Решение № 6677 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5662/2018 г.

Решение № 6677 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5662/2018 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Д. Димитров, с адрес в [населено място], подадена чрез пълномощник по делото адв. Е. Иванов, срещу заповед № 8121 К-844/08.02.2018 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо, предл. второ и предл. трето от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ "неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи... и на преките ръководители", чл. 203, ал. 1, т. 8, предл. второ "злоупотреба... с доверие", и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР за длъжността "началник на смяна в Граничен контролно-пропускателен пункт /ГКПП/ - Аерогара София от Гранично полицейско управление /ГПУ/ - София към Регионална дирекция "Гранична полиция" /РДГП/ – Аерогари при Главна дирекция "Гранична полиция" /ГДГП/ - МВР. В жалбата са изложени оплаквания за издаване на процесната заповед при неспазване на изискванията за форма на акта, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Твърди се нарушение на императивната норма на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. От диспозитива на заповедта не ставало ясно спрямо кого конкретно е извършено нарушението на служебната дисциплина, както и при какви обстоятелства е било сторено това. Вмененото на жалбоподателя нарушение не е описано от фактическа страна, няма връзка между доказателствата и правните основания за налагане на наказанието. Наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" е оспорено като несъответстващо по интензитет на тежестта на нарушението. Жалбоподателят поддържа, че по преписката не са налични данни за извършени от него действия, които да представляват злоупотреба с доверие. Нарушенията по чл. 203, ал. 1, т. 8 от ЗМВР били свързани с действия, които не са в изпълнение на професионалните му функции и отговорности, а са насочени към използване на властта, произтичаща от заеманата от него държавна служба за лично облагодетелстване. В случая такива действия не били налице, като според жалбоподателя извършеното от него е в рамките на служебните му задължения. Като порок на процесната заповед се сочи още и че в нея не са описани доказателствата, подкрепящи извода за виновност на уволненото лице, както и не са обсъдени в диспозитива на заповедта доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, което представлявало самостоятелно основание за отмяна на оспорвания акт. Относно твърдените съществени нарушения на административнопроизводствените правила жалбоподателят заявява, че същите се изразяват в осъщественото от административния орган изменение на правното основание и обстоятелствената част на първоначалната заповед рег. № 8121 К-5445/19.06.2017 г., с която е образувано дисциплинарното производство срещу него, посредством издаването на заповед рег. № 8121 К-5/03.01.2018 г. на МВР. Посоченото изменение на правното основание и обстоятелствената част на обвинението, поради несъответствие с фактическата обстановка, е извършено в нарушение на чл. 209 от ЗМВР. Установените нови нарушения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР не са били известни и станали достояние на обществото. Няма данни и доказателства те да са станали достояние на други служители в МВР, но дори да са станали достояние при извършване на нарушенията, следва да бъде наложено наказание "порицание" на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗМВР, вместо процесното "уволнение" на основание чл. 203, ал. 1, т. 8, предл. второ от ЗМВР. В жалбата се заявява още, че дисциплинарно наказващият орган е взел своето решение, без да анализира всички факти и обстоятелства от значение за случая, което е довело до непълнота на проверката и неправилна преценка на събраните доказателства. При издаване на процесната заповед не са взети предвид и обсъдени в цялост дадените от служителя и защитника му в административното производство възражения, като ако това бе сторено, нямаше да се стигне до реализиране на дисциплинарната му отговорност или поне можеше да се вземе решение за налагане на по-леко дисциплинарно наказание. В жалбата се съдържа и оплакване за издаване на заповедта за уволнение в нарушение на Наредба № 5/1987 г. на Министерство на здравеопазването вследствие непоискано и неполучено от Инспекцията по труда предварително съгласие за освобождаването на Д. Димитров от служба, предвид неговото заболяване [диагноза], попадащо в списъка на заболяванията, при които такова предварително съгласие е необходимо. Въз основа на изложените в жалбата доводи и възражения се иска отмяна на заповедта, с която на жалбоподателя, в качеството му на инспектор - началник на смяна в ГКПП-Аерогара София от ГПУ-София към РДГП-Аерогари при ГДГП-МВР, е наложено дисциплинарното наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за извършването на дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо, предл. второ и предл. трето, вр. с чл. 203, ал. 1, т. 8, предл. второ от ЗМВР. В представено по делото допълнително становище от 30.10.2018 г. жалбоподателят развива допълнителни съображения и прави нови доказателствени искания по оспорването на заповед № 8121 К-844/08.02.2018 г., издадена от министъра на вътрешните работи. Поддържа оплакване за нарушена процедура по реализиране на дисциплинарната му отговорност поради неизискано съгласие или становище от Инспекцията по труда. Отделно от това сочи, че заповедта за уволнение е връчена по време на отпуск по болест, като доказателствата за това били приложени към жалбата. Твърди, че в дисциплинарното производство не е приложен протокол за запознаването му с Инструкция № 8121-813/09.07.2015 г., неспазването на чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от която му е вменено като дисциплинарно нарушение. Позовава се и на непредставянето на протокол за запознаването му с Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на съвета от 9 март 2016 година относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници), за да може да му се вменяват задължения по този Кодекс, които не е изпълнил. Оспорва като недоказани и вменените му нарушения на чл. 19, ал. 3 от Организационно-технологичните правила за работа с АИС ГК. Излага конкретни съображения за несъответствия в приложените протоколи по дисциплинарното производство за преглед на записи от видео-наблюдение на Терминал 1 и Терминал 2 на Аерогара "София", като заявява, че описаната в тях фактическа обстановка противоречи на описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка. Същевременно твърди, че не е възможно чрез записи от видео-наблюдение да се установи дали едно лице е гражданин на трета страна, коя е държавата му на произход и как се казва това лице. Счита също така, че вменените му нарушения на чл. 19, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България, чл. 2, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2016/399 (Кодекс на шенгенските граници) и чл. 30 от Инструкция № 8121-813/09.07.2015 г. са бланкетно формулирани, без излагането на никакви доказателства. Дисциплинарноразследващият орган неправилно не е съобразил обстоятелството, че лицата – граждани на трета страна, са притежавали валидни разрешения за пребиваване, издадени от Република Кипър, които България признава въз основа на Решение на Министерския съвет № 459 от 03.07.2014 г. Жалбоподателят развива допълнителни съображения срещу дадената от административния орган квалификация на вменените му нарушения като "тежки", съгласно чл. 203, ал. 1 от ЗМВР. Счита, че посоченото в заповедта за уволнение неизвършване на дължимата гранична проверка и неосъществяване на граничен контрол по смисъла на чл. 102, ал. 1 от ЗМВР, не конкретизират в достатъчна степен кое точно от задълженията съгласно цитираната разпоредба не е било изпълнено. На следващо място, оспорени са и съображенията в обстоятелствената част на заповедта, с които административният орган коментира и преценява направените в хода на дисциплинарното производство възражения на наказаното лице. Отрича се жалбоподателят да е признавал или по какъвто и да е начин да се е съгласявал с факта на извършване на нарушенията, описани в т. 1. 1 и т. 1. 