправилно е отхвърлил жалба срещу незаконосъобразен данъчен акт и излага доводи относно твърденията за незаконосъобразност на РА. Иска отмяна на съдебното решение и на РА в обжалваната част. Не претендира разноски. Ответникът Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София оспорва касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното Решение № 213/08.12.08 г. по адм. д. 4868/06 г. по описа на Софийски градски съд е отхвърлена жалбата на "Хидрострой - Рилци 2000" АД против РА № 1000227/30.03.06 г. на ТД на НАП - гр. Кюстендил, потвърден с Решение № 1983/04.10.06 г. на Д "ОУИ", с който на дружеството са определени допълнителни задължения за 2000 г. за данък върху печалбата в размер на 9 124,72 лв. и данък общини в размер на 3 600 лв. Решаващият съдебен състав е приел, че обжалваният РА е действителен и законосъобразен данъчен акт, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения. Съдът е приел, че данъчните органи законосъобразно са извършили увеличение на финансовия резултат на "Хидрострой - Рилци 2000" АД със сумата от 36 000 лв., представляваща осчетоводени разходи за 2000 г., които не са доказани документално по реда, определен в съответните нормативни актове. СГС е обсъдил събраните по делото доказателства и е достигнал до извод, че всички счетоводни документи са съставени и осчетоводени през м. март 2001 г., поради което не е съществувало нормативно основание за признаване на разходите през 2000 г. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Към касационната жалба са представени като писмени доказателства фактура № 169/27.03.01 г., издадена от Кооперация "Коопконсулт", мемориален ордер от 27.03.01 г. и договор от 28.01.00 г. Тези писмени доказателства са приети при разглеждане на спора пред СГС и са обсъждани от решаващият съдебен състав при установяване на фактическата обстановка по спора, поради което не могат да бъдат разглеждани като доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 от АПК. Настоящият съдебен състав намира, че при преценка на тези доказателства съдът не е допуснал процесуални нарушения и правилно е приел, че от тях се установява извършване на разходи в размер на 36 000 лв. през 2001 г. по договор, който е сключен през 2000 г. По делото не са представени абсолютно никакви доказателства, че реалното изпълнение по договора за консултантски услуги е извършено през 2000 г., както и че през този период са извършени реално разходи от данъчния субект за получени от него услуги. Всички първични счетоводни документи са съставени с дата 27.03.01 г., мемориалния ордер за начислен разход за външна услуга също е с датата 27.03.01 г. Следователно през 2000 г. - финансовата година, за която са осчетоводени разходите по консултантския договор тези разходи не могат да бъдат документално оправдани по смисъла на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм. в редакция за периода). Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът е следвало да тълкува правната норма на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм. в редакция за периода) съобразно принципа на начисляване, който е спазен с отразяването на разходите през периода, в който са направени. По настоящото дело не са ангажирани никакви доказателства, че разходите са направени през 2000 г. Мемориалният ордер от 27.03.01 г., в който е посочено, че сумата 36 000 лв. следва да се запише за месец декември 2000 г. не може да се разглежда като доказателство, че реално разходът е извършен в този период. Липсват доказателства по делото и относно обстоятелството, че дружеството през 2000 г. е реализирало приход от договора с Кооперация "Коопконсулт", за да е необходима преценка относно наличието на основание за прилагане на принципа за съпоставимост на приходи с разходи за периода. По изложените съображения обжалваното съдебно решение като правилно, законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски, представляван е в открито съдебно заседание, но не претендира разноски, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения Върховният административен съд, Първо - А отделение