Решение № 14883 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16195/2011 г.

Решение № 14883 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16195/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Михаил Драганов Аначков против решение № 4382 от 11.10.2011 г. по адм. дело № 4580/2011 г. на Административен съд София - град, с което жалбата на Аначков против незаконосъобразни действия на "Мобилтел" ЕАД, гр. София като администратор на лични данни и предявеният против същото дружество иск за заплащане на сумата 1000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от жалбоподателя вследствие незаконните действия неимуществени вреди, са отхвърлени. Жалбоподателят поддържа, че решението на съда е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като незаконосъобразните действия на ответника "Мобилтел" ЕАД и настъпилите вреди са установени. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата и искът му да бъдат уважени. Ответникът поддържа становище за недопустимост на касационната жалба, а по същество оспорва същата като неоснователна. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и страна за която съдебният акт е неблагоприятен. Действително, в нея не са посочени конкретни касационни основания по смисъла на чл. 209 от АПК, но от съдържанието й може да се направи извод, че се твърди неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон - основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Поради това, а и поради обстоятелството, че съдът е длъжен да извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон (чл. 218, ал. 2 от АПК) настоящият състав приема, че касационната жалба е допустима и следва да се разгледа по същество, а доводите на ответника по касация в обратния смисъл са неоснователни. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е законосъобразно. При правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съдебен състав приема, че от страна "Мобилтел" ЕАД, гр. София като администратор на лични данни не се извършени незаконни действия във връзка с обработването и съхраняването на личните данни на жалбоподателя. Като администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) ответникът "Мобилтел" ЕАД има право да обработва личните данни на физическите лица в случаите, когато това е допустимо, при наличие на поне едно от условията на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД и при спазване принципите на чл. 2, ал. 2 от закона. В разглежданата хипотеза правилно е преценено, че действията на дружеството - администратор на лични данни при обработването на личните данни на жалбоподателя са извършени в съответствие с цитираните по-горе разпоредби. Включването на единния граждански номер на жалбоподателя в издаваните от ответника фактури за извършените услуги произтича от задълженията на дружеството за идентификация на получателя съгласно чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и е извършено правомерно, при наличие на условията на чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗЗЛД - в изпълнение на задълженията по договор, по който жалбоподателят е страна. Фактурите, съдържащи данните, са доставяни на жалбоподателя на посочения от него адрес, в запечатани, непрозрачни пликове, ежемесечно, включително и фактурите за м. декември 2010 г. и за м. февруари 2011 г. (писмо изх. № 146/27.06.2011 г. на "МиБМ Експрес" ООД) чрез дружество, което по силата на сключен с ответника договор има задължение да доставя пратките на абонатите (договор от 24.02.2009 г. между "Мобилтел" ЕАД и "МиБМ Експрес" ООД). Описаните действия на администратора на лични данни са в съответствие с принципите на чл. 2, ал. 2, т. 1 - 3 от ЗЗЛД - данните са обработени законосъобразно и добросъвестно, събрани са за конкретни точно определени от закона цели и не надхвърлят целите, за които се обработват. Изпълнени са и задълженията на администратора на лични данни, визирани в чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД - предприети са необходимите технически и организационни мерки за защита на данните от случайно или незаконно унищожаване, или от случайна загуба, от неправомерен достъп, изменение или разпространение, както и от други незаконни форми на обработване. По тези съображения следва да се приеме, че незаконосъобразни действия от страна на ответника "Мобилтел" ЕАД при обработване на личните данни на жалбоподателя не са допуснати. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отхвърля жалбата, първоинстанционният съд постановява решение в съответствие със закона. В частта, в която искът за заплащане на обезщетение е отхвърлен, решението на административния съд също е законосъобразно. Разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД предоставя възможност на физическите лица да поискат обезщетение за претърпени вреди вследствие неправомерното обработване на лични данни от страна на администратора. Следователно, за да възникне отговорността по цитирания текст следва да се установи, че данните са обработени от администратора неправомерно, за физическото лице са настъпили вреди с имуществен или неимуществен характер и причинна връзка между неправомерното обработване на данните и вредите. В случая правилно съдът приема, че описаните по-горе предпоставки не са осъществени. Не е установено неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателя от страна на администратора на лични данни "Мобилтел" ЕАД. Както вече се посочи, обработването на данните е допустимо съгласно чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗЗЛД и е извършено при спазване на принципите на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД и изискванията на чл. 23, ал. 1 от същия закон. Липсва и причинна връзка между влошеното здравословно състояние на жалбоподателя и действията на ответника "Мобилтел" ЕАД при обработване на личните му данни (доказателства в тази насока от страна на жалбоподателя не са ангажирани въпреки дадените указания). Поради това аргументирано и в съответствие със закона съдът приема, че обезщетение на жалбоподателя на посоченото по-горе основание не се дължи. Съобразно всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав стигна до извода, че решението на Административен съд София - град е валидно, допустимо и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,