2 от заповед № 8121 К-5/03.01.2018 г. Като неверни са оспорени и изводите на дисциплинарнонаказващия орган за това, че Д. Димитров е имал основания за реални съмнения в придружаващите документи на лицата Usuf и Niaz, описани, че са били в негово владение в определен период от време и че това са свидетелства за брак на други граждани. Ксерокопия на въпросните актове за брак не се били налични преди датата 14.05.2017 г., за да може да му се вмени нарушение на закона. Заявява, че от приложените по дисциплинарната преписка материали се установява, че лицата K. Niaz, A. Usuf и H. Alogmir не са били подлагани на минимална гранична проверка при влизането им страната съгласно чл. 17, ал. 3, 4 и 5, а на пълни гранични проверки съгласно чл. 30, ал. 1 от Инструкция № 8121-813/09.07.2015 г. Според жалбоподателя, фактът че лицата, пропуснати на 04.04.2017 г., влизат, пребивават и излизат от страната и влизат в съпределна територия Р. Сърбия, където също трябва да докажат цел и наличие на средства, подкрепя извода, че те са влезли в страната основателно и законосъобразно. Твърди се разминаване по вид и номер на протокола за отварянето на два броя каси на 18.09.2017 г., приложен по преписката, и този, който е бил предоставен на жалбоподателя. Релевирани са и доводи за нарушено право на защита в дисциплинарното производство. Жалбоподателят счита, че са нарушени правата му на ефективна защита при водене на дисциплинарното производство, с оглед обстоятелството, че спрямо него се упражнява наказателна репресия под формата на постоянна мярка за неотклонение "задържане под стража". Сочи като изцяло ограничени правата му да бъде подпомаган от друг служител, предвид факта, че от 26.05.2107 г. до 19.12.2017 г. спрямо него е била приложена мярката "задържане под стража", което значително е затруднило възможността за комуникация между тях по повод организирането на пълноценна защита в дисциплинарното производство. Същевременно, с действията си дисциплинарно-разследващият орган /ДР0/, на който са били известни обстоятелствата по задържането под стража на Д. Димитров, умишлено е затруднил и допълнително ограничил правото на защита на жалбоподателя при тези обстоятелства. Твърди се, че в нарушение на изискването по чл. 57 от Инструкция № 8121 з-470/27.04.2015 г. жалбоподателят не е бил поканен да даде писмени обяснения, респ. да бъде изслушан от дисциплинарнонаказващия орган преди налагане на процесното наказание. Поддържа се заявеното в жалбата оплакване, че след като в хода на дисциплинарното производство е било установено ново дисциплинарно нарушение, то е следвало да се образува ново дисциплинарно производство, а не да се извършва изменение в правното основание и обстоятелствената част на заповедта за образуване на вече откритото дисциплинарно производство. Развиват се съображения за незаконосъобразност на състава на Комисията по дисциплинарното производство. Твърди се, че нито на Д. Димитров, нито на защитника му в административното производство полицай Алексиев са били предоставени за преглед видео-материалите, приложени по преписката, от дати 23.03.2017 г. и 04.04.2017 г., описани в протоколи № 4064 р-644/15.01.2017 г., № 4064 р-7847/26.07.2017 г. и № 4064 р-7894/27.07.2017 г. Най-сетне, изтъква се допуснатият в процесната заповед пропуск да се посочи фактът на награждаване на жалбоподателя със заповед от 2006 г. за това, че е заловил на трансферно гише двама граждани на Бангладеш с положени в паспортите им фалшиви унгарски визи, както и това, че не са приобщени към преписката отменените заповеди за наложени му през 2006 г. наказания "порицание". Заявените от жалбоподателя оплаквания и искането за отмяна на оспорената заповед за уволнение като незаконосъобразна се поддържат в съдебно заседание, чрез процесуалния му представител, както и в депозирани по делото писмени бележки. Претендира се присъждане на сторените в съдебното производство разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответната страна - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна по съображения, изложени в съдебно заседание и писмени бележки. Счита, че приобщената по делото административна преписка е представена в цялост и съдържащите се в нея материали доказват по несъмнен начин извършването на дисциплинарните нарушения, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя Д. Димитров. По разпореждане на съда, представя допълнително поисканите от жалбоподателя писмени доказателства, като счита, че същите не водят до различни от установените в рамките на дисциплинарното производство фактически и правни констатации за доказано тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 8, предл. второ от ЗМВР. Моли процесната заповед да бъде оставена в сила като правилна и законосъобразна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар. Представя писмени бележки от 05.03.2020 г. чрез процесуалния представител. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от лице с правен интерес и в предвидения от закона 14-дневен преклузивен срок, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: От събрания по делото доказателствен материал, както съдържащия се в административната преписка, така и изисканите и представени от страните в хода на съдебното дирене доказателства, приети и приложени по делото, се установяват следните относими към спора фактически обстоятелства: От представена Кадрова справка /л. 570 се установява, че жалбоподателят Д. Димитров е заемал длъжността началник на смяна в ГКПП-Аерогара София от ГПУ-София към РДГП-Аерогари със специфично наименование на длъжността "инспектор", както към датата на описаното в заповедта деяние, така и към датата на издаването й. Със заповед № 8121 К-5445/19.06.2017 г. на министъра на вътрешните работи /л. 189 от адм. преписка/, с която Димитров е запознат, видно от подписа му, положен на 26.06.2017 г., е образувано дисциплинарно производство срещу служителя за разследване на получените данни за извършени от него тежки нарушения на служебната дисциплина в хипотезата на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, изразяващи се от фактическа страна в участие заедно с други служители на МВР в незаконно превеждане през ГКПП-Аерогара София на чужди граждани. Със заповедта за образуване на дисциплинарното производство е определен състав на дисциплинарно разследващия орган /ДР0/, като на същия е разпоредено при постъпване на данни за извършени от инспектор Димитров и други нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1 от ЗМВР, да ги разследва в хода на дисциплинарното производство и квалифицира съобразно събраните доказателства. Определен е срок за приключване на дисциплинарното разследване и изготвяне на становище относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя – 31.08.2017 г. С тази заповед на Димитров са разяснени всички права по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР, включително да дава или да откаже да дава обяснения. При запознаването си със същата, служителят е заявил в писмен вид, че желае да бъде представляван в дисциплинарното производство от посочен от него служител на МВР – ст. полицай В. Алексиев, чрез който да осъществява защитата си по повдигнатото дисциплинарно обвинение. Заповедта за образуване на дисциплинарното производство е издадена по предложение УРИ 4064 р-5491-26.05.2017 г. по описа на РДГП-Аерогари и материали, постъпили с писмо УРИ 3282 р-14661/08.06.2017 г. по описа на ГДГП, в които се съдържат данни за извършени от Д. Димитров неправомерни деяния в качеството му на длъжностно лице - началник на смяна в ГКПП-Аерогара София от ГПУ-София. Със заповед № 8121 К-6846/01.09.2017 г. на министъра на вътрешните работи, за която Димитров е уведомен на 12.09.2018 г., е удължен срокът за провеждане на дисциплинарното производство срещу него. За извършената проверка ДРО е изготвил обобщена справка рег. № 4064 р-12248/21.11.2017 г., като липсват данни кога министърът на вътрешните работи се е запознал с нея, т. е. в кой момент тя е постъпила при компетентния дисциплинарнонаказващ орган /ДН0/. В обобщената справка са описани предприетите от ДРО действия за събиране на доказателства по получените първоначални данни за извършено дисциплинарно нарушение от инспектор Димитров, направените въз основа на събраните доказателства фактически констатации, пряко свързани с поведението на служителя, както и правните изводи, налагащи се в резултат на проверката: Посочва се, че на 25.05.2017 г. / 26.05.2017 г. при специализирана операция на служители на дирекция "Вътрешна сигурност" и ДАНС инспектор Димитров е бил задържан за установена съпричастност към участие в организирана престъпна група, осъществяваща дейност по незаконно превеждане на чужди граждани през границите на страната. Служителят е привлечен като обвиняем в досъдебното производство по пр. пр. № 216/2017 г. на Специализираната прокуратура и с определение на Специализирания наказателен съд по НЧД № 1532/2017 г. на 27.05.2017 г. му е определена мярка за неотклонение "задържане под стража". Обвинението срещу него е за това, че е обработил в АИС "Граничен контрол" единадесет граждани на Бангладеш с кипърски разрешения за пребиваване. Описани са извършените от него деяния на 23.03.2017 г. на АРМ № 39, Терминал 2 по повод осъществяването на гранична проверка на преминаващи през ГКПП-Аерогара София двама граждани на Бангладеш, както и деянията, обективирани на 04.04.2017 г., отнасящи се отново до незаконосъобразното извършване на гранични проверки спрямо граждани на Бангладеш, за които се установява, че попадат в рисков профил № 8177 р-16747/15.06.2016 г., изискващ задължителното извършване на контрол на "втора линия" с акцент проверка на условията и обстоятелствата за влизане в страната и решение за пропускане след предоставяне на убедителни мотиви и единствено от началник на смяна или заместващ го служител. Посочени са конкретните разпоредби и правила на подзаконовите и вътрешноведомствените актове, които се преценяват като нарушени посредством описаните действия на инспектор Димитров. Изтъкнати са и обстоятелства във връзка с разгласяване в медиите на случая относно нерегламентирано превеждане през ГКПП-Аерогара София на лица с участието на инспектор Димитров, предизвикал висок обществен отзвук. Сочат се като нарушени определени правила на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед рег. № 8121 з-348/02.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Въз основа на изложените фактически и правни констатации, е направено предложение, на инспектор Д. Димитров да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за извършване на деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавите служители в МВР, уронващи престижа на службата. От приложеното по административната преписка заверено копие на Постановление по чл. 63, ал. 4 от НПК от 26.01.2018 г. на прокурор в Специализираната прокуратура /СП/, по досъдебно производство № 22/2017 г. по описа на Следствен отдел при СП; пр. пр. № 216/2017 г. по описа на СП, се установява, че на Д. Димитров, в качеството му на обвиняем за престъпления по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2 от НК, чл. 280, ал. 3, вр. с ал. 2, т. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, чл. 302, т. 1, вр. чл. 301, ал. 3, вр. ал. 1 от НК и чл. 304 от НК, е наложена мярка за неотклонение "задържане под стража" от 26.05.2017 г. до 19.12.2017 г., изменена в "домашен арест", считано от 19.12.2017 г. до 26.01.2018 г., а от 26.01.2018 г. – в "подписка". При тези обстоятелства, за запознаване на служителя с изготвената обобщена справка рег. № 4064 р-12248/21.11.2017 г. ДРО е изпратил писмо до административния ръководител на СП – град София за получаване на разрешение за достъп до обвиняемия Димитров. Разрешението е получено, като с него ДРО е уведомен, че към този момент обвиняемият Димитров се намира в болнично заведение за провеждане на лечение. В резултат на проведена среща с лекаря, завеждащ отделението, в което е настанен Димитров, е получена информация, че здравословното състояние на служителя не съставлява пречка за проверяващата комисия да го посети, да бъде воден разговор с него и да бъде запознаван с необходимите документи по дисциплинарното производство. ДРО в присъствието на двама свидетели е посетил инспектор Димитров, като му е връчил покана № 4664 р-12404/27.11.2017 г. за запознаване с обобщена справка и предоставяне на допълнителни обяснения или възражения. Димитров е отказал да подпише поканата, като този факт е удостоверен с полагане на имена и подпис на двамата свидетели – също служители в МВР. С обобщената справка рег. № 4064 р-12248/21.11.2017 г. се е запознал защитникът на Димитров в дисциплинарното производство ст. полицай В. Алексиев, видно от направеното от него удостоверяване с полагане на имена, подпис, дата и час. Във връзка с изложените в обобщената справка констатации Алексиев е изготвил и представил пред ДНО възражение Вх. № 406400-3108/29.11.2017 г. /л. 240-246 от адм. преписка/, с което е оспорил описаната фактическа обстановка, изведените изводи и предложението на ДРО, на инспектор Димитров да бъде наложено дисциплинарното наказание "уволнение" на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. В посоченото възражение Алексиев твърди, че опитът на ДРО да запознае инспектор Димитров с обобщената справка е извършен в нарушение на чл. 30 от Инструкция № 8121 з-470/2015 г., тъй като Димитров е подложен на стационарно лечение в болница и няма възможност да събира доказателства, да пише, да се явява или внася документи пред дисциплинарноразследващия орган. На възражението е поставена резолюция на министъра на вътрешните работи "Запознах се" и дата 08.02.2018 г. На основание чл. 207, ал. 12 от ЗМВР ДРО е изготвил становище № 4064 р-12598/30.11.2017 г. за наличие на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на Д. Димитров, в което се съдържат същите фактически и правни изводи, като тези в обобщената справка. Потвърдено е направеното с обобщената справка предложение, за установеното виновно нарушение на дължимото поведение, изразяващо се в деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, на инспектор Димитров да бъде наложено дисциплинарното наказание по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. На становището е положена резолюция на министъра "Да". Изготвените материали по дисциплинарното производство са постъпили при ДНО с писмо рег. № 4064 р-12811/05.12.2017 г. на РДГП-Аерогари. След запознаване със същите ДНО – министърът на вътрешните работи, е установил, че предложението на разследващия орган за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е направено при непълнота на събраните доказателства. Вмененото на служителя дисциплинарно нарушение не съответства на установената фактическа обстановка. При това положение, министърът на вътрешните работи е издал заповед № 8121 К-5/03.01.2018 г. за изменение на обстоятелствената част на заповед № 8121 К-5445/19.06.2017 г., с която е образувано дисциплинарното производство срещу Д. Димитров, и за събиране на допълнителни доказателства. Като основание за издаване на заповедта от 03.01.2018 г. е посочена разпоредбата на чл. 56, т. 3 от Инструкция № 8121 з-470 от 27 април 2015 г. С т. 1 от заповед № 8121 К-5/03.01.2018 г. е разпоредено въпросното изменение на обстоятелствената част на заповед № 8121 К-5445/19.06.2017 г., в частта й за вменените на Димитров дисциплинарни нарушения, като са описани извършените от него деяния на 23.03.2017 г. и 04.04.2017 г. и конкретно нарушените с тях разпоредби от приложимите нормативни и вътрешнослужебни актове, регламентиращи дължимото от инспектор Димитров служебно поведение в качеството му на началник смяна в ГКПП-Аерогара София. Направено е обобщението, че допуснатите от Димитров нарушения са толкова съществени, че на практика от негова страна не е извършена дължимата гранична проверка и не е осъществен граничен контрол по смисъла на чл. 102, ал. 1 от ЗМВР. По този начин служителят е злоупотребил с доверието, оказано му от ръководството на МВР и ГДГП, да прилага в пълен обем нормативната уредба за контрол на външна граница на Европейския съюз, като по своя преценка и при наличие на съответните условия, следва да извършва всички необходими проверки. Освен това, в заповедта се сочи, че действията на инспектор Димитров са станали обществено достояние, което е довело до намаляване или загуба на общественото доверие към службата, изпълнявана от полицейските органи. Дадена е и квалификация на допуснатите от инспектор Димитров дисциплинарни нарушения – 1) по чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо, предл. второ и предл. трето "неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи... и на преките ръководители", изпълняващи състав по чл. 203, ал. 8, предл. второ от ЗМВР "злоупотреба с доверие", за което тежко нарушение се следва дисциплинарното наказание "уволнение" и 2) по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР "неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР", обуславящи състава по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР "деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата", за което е предвидено същото дисциплинарно наказание "уволнение". С т. 2 от заповед № 8121 К-5/03.01.2018 г. е разпоредено събирането на допълнителни доказателства от ДРО съобразно изменените обстоятелства на вменените на инспектор Димитров дисциплинарни нарушения. След тяхното събиране, ДРО следва да изготви нова обобщена справка и да запознае служителя със същата, като го покани да даде нови писмени обяснения или възражения до министъра на вътрешните работи, след което да се изготви и ново становище, съобразно всички събрани по преписката доказателства. Д. Димитров е запознат със заповед № 8121 К-5/03.01.2018 г. на 08.01.2018 г., като му е указана и възможността да представи писмени обяснения по нея и да посочи доказателствата за твърдените в своя полза факти и обстоятелства /покана Рег. № 4064 р-276/08.01.2018 г. – л. 105 от адм. преписка/. В отговор Димитров представя възражение вх. № 4064400-99/10.01.2018 г., с което заявява, че визираните в т. 1. 1 и т. 1. 2 от заповед № 8121 К-5/03.01.2018 г. нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, в случай че са налице достатъчно доказателства за извършването им, имат за последица налагане на наказанието "порицание" на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗМВР, а не "уволнение" на основание чл. 203, ал. 1, т. 8 и т. 13 от ЗМВР. По отношение на описаното в т. 1. 3 от заповедта нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, счита, че е формулирано бланкетно, при липса на конкретизиращи данни относно начина, времето и обстоятелствата, при които са извършени съответните действия и бездействия, довели до нарушаване доброто име на институцията. След събиране на допълнителните доказателства, посочени в заповедта за изменение на обстоятелствената част на заповед № 8121 К-5445/19.06.2017 г., ДРО е изготвил нова обобщена справка рег. № 4064 р-646/15.01.2018 г. /л. 82-104 от адм. преписка/, с която министърът се е запознал на 08.02.2018 г. В нея се съдържат фактите и правните изводи, възпроизведени впоследствие в оспорената заповед – предмет на разглеждане в настоящото производство. Направеното предложение в новата обобщена справка рег. № 4064 р-646/15.01.2018 г. относно реализиране на дисциплинарната отговорност на разследвания служител е за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" за виновно нарушение на дължимото поведение, съгласно т. 13, буква "а", т. 13, буква "и", т. 15, т. 19, т. 20, т. 24, т. 25 от Етичния кодекс, на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР /"деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата"/ и чл. 203, ал. 1, т. 8, предл. второ от ЗМВР /"злоупотреба с доверие"/. Покана № 4964 р-708/16.01.2018 г. /л. 106 от адм. преписка/ за запознаване с нова обобщена справка и даване на допълнителни обяснения или възражения е връчена на Димитров на 16.01.2018 г., като на същата дата служителят се е запознал с обобщената справка – обстоятелство, удостоверено чрез полагане на имена и подпис. Писмено Димитров е заявил, че не е съгласен с направените в справката изводи. Счита дисциплинарното производство за проведено в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. С поканата му е указана и възможността да даде допълнителни обяснения или възражения относно фактическите и правни установявания в справката, като посочи и доказателствата, на които основата своите твърдения. На 17.01.2018 г. Димитров депозира ново възражение, в което излага подробни съображения срещу констатациите в обобщената справка. Върху възражението министърът на вътрешните работи е положил резолюция "Запознах се" на 08.02.2018 г. Налице е и постъпило при ДНО възражение от защитника на Димитров в дисциплинарното производство – ст. полицай Алексиев, във връзка с новата обобщена справка, в което е изразено несъгласие с промененото правно основание и обстоятелствена част на заповед № 8121 К-5445/19.06.2017 г. на министъра на вътрешните работи. Поддържа становище, че описаните в обобщена справка рег. № 4064 р-646/15.01.2018 г. и заповед № 8121 К-5/03.01.2018 г. предполагаеми нарушения на служебната дисциплина се отнасят до извършени действия или бездействия във връзка с изпълнението на конкретни служебни задължения, /регламентирани в ЗМВР, подзаконови нормативни актове, заповеди и разпореждания на ръководството на МВР и началниците на служби/, които задължения очертават съдържанието на служебното правоотношение. За подобни нарушения се следват дисциплинарните наказания, в чиито основания попадат състави, свързани именно с неизпълнение или неспазване на служебните задължения, но не и най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение", тъй като вмененото деяние е несъставомерно на нарушение на етичните правила и норми на поведение, нито на злоупотреба с доверие. Изготвено е и ново становище № 4064 р-823/18.01.2018 г. от ДРО /л. 50-75 от адм. преписка/, с което министърът е запознат също на 08.02.2018 г. В него се съдържат същите фактически и правни съображения, както в обобщена справка рег. № 4064 р-646/15.01.2018 г. и последвалата го, оспорена по делото, заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Подробно описани са всички извършени в хода на проверката действия по разследване на дисциплинарното нарушение и установените факти, относими към изясняване на случая с твърдяното нерегламентирано превеждане на 23.03.2017 г. и 04.04.2017 г. през ГКПП-Аерогара София на граждани на Бангладеш с участието на инспектор Д. Димитров – началник на смяна в ГКПП-Аерогара София. Изложени са и обстоятелствата, свързани със задържането на Димитров, повдигнатото му обвинение и наложената мярка за неотклонение "задържане под стража" в рамките на образуваното наказателно производство по данни за организирана престъпна група, подпомагаща преминаването на нелегални мигранти с участието на гранични полицаи. Описани са и всички етапи от проведената цялостна процедура по дисциплинарното производство срещу инспектор Димитров, като са отразени представените от служителя в хода на това производство възражения и обяснения. По отношение на възражението на Димитров, че не е била налице възможност да организира пълноценно защитата си в дисциплинарното производство, като пише, явява се и внася документи и доказателства за своите твърдения, ДРО намира, че не са налице каквито и да е основания в тази насока. Правото на участие и защита на разследвания служител е обсъдено от ДРО в изготвеното становище, като изрично е посочено, че през цялото време на провеждане на дисциплинарната проверка служителят е запознаван с хода на разследването, имал е възможност чрез защитника и съпругата си /упълномощена по НК/ да се среща с ДРО, да прави искания, да внася възражения и да участва активно в защитата си, въпреки наложената му мярка за неотклонение "задържане под стража". Крайното становище на ДРО е, че е налице основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на Д. Димитров за допуснато виновно нарушение на дължимото поведение, съгласно т. 13, буква "а", т. 13, буква "и", т. 15, т. 19, т. 20 и т. 25 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което осъществява състава на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР /"деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата"/ и на това по чл. 203, ал. 1, т. 8, предл. второ от ЗМВР /"злоупотреба с доверие"/, за което следва да бъде наложено дисциплинарното наказание "уволнение". На 08.02.2018 г. министърът на вътрешните работи е издал оспорената от Димитров в настоящето производство заповед № 8121 К-844/08.02.2018 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за извършено тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 8, предл. второ /"злоупотреба с доверие"/ от ЗМВР. Като фактически основания за издаване на заповедта са посочени следните обстоятелства: 1) На 23.03.2017 г. на Летище София, Терминал 2 инспектор Д. Димитров – началник на смяна в ГКПП-Аерогара София, въпреки че сам се е определели за работа на АРМ № 39, за времето от 16: 49: 52 ч. до 16: 53: 00 ч. е допуснал инспектора Е. Милтенова да извърши действия на същото работно място, без да е разпределена за работа на него, по гранична проверка на [гражданство] A. Jabed и A. Mahbub. С посоченото деяние инспектор Димитров не е изпълнил задължението си по чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от Инструкция № 8121 з-813/09.07.2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове. На същата дата, той е позволил инспектор Милтенова да обработи данните на лицата в АИС "Граничен контрол", използвайки неговото потребителско име и парола в системата, с което е било нарушено правилото по чл. 19, ал. 3 от Организационно-технологичните правила за работа с автоматизираната информационна система "Граничен контрол", утвърдени със заповед на министъра на вътрешните работи № Iз-541/11.03.2013 г. Двете лица A. Jabed и A. Mahbub не са били проверени и третирани от служителите Д. Димитров и Е. Милтенова като влизащи в страната граждани на трета страна по смисъла на чл. 2, § 6 от Кодекса на шенгенските граници, с което не е изпълнено задължението по чл. 30, ал. 1 от Инструкция № 8121 з-813/09.07.2015 г. Спрямо A. Jabed и A. Mahbub не е извършена цялостна гранична проверка на първа линия, поради което в нарушение на чл. 30, ал. 4 от Инструкция № 8121 з-813/09.07.2015 г. не е проверено дали те отговарят на условията по чл. 6 от Кодекса на шенгенските граници и не са изискани подкрепящи документи по списъка в Приложение 1 към кодекса с цел да се удостовери, че отговарят на тези условия. Не е организирано и извършването на задължителната проверка на втора линия на лицата с оглед на тяхната националност, дестинацията на пристигане и страната, издала разрешенията им за пребиваване, с което не е изпълнено изискването на Рисков профил № 8177 р-16747/15.06.2016 г. във вр. с т. II, б. "г" от Указания № 33435/13.10.2009 г. на директора на ГДГП. 2) На 04.04.2017 г. на Летище София, Терминал 1, АРМ № 7, в 18: 31 ч., при извършване на гранични проверки на [гражданство] A. Usuf, H. Alomgir e K. Niaz, инспектор Димитров, въпреки че разполага с реални основания за съмнения в придружаващите документи за Usuf и Niaz, вписва в АИС "Граничен контрол" цел на посещение на двамата – членове на семейства, без да е осъществил надлежна проверка на удостоверителните документи за този факт. С извършеното деяние инспектор Димитров не е изпълнил задължението си по чл. 30, ал. 1 от Инструкция № 8121 з-813/09.07.2015 г. и не е извършил цялостна гранична проверка на първа линия на лицата Usuf и Niaz. Както на 23.03.2017 г., така и на 04.04.2017 г. инспектор Димитров не е проверил дали преминаващите на този ден [гражданство] Usuf, Alomgir и Niaz отговарят на условията на чл. 6 от Кодекса на шенгенските граници и не е изискал подкрепящи документи по списъка в Приложение 1 към кодекса с цел да удостовери отговарят ли действително на условията. По този начин е нарушено правилото по чл. 30, ал. 4 от Инструкция № 8121 з-813/09.07.2015 г. Отново не е извършена проверка на втора линия на лицата, като не е изпълнено изискването на Рисков профил № 8177 р-16747/15.06.2016 г. във вр. с т. II, б. "г" от Указания № 33435/13.10.2009 г. на директора на ГДГП. С приемането за верни на данните за бракове с български граждани на Usuf и Niaz и вписването им в АИС "Граничен контрол", спрямо двете лица е приложен по-благоприятният статут по чл. 2, § 5 от Кодекса на шенгенските граници, с оглед на което са осъществени минималните гранични проверки по чл. 27, ал. 3 от Инструкция № 8121 з-813/09.07.2015 г., вместо цялостните гранични проверки по чл. 30 от същия нормативен акт. Така описаните от фактическа страна деяния на Д. Димитров на 23.03.2017 г. и 04.04.2017 г. са оценени по един и същи начин от ДНО, а именно като тежки дисциплинарни нарушения поради това, че на практика не била извършена дължимата гранична проверка и не бил осъществен граничен контрол по смисъла на чл. 102, ал. 1 от ЗМВР. Счита, че при тези обстоятелства служителят е злоупотребил с доверието, оказано му от ръководството на ГДГП, да прилага в пълен обем нормативната уредба за контрол на външна граница на Европейския съюз, като по своя преценка извършва всички необходими проверки, при наличие на условията за тях. Поради това и установените нарушения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо, второ и трето от ЗМВР са квалифицирани като обуславящи състав на "злоупотреба с доверие" – тежко нарушение на служебната дисциплина, за което но основание чл. 203, ал. 1, т. 8 от ЗМВР се налага дисциплинарното наказание "уволнение". Изрично изброени в заповедта са доказателствата, събрани в хода на първоначалната и допълнително разпоредената от ДНО проверка за установяване фактите и основанието за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Посочени и обсъдени са подадените в хода на разследването писмени възражения от страна на Димитров и на защитника му в административното производство ст. полицай Алексиев. Възприето като основателно от ДНО е възражението на инспектор Димитров, че доказателствата за уронване престижа на службата са неотносими към описаните в т. 1) и т. 2) на заповедта нарушения, поради което и не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. В мотивната част на заповедта се съдържат съображения на ДНО във връзка с тълкуване на понятието "злоупотреба с доверие", осъществяващо състава на тежко дисциплинарно нарушение, визиран в чл. 203, ал. 1, т. 8, предл. второ от ЗМВР, по който са квалифицирани деянията на инспектор Димитров. Изборът на правна квалификация е мотивиран и със съображения относно умишленото извършване на деянията, степента на обществената им опасност и обстоятелствата, при които са били извършени. Към делото са приложени писмените доказателства, които се съдържат в административната преписка, с които административният орган обосновава изводите си за наличие на дисциплинарните нарушения, отразени в оспорената заповед. В хода на съдебното производство е разпитан свидетелят Е. Милтенова. Свидетелят установява, че към месец март 2017 г. е работила на ВИП Аерогара София като инспектор в смяна гранични проверки. Запозната е с воденото срещу жалбоподателя дисциплинарно производство и е дала обяснения по същото. Твърди, че е запозната с рисковия профил на граждани на трети страни, притежаващи разрешения за пребиваване от Кипър, Румъния и Хърватска. В деня, в който били на работа, тя и г-н Димитров, този профил бил сведен за запознаване на състава в края на дежурството. Заявява, че на 04.04.2017 г. е работила заедно с г-н Димитров на терминал 1. На този ден жалбоподателят не е ксерокопирал документи н проверяване пътници. Дава сведения относно процедурата по подготовка на индивидуалните печати на всички служители на Гранична полиция, които се полагат в паспортите на пътниците, и относно попълването на оперативния дневник на смяната на ГКПП. Заявява, че не знае кои са служителите на група "Анализ на риска", нито как е структурирана тя, единственото, което знае за тази група е, че изготвя документите (има се предвид рисковите профили). Свидетелят Милтенова твърди също така в показанията си, че има представа какво представлява рисков профил на лицата от Бангладеш, Индия, Пакистан и Шри Ланка, като има разграничение между гражданите на тези четири държави, които пристигат с виза и такива, които пристигат с валидно издадено разрешение за пребиваване от Кипър, Румъния и Хърватска, но това всъщност е проверката на втора линия. Допълнителна проверка се прави при възникване на съмнения, като в тези случаи лицето се третира като евентуален рисков пътник. По отношение на двата случая /на 23.03.2017 г. и на 04.04.2017 г. /, вменени като нарушения на инспектор Димитров, заявява, че след като на конкретните граждани не им е направена проверка на втора линия, би трябвало да не се е наложило. Полагането на печат, изискването на допълнителни документи не могат да бъдат определени като непълна, повърхностна проверка. Тя е нормална гранична проверка. Свидетелят уточнява, че на работното им място, няма практика да се работи с кода за достъп до системата на друг служител. Това обикновено се случва по време на обучение, когато служителят все още няма парола. Всеки работи със собствената си парола. По отношение на установеното от ДНО за 23.03.2017 г. заявява, че няколко часа преди да започне работа с паролата на г-н Димитров (така, както се оказа), е работила на автоматизираното работно място със собствената си парола. Вероятно не я е отписала, след което е седнала отново на същото място. Работата по гишетата се рутира - работи се на различни гишета от всички служители. Работила е на въпросното гише, след което вероятно е отишла на това за заминаване (понеже там е за пристигане) и после, връщайки се, е активирала екрана, без да провери, че в същото това време, в което е отсъствала, там е работил г-н Димитров и е въведена неговата парола, която не е отписана. Милтенова пояснява, че по принцип трябва да се проверява за кода за достъп, но в бързината е активирала екрана и е започнала да работи. По делото, без оспорване от страните, е прието заключение по съдебно-графологическа експертиза, допусната в рамките на открито производство по чл. 193 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, по оспорване на представените с молбата на ответника от 10.07.2019 г. доказателства, описани на л. 4, л. 5 и л. 6 и наименовани "рискови профили" с изписани върху тях номера 8177 р-9628/06.04.2016 г., 8177 р-16747/15.06.2016 г. и 8177 р-25789/03.10.2016 г. По задачите на експертизата, така както са били формулирани от жалбоподателя в молба от 19.09.2019 г., е дадено следното заключение: 1. Цифровите текстове (регистрационни номера и дати), а именно: № 8177 р-9628/06.04.2016 г., № 8177 р-16747/15.06.2016 г. и № 8177 р-25789/03.10.2016 г., вписани в рамките на щемпелите, положени в горните леви ъгли на представените три документа на ГПУ-София, наречени "РИСКОВИ ПЛОФИЛИ", са изпълнени с един и също почерк. 2. Цифровите текстове, вписани в рамките на правоъгълните щемпели в Рискови профили № 8177 р-16747/15.06.2016 г. и № 8177 р-25789/03.10.2016 г., не са изпълнени от С. Стефанова. 3. Цифровият текст, вписан в рамките на правоъгълния щемпел в Рисков профил № 8177 р-9628/06.04.2016 г, не е изпълнен от Б. Аргирова. Въз основа на така установените факти, и в резултат на извършената цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, съобразно изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 146 от АПК, съдът от правна страна мотивира следното: Заповедта е издадена от компетентен орган – министъра на вътрешните работи, предвид чл. 204, т. 1 от ЗМВР и обстоятелството, че заеманата от Д. Димитров длъжност е изпълнителска. Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити, съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. В акта са посочени извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Неоснователни са релевираните от жалбоподателя възражения в противоположен смисъл. Изискванията към формата на административния акт, с който се налага дисциплинарно наказание, са посочени в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. От изложеното в процесната заповед ясно и безпротиворечиво се разбира за какви деяния, преценени от ДРО и ДНО като дисциплинарни нарушения, е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. Дали фактическите установявания са подведени под съответстващата им правна норма обаче е въпрос на материалната законосъобразност на административния акт, който въпрос ще бъде разгледан на съответното място в мотивите към настоящото съдебно решение. При издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Понеже е прието, че се касае за тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение", е спазена процедурата, регламентирана в чл. 207 ЗМВР и Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 34 от 12.05.2015 г., изм. и доп., бр. 25 от 24.03.2017 г., в сила от 24.03.2017 г. / Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г. / Издадена е заповед за образуване на дисциплинарното производство, с която Димитров е запознат. Определен е ДРО, който е извършил всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение. В хода на дисциплинарното разследване на жалбоподателя е било гарантирано правото да се информира и да взима отношение по всички изготвяни документи и материали по преписката, да дава обяснения, да прави възражения и ангажира доказателства в подкрепа на своите твърдения. Не се възприема оплакването, че поради наложената му мярка за неотклонение "задържане под стража", впоследствие изменена в "домашен арест", Д. Димитров е бил възпрепятстван да участва активно и ефективно във воденото срещу него дисциплинарно производство. Само по себе си, обстоятелството на наложена спрямо лицето мярка за неотклонение по реда на НПК в рамките на образувано наказателно производство, не съставлява призната от ЗМВР и Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г. пречка за провеждане на производство по реализиране на дисциплинарната отговорност на това лице. От тълкуването на разпоредбата на чл. 38 от Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г. се налага изводът, че дисциплинарното производство спрямо служител, срещу когото е образувано досъдебно производство и е взета мярка за неотклонение "задържане под стража" или "домашен арест", е напълно допустимо и същото следва да бъде проведено в срока, определен в заповедта на органа по чл. 207, ал. 1 ЗМВР. Същевременно, с оглед законосъобразното провеждане на дисциплинарното производство, фактът, че разследваният служител е задържан под стража или е под "домашен арест", следва да бъде съответно съобразен от ДРО при предприемането на действия за осигуряване правото на участие и защита на лицето в рамките на дисциплинарното производство. От събраните по делото доказателства, и съобразно изложените по-горе в настоящото решение подробни фактически установявания, свързани с протичането на административната процедура, се констатира, че ДРО е положил необходимите усилия да запознае инспектор Димитров с резултатите на всеки един етап от дисциплинарното разследване. Свидетелство за това са многобройните писмени възражения и обяснения, представени както лично от жалбоподателя, така и от посочения от него защитник в производството пред административния орган – ст. полицай Алексиев. Независимо от твърденията на жалбоподателя, че са били нарушени правата му на участие и организиране на своевременна защита в административното производство, същият реално е разполагал и е упражнил това свое право – с адресираните до ДНО възражения, налични по преписката той е оспорвал възприетите в хода на разследването фактически констатации и правни изводи за реализиране на дисциплинарната му отговорност. Димитров не е бил запознат единствено с изготвената по преписката обобщена справка рег. № 4064 р-12248/21.11.2017 г., но това е станало при наличие на изричен отказ от негова страна, безспорно установен по делото, поради което не са налице ограничаващи правото му на защита действия или бездействия от страна на ДРО. Служителят Димитров е запознат и с всички действия на ДРО, последвали издаването на заповед № 8121 К-5/03.01.2018 г. на министъра за изменение на обстоятелствената част на заповедта за образуване на дисциплинарното производство, както и със самата заповед № 8121 К-5/03.01.2018 г. Издадена на основание чл. 56, т. 3 от Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г., с нея е разпоредено събирането на допълнителни доказателства с оглед евентуална промяна в правното основание на вменените на служителя дисциплинарни нарушения. Макар изказът, използван в заповедта, да насочва към това, че целта на новоразпоредената проверка е да бъдат установени нови факти и обстоятелства, относими към поведението на инспектор Димитров, на практика, видно от изложеното в обобщена справка рег. № 4064 р-646/15.01.2018 г. и становище № 4064 р-823/18.01.2018 г. на ДРО е, че същите почиват на вече изяснената в предходните обобщена справка и становище фактическа обстановка, но фактите са подложени на проверка и преценка с оглед дадената различна правна квалификация – тази по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, вр. с чл. 208, ал. 1, т. 8, предл. второ от ЗМВР, вместо само тази по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Изложените в окончателните обобщена справка и становище на ДРО фактически и правни установявания в значителна степен преповтарят вече констатираното от разследващата комисия в предходните такива, като изложението е допълнено с резултатите от събраните допълнителни доказателства, съгласно заповед № 8121 К-5/03.01.2018 г. на министъра на вътрешните работи. От анализа на така приетите материали по преписката се налага изводът, че разпоредената допълнителна проверка по разследване на дисциплинарната отговорност на Д. Димитров е извършена в съответствие с уредените в Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г. правила, предоставящи възможност на ДНО да разпореди събирането на допълнителни доказателства /чл. 56, т. 3 от Инструкцията/ в случаите, когато прецени, че е налице необходимост за това. Изготвената нова обобщена справка отговаря на изискванията на чл. 50 от Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г. Съдържащото се в нея предложение за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя за допуснато тежко нарушение на служебната дисциплина, квалифицирано по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и чл. 203, ал. 1, т. 8, предл. второ от ЗМВР, възпроизведено и в становището, е надлежно сведено до знанието на инспектор Димитров, на когото е разяснено и правото да представи допълнителни обяснения или възражения по така вменените му дисциплинарни нарушения. Видно от доказателствата по делото, инспектор Димитров се е запознал с новата обобщена справка и е депозирал възражение, с което е оспорил описаните в нея обстоятелства относно извършване на противоправни деяния и дадената им от органа правна квалификация. Изготвеното становище № 4064 р-823/18.01.2018 г., с което е приключила фазата на разследване в дисциплинарното производство, също отговаря на императивното изискване на чл. 53 от Инструкция № 8121 з-470/2015 г. При издаване на процесната заповед са спазени преклузивните срокове по чл. 195, ал. 2 ЗМВР, съгласно които за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Съгласно чл. 196, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а моментът на установяване, предвид ал. 2 на същата разпоредба, настъпва тогава, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая са били извършени две проверки, като са съставени по два броя обобщени справки и становища от ДРО. В тези случаи, при наличие на разпоредено от ДНО допълнително събиране на доказателства, чл. 58 от Инструкция № 8121 з-470/2015 г. предвижда, че решението за реализиране на дисциплинарна отговорност се взема в двумесечен срок от първоначалното постъпване на материалите при него. Следователно, релевантен в случая за изчисляване на срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР е моментът, в който при министъра на вътрешните работи са постъпили обобщена справка рег. № 4064 р-12248/21.11.2017 г. и становище № 4064 р-12598/30.11.2017 г., като видно от доказателствата по делото /писмо рег. № 4064 р-12811/05.12.2017 г. на РДГП-Аерогари /, това е станало на 05.12.2017 г. Същевременно, безспорно установено е и че на Д. Димитров е била наложена мярка за неотклонение "задържане под стража" от 26.05.2017 г. до 19.12.2017 г., изменена в "домашен арест" от 19.12.2017 г. до 26.01.2018 г. Съгласно чл. 195, ал. 3 ЗМВР сроковете по ал. 1 и 2 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест. Предвид установената нормативна уредба и обстоятелството, че през почти целия период на водене на дисциплинарното производство Д. Димитров е бил с мярка за неотклонение от вида на посочените в чл. 195, ал. 3 от ЗМВР, процесната заповед се преценява като издадена в рамките на сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Двумесечният срок от откриване на нарушението реално е започнал да тече на 27.01.2018 г., от която дата мярката за неотклонение, наложена на Димитров, е изменена в "подписка", с оглед на което към 08.02.2018 г. /датата на издаване на процесната заповед/ срокът все още не е изтекъл. Спазен е и двугодишният срок по чл. 195, ал. 2 ЗМВР. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на административно производствените правила поради това, че не е изискано предварително разрешение от Инспекцията по труда за дисциплинарното му уволнение С Решение от 9 март 2017 г. по дело С-406/15, Милкова, ECLI: EU: C: 2017: 198, Съдът на Европейския съюз (СЕС) по преюдициално запитване отправено от Върховния административен съд, приема, че "член 7, параграф 2 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, в светлината на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания, която е одобрена от името на Европейската общност с Решение 2010/48/ЕО на Съвета от 26 ноември 2009 година, и във връзка с основния принцип на равно третиране, закрепен в членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка като разглежданата по главното производство, която предоставя специфична предварителна закрила при уволнение на лица с определени увреждания, работещи по трудово правоотношение, но не предоставя такава закрила на държавни служители със същите увреждания, освен ако се установи нарушение на принципа на равно третиране, което запитващата юрисдикция трябва да провери. При тази проверка съпоставянето на положенията трябва да се основава на анализ, съсредоточен върху съвкупността от релевантни правила на националното право, което регламентира, от една страна, положението на лицата с определено увреждане, работещи по трудово правоотношение, и от друга страна, положението на държавните служители, засегнати от същото увреждане, като се вземе предвид по-конкретно предметът на закрилата срещу уволнението, разглеждано по главното производство. В хипотезата, при която член 7, параграф 2 от Директива 2000/78, в светлината на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и във връзка с основния принцип на равно третиране, не допуска правна уредба на държава членка като разглежданата по главното производство, задължението да се спази правото на Европейския съюз изисква приложното поле на националните правила за закрила на лица с определено увреждане, работещи по трудово правоотношение, да се разшири, за да се ползват от тези правила за закрила и държавните служители със същото увреждане. " С оглед решението на СЕС и изискването за равно третиране в областта на заетостта и професиите, следва да се приеме, че в хипотезата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда закрилата е спрямо всички лица, страдащи от определен вид заболявания, изброени в наредба на министъра на здравеопазването, независимо дали работят по трудово или служебно правоотношение и преди издаването на процесната заповед е следвало да се получи разрешение от Инспекцията по труда, така както би било ако Димитров работеше по трудово правоотношение. От доказателствата по делото действително се установява, че Димитров е лице с увреждане, което страда от заболяване, посочено в чл. 1, ал. 1, т. 6 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда (Наредба № 5/1987 г.). Това обстоятелство е удостоверено с представената от жалбоподателя по делото медицинска документация - копие на етапна епикриза от АПМП-ИП Биомед ЕООД от 05.02.2018 г. и копие на етапна епикриза от МЦ Света Петка ЕООД от 06.02.2018 г. Същите са сведени до знанието на министъра на вътрешните работи със съпроводително писмо Вх. № 4064 р-1851 от 13.02.2018 г., което налага извода, че министърът е узнал за обстоятелствата, свързани със здравословното състояние на Димитров най-рано на същата дата 13.02.2018 г. Към този момент обаче заповедта за налагане на дисциплинарното наказание "уволнение" на инспектор Димитров вече е била издадена – 08.02.2018 г., след надлежно проведена процедура по разследване на дисциплинарните нарушения и реализиране на дисциплинарната отговорност на извършителя. При тези обстоятелства, доколкото ДНО не е бил уведомен нито в хода дисциплинарното производство, нито към момента на издаване на процесната заповед за обстоятелства, свързани със здравословното състояние на служителя Димитров, то за органа не са били налице материалноправните предпоставки да изиска предварителното съгласие на Инспекцията по труда или на синдикален орган, преди да пристъпи към налагане на наказанието по чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР със заповед № 8121 К-884/08.02.2018 г. Изводът за основателност на подадената от Д. Димитров жалба срещу цитираната заповед на министъра на вътрешните работи се обуславя от съображения за издаването й в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Деянията, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, не са съставомерни по чл. 203, ал. 1, т. 8, предл. второ от ЗМВР. При точно изяснена фактическа обстановка, ДНО неправилно е квалифицирал действията на служителя, извършени на 23.03.2017 г. и 04.04.2017 г., подробно описани от фактическа страна в оспорваната заповед, като злоупотреба с доверие. За да е осъществен фактическият състав на "злоупотреба с доверие", се изисква служителят, на който е възложено изпълнението на определени функции и задачи, да се възползва преднамерено и неправомерно от служебното си положение. Деянието, за което служителят е санкциониран дисциплинарно с най-тежкото наказание "уволнение" на основание чл. 203, ал. 1, т. 8, предл. второ то ЗМВР, следва да е насочено към извличане на определена облага – материална или нематериална за служителя или трето лице, към поставяне себе си или другиго в по-благоприятно положение чрез неправомерно използване на служебното положение или оказаното доверие. От субективна страна, реализацията на фактическия състав изисква наличието на умисъл, т. е. съзнателно предприети действия, респ. бездействия при осъществяване на служебните функции и задачи, които са извън очертаните правомощия на служителя, с цел постигане на желания резултат. В този смисъл е и константната съдебна практика – решение № 3589 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 851/2019 г., решение № 5883 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8536/2018 г., решение № 497 от 12.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11381/2017 г., 5-членен с-в, решение № 13924 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9753/2018 г., 5-членен с-в, решение № 15625 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8170/2019 г. В случая установените данни по административната преписка, посредством събрания доказателствен материал, послужили като основание за издаването на обжалваната заповед, не обосновават извод за укоримо поведение на служителя, което да може да бъде субсумирано в хипотезата на злоупотреба с доверие. Описаните в заповедта действия на Димитров не водят пряко до цитирания резултат, поради което не биха могли да бъдат подведени под хипотезата на тази правна норма. Същите се изразяват в неизпълнението, съответно неспазването на императивни правила, отнасящи се до дължимото от служителя поведение във връзка с изпълнението на служебните му задължения в качеството на началник на смяна в ГКПП-Аерогара София от ГПУ-София към РДГП-Аерогари при ГДГП- МВР. Тези правила са установени в подзаконови нормативни актове (Инструкция № 8121 з-813/09.07.2015 г.), заповеди на министъра (заповед № Iз-541/11.03.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която са утвърдени Организационно-технологични правила за работа с автоматизираната информационна система "Граничен контрол") и разпореждания на преките ръководители на служителя Димитров (Указания № 33435/13.10.2009 г. на директора на ГДГП), посочени като нарушени както оспорената заповед за налагане на дисциплинарното наказание, така и в предхождащите я материали по дисциплинарната преписка – обобщена справка и становище. С оглед на тези факти, деянията, сочени като извършени от инспектор Димитров, правилно са дефинирани като дисциплинарно нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Прави впечатление, че за всяко едно от тях ДРО е изразил становище, че представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарното наказание "порицание". Тази оценка фигурира както в първоначално изготвеното становище, така и в това, представено след извършеното събиране на допълнителни доказателства. В последното обаче, наред с квалифицирането на всяко от деянията по смисъла на чл. 194, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗМВР, във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, е направено и обобщението, че с действията си инспектор Димитров не е осъществил граничен контрол по смисъла на чл. 102, ал. 1 от ЗМВР и не е приложил в пълен обем нормативната уредба за контрол на външна граница на Европейския съюз, поради което действията му, изразяващи се в неспазването на приложимата нормативна и административна уредба, са преценени като обуславящи състав на тежко дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 8, предл. второ от ЗМВР – "злоупотреба с доверие". И двете визирани в разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 8 от ЗМВР хипотези "злоупотреба с власт" и "злоупотреба с доверие" са свързани с действия на служителя, които не са в изпълнение на професионалните му функции и отговорности, а са насочени към използване на властта, произтичаща от заеманата от него държавна служба за лично облагодетелстване. Цитираната разпоредба може да бъде приложена, когато служителите на МВР не изпълняват професионалните си задължения в съответствие с обществените изисквания на службата, а използват служебното си положение за провокиране на правонарушения и създаване на условия за реализиране на лична изгода и облагодетелстване. В случая поведението на инспектор Димитров е било в изпълнение на служебните му задължения като началник на смяна на ГКПП-Аерогара София, които ДНО е приел, че не са изпълнени или не са изпълнени в съответствие с нормативно установения ред, но не са налице никакви доказателства, които да обосноват злоупотреба с доверие, съобразно посочения по-горе смисъл. Извършените от Димитров действия или бездействия, така както са описани в окончателните материали по дисциплинарната преписка и заповедта за уволнение, са извършени при изпълнение на негови служебни задължения, съгласно ЗМВР, длъжностната характеристика и относимите към службата нормативни и вътрешноведомствени актове. Настоящият съдебен състав споделя извода на административния орган, че Димитров не е изпълнил вменените му служебни задължения, съгласно специфична длъжностна характеристика № 3282 р-15415/23.07.2015 г. за длъжността "началник на смяна в ГКПП"- да създава организация за осъществяване на ефективни гранични проверки на преминаващите през ГКПП лица" и е допуснал преминаването през границата на страната на чужди граждани, без извършване на всички изискуеми се проверки, или най-малкото бе изясняване на релевантните обстоятелства относно необходимостта от извършване на съответните гранични проверки. Поради това извършеното от инспектор Димитров действително съставлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, така както е приел ДНО, като настоящият съд преценява, че същото би могло да бъде квалифицирано и като такова по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – "неизпълнение на служебните задължения". Неправилно обаче административният орган е приел, че въпросното деяние осъществява състав на тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 8, предл. Второ от ЗМВР. Възможността за дисциплинарно уволнение при злоупотреба с власт или злоупотреба с доверие изисква използването на властта или оказаното доверие за неправомерно извличане на определена облага за служителя или за другиго, или за увреждане на ведомството, с което се накърнява доверието на органа по назначаването. Характерна е субективната страна - то е съставомерно, само когато е извършено умишлено, което пък предпоставя преднамереност в извличането на облага - респективно в увреждането, чрез използване на служебното положение. Само ако са налице тези признаци на неправомерно поведение, ръководителят може да наложи дисциплинарно уволнение на посоченото основание. В конкретния случай, в мотивите на процесната заповед, нито в обстоятелствената част на окончателното становище и обобщена справка не се излагат твърдения и констатации за това, че неизпълнението на служебните задължения от страна на Димитров е насочено към получаването от служителя или трето лице на облага, съответно към пораждането на последици, благоприятни за служителя, но накърняващи ведомството, в което работи вследствие неправомерна употреба на предоставените му по служба правомощия. Описаното в заповедта и предхождащите я документи по дисциплинарната преписка поведение на Димитров е именно в рамките на служебните му задължения да организира и осигурява ефективното осъществяване на дължимите гранични проверки на преминаващите през ГКПП лица, за които задължения ДНО приема, че не са изпълнени или са изпълнени неправилно. Изложеното в процесната заповед съображение, че служителят е злоупотребил с гласуваното му доверие самостоятелно да преценява дали преминаващите чужденци отговарят на изискванията за влизане на територията на ЕС и самостоятелно да взима решения за необходимите проверки, не обуславя наличие на основанието за дисциплинарно уволнение "злоупотреба с доверие". Напротив, то изцяло се припокрива с хипотезата на неизпълнение или неспазване на служебните задължения, за които нарушения са предвидени по-леки по тежест дисциплинарни наказания. В случая, не се доказват, а и не се твърдят по същество от административния орган, специфични обстоятелства, годни да квалифицират въпросното неизпълнение на служебни задължения, съответно неизпълнението на нормативни и вътрешноведомствени правила, като злоупотреба с власт. В случай, че се приеме, че така описаните от фактическа страна дисциплинарни нарушения на Димитров осъществяват състав на тежко нарушение на служебната дисциплина "злоупотреба с доверие" поради това, че служителят не е оправдал предоставеното му от органа по назначаване доверие за правилно и точно изпълнение на възложената му дейност, то същата квалификация би могла да намери приложение всеки път, когато се установи неточно, несъобразено с приложимите правила изпълнение на служебни задължения. По своята същност, всяко дисциплинарно нарушение, независимо от своя вид и тежест, представлява своеобразно накърняване на доверието като морална категория, вътрешно присъщ елемент на връзката между служител и орган по назначаването, както и между служителя и ведомството, чиито цели и интереси зависят от правомерното и отговорно изпълнение на службата от страна на всички служители. Не това се има предвид обаче със закрепване на състава на тежко дисциплинарно нарушение "злоупотребата с доверие" в разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 8, предл. второ от ЗМВР. Смисълът, вложен от законодателя в посочената разпоредба, бе изяснен в изложените по-горе мотиви на настоящото съдебно решение. Съдът счита, че действия от страна на уволнения служител, отговарящи на характеристиките на "злоупотреба с власт" по чл. 203, ал. 1, т. 8, предл. второ от ЗМВР, не са доказани в хода на дисциплинарното производство. Извършеното от Димитров е в рамките на служебните му задължения. В становище се съдържат единствено данни за предприетите спрямо Д. Димитров процесуално следствени действия в рамките на образувано наказателно производство за разследване на организирана престъпна група, чиято дейност била свързана с нерегламентираното превеждане през ГКПП-Аерогара София на чуждестранни лица, без извършване на необходимите гранични проверки. Тези данни правилно не са били включени в предмета на проверка по дисциплинарното производство, доколкото установяването и доказването им е изцяло предмет на образуваното наказателно производство, по което към момента на постановяване на процесната заповед няма влязла в сила присъда на наказателния съд, нито друг окончателен акт, с който се слага край на производството. Освен това, споменаването на тези обстоятелства в становището на ДРО е направено в контекста на обсъждането на настъпилия негативен обществен отзвук вследствие медийното отразяване на събитията, свързани с разбиване на действащ канал за нелегални мигранти с участието на гранични полицаи. Доколкото преди произнасяне на компетентния съд с осъдителна присъда е недопустимо да се приеме, че едно или друго лице и съпричастно към извършването на дадено престъпление, то и самото задържане на това лице, както и останалите действия по разследване на случая в рамките на наказателното производство, не биха могли сами по себе си до обусловят какъвто и да е извод, или дори само предположение, че лицето участва в "схемата" и съответно не изпълнява точно и отговорно служебните си задължения, с оглед получаването на неследващи му се парични облаги. В административната преписка и оспорената заповед за уволнение не се съдържат твърдения и не са представени съответни доказателства за това, че неизпълнението на относимите към заеманата служба нормативни разпоредби и вътрешнослужебни актове, са само средство, чрез което Д. Димитров е целял умишлено да използва предоставените му служебни правомощия за постигането на неправомерен резултат, изразяващи се в неговото лично или на трето лице облагодетелстване (което не е задължително да има парично изражение), респективно – в увреждането дейността и целите на съответното учреждение. Предвид горното, дори да се приеме за безспорно, че жалбоподателят е извършил посочените в заповедта деяния, съставляващи нарушения на служебната дисциплина, то същите не отговарят на квалификацията "тежко нарушение " на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, поради което и за тях не може да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". По изложените съображения, жалбата на Д. Димитров срещу заповед № 8121 К-884/08.02.2018 г. на министъра на вътрешните работи се явява основателна поради наличие на отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК – допуснати са нарушения на материалноправните разпоредби, сочени като правно основание за издаване на заповедта. При този изход на спора и с оглед заявената от жалбоподателя претенция за присъждане на сторените по делото разноски, Министерството на вътрешните работи следва да бъде осъдено да заплати на Д. Димитров сума в общ размер на 1 360. 70 /хиляда триста и шестдесет/ лева и 70 стотинки, от които 10. 00 /десет/ лева държавна такса за първоинстанционна жалба, 1 000. 00 (хиляда) лева за адвокатско възнаграждение /преценено като съразмерно предвид осъществената от процесуалния представител на жалбоподателя правна защита по делото и съобразно действителната фактическа и правна сложност на спора/, 300. 00 /триста/ лева депозит за извършване на съдебно-графологическа експертиза и 50. 70 /петдесет/ лева и 70 стотинки, деловодни разноски. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение