Решение № 9858 от 14.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1977/2010 г.

Решение № 9858 от 14.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1977/2010 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП и на "Лили 92" ЕООД, гр. Плевен, представлявано от управителя Лилия Иванова Нинова, съд. адрес: гр. София, против Решение № 561 от 1.12.2009 г. по адм. дело № 502/2009 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, IV-ти състав. Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП атакува съдебното решение, в частта, с която е прогласена нищожността на РА № 150800076/10.04.2008 г. на ТД на НАП - Плевен, потвърден с Решение № 229/20.06.2008 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - В. Търново, с който на "Лили 92" ЕООД, гр. Плевен е начислен ДДС в размер на 1333,34 лв. по 2 броя фактури за наем, както и начислен ДДС за деклариран ВОД по 2 броя фактури за периода м. март и април 2007 г. в размер на 71881,20 лв. и са начислени съответни лихви, а също и в частта, в която са присъдени съдебни разноски в размер на 1378.40 лв. "Лили 92" ЕООД, гр. Плевен, представлявано от управителя Лилия Иванова Нинова атакува съдебното решение, в останалата част, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против атакувания РА. В касационните жалби са изложени доводи за неправилност на решението - касационни основания, съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП претендира отмяна на решението и постановяване на решение по същество, като се отхвърли жалбата срещу РА и се присъди юрисконсултско възнаграждение, включително пред първата инстанция. "Лили 92" ЕООД, гр. Плевен, представлявано от управителя Лилия Иванова Нинова претендира отмяна на решението и постановяване на решение по същество, с което да се отменят актовете на данъчната администрация. Претендират се разноски. "Лили 92" ЕООД, гр. Плевен, представлявано от управителя Лилия Иванова Нинова в качеството си на ответник по касационната жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител адв. Ангелова оспорва жалбата, желае решението като правилно да бъде оставено в сила и поддържа изложените подробни аргументи. Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в качеството си на ответник по касационната жалба на "Лили 92" ЕООД, гр. Плевен, представлявано от управителя Лилия Иванова Нинова в представен писмен отговор по касационната жалба я оспорва. Моли настоящия съд да присъди на дружеството разноски за всички инстанции. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на дружеството и основателност на касационната жалба на административния орган. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Настоящето производство е повторно, след отменително Решение № 9078/07.07.2009 г. на ВАС, Първо "А" отделение и дадени задължителни указания към първоинстанционния съд. Разгледана по същество, касационната жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, е неоснователна. За да прогласи за нищожен процесния РА, съдът е приел, че след като за част от ревизирания период има издадени и влезли в сила два бр. АПВ - № 1161/03.05.2007 г. и АПВ № 2645/06.06.2007 г., то същите са породили своите правни последици в качеството си на индивидуални административни актове със съответната формална правна сила, при което е допустимо изменение на данъчно задължение само и единствено по реда на чл. 133 от ДОПК. За да приеме, че издадения РА е нищожен, първоинстанционният съд е обсъдил безспорно установеният по делото факт, че за същия период има влязъл в сила АПВ, приет като доказателство по делото и тъй като този акт, има характер на данъчен акт по смисъла на чл. 115, ал. 1 от ДПК (отм.), тъй като в този случай данъчният орган установява наличие на данъчни задължения като предпоставка за крайния извод за прихващане или връщане на данъчен кредит, изменението на така установените данъчни задължения е допустимо само в изчерпателно изброените хипотези и по реда на действащия към момента на постановяване на обжалвания ревизионен акт чл. 133 и сл. от ДОПК. Тъй като в настоящия случай не се твърди наличие на някоя от хипотезите за изменение и ревизията не е възложена от териториалния директор, който е компетентния орган по чл. 134, ал. 1 от ДОПК, а от началник отдел "Данъчно-осигурителен контрол" при ТД "Големи данъкоплатци и осигурители" - София, поради липса на материална компетентност на този орган да възлага ревизия по чл. 133 от ДОПК, издаденият въз основа на тази заповед ревизионен акт е нищожен. Решението е правилно. При тези данни правилни са изводите на първоинстанционния съд за некомпетентност на органа, издал актът за възлагане на данъчната ревизия, при наличие на влязъл в сила АПВ за същия ревизиран период. Установената съдебна практика по казуси относно същата фактическа обстановка, но при действието на ДПК (отм.) приема, че ДАПВ е акт по смисъла на чл. 26 от ДПК (отм.) и при влязъл в сила такъв, изменението на установените с такъв акт данъчни задължения следва да се извърши с ДРА, издаден при условията на чл. 115 и по реда на чл. 116 от ДПК (отм.). В сегашната редакция на чл. 133 от ДОПК, уреждаща изменение на установени данъчни задължения, изрично е вписано, че такива следва да се считат само тези установени с влязъл в сила ревизионен акт. В тази връзка отново подлежи на тълкуване характера на АПВ и доколко установените с влязъл в сила АПВ права могат да бъдат отново предмет на ревизия. При наличие на такива актове, установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване, вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 от ДОПК. Според последната цитирана разпоредба от ДОПК, единствено компетентен да възложи ревизия е териториалният директор. След като в случая заповедта за възлагане на ревизията и за определяне на компетентния орган, който следва да издаде РА, е издадена от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, издаденият РА е нищожен. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разгледана по същество касационната жалба на "Лили 92" ЕООД, гр. Плевен, представлявано от управителя Лилия Иванова Нинова, също е неоснователна. С обжалваното Решение № 561/01.12.2009 г. Административен съд - В. Търново е отхвърлил жалбата на "Лили-92" ЕООД, гр. Плевен против РА № 150800076/10.04.2008 г. на ТД на НАП - гр. Плевен, потвърден с Решение № 229/20.06.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ"-гр. Велико Търново, като неоснователна и недоказана в частта относно начислен ДДС за данъчните периоди м. 05 и м. 06/2007 г. по фактури, издадени от "Лили 92" ЕООД към Фондация "Център за радио и телевизионно обучение - Промедиа" - гр. София с предмет наем, както и начислен ДДС за данъчен период м. 06.2007 г., за декларирани от жалбоподателя ВОД и приложена нулева ставка на данъка, както и лихви по ЗДДС. От направената проверка за редовност на жалбата се установява от настоящата инстанция, че касационната жалба е бланкетна, без конкретни касационни основания и посочени пороци на постановения съдебен акт. Релевират се общи оплаквания нарушения на материалния закон и необоснованост. Относно данъчни периоди м. 05 и м. 06.2007 г. получател на доставките е Фондация "Център за радио и телевизионно обучение - Промедиа" - гр. София. Съдът правилно е преценил, че процесните доставки са облагаеми по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, а не освободени и следователно не може да се приложи нулевата ставка на данъка. Тя се прилага само по отношение на доставки по договора, извършени от основния изпълнител, като същия документира тези доставки с издаване на съответния данъчен документ - фактура. В нея задължително следва да бъде вписано основанието за прилагането на нулевата ставка. За прилагане на чл. 173, ал. 1 от ЗДДС, доставчикът в качеството му на основен изпълнител по договора, е длъжен да поиска становище от компетентната Териториална дирекция на НАП за основанието за освобождаване. Процедурата за получаване на становище за прилагане на нулева ставка е уредена с разпоредбите на чл. 107, ал. 3 от ППЗДДС. Административният съд правилно е приел, че липсват годни доказателства, че жалбоподателят е изпълнил задължението си за представяне на писмено искане до компетентния орган, който да потвърди основанието за ползуване на по - благоприятния режим. Липсват доказателства по делото, че дружеството е основният изпълнител на доставки на доставки, които са освободени по силата на международни договори, спогодби, споразумения, конвенции и др., по които България е страна, или доставка на стоки и услуги, по които получатели са въоръжените сили на други държави, членки на НАТО и придружаващия ги цивилен персонал, както и когато получатели са институциите на Европейския съюз. Съгласно чл. 107, ал. 8 от ППЗДДС, нулева ставка по чл. 173, ал. 1 от ЗДДС се допуска само по отношение на доставки, извършени от основния изпълнител. На основание чл. 86 и чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, правилно и законосъобразно е начислен ДДС в общ размер от 1333,34 лв., като е приложена данъчна ставка по чл. 66, ал. 1 от ЗДДС в размер на 20%. Съдът правилно е приел, че по делото липсват доказателства за наличие на изискуемите се документи по чл. 108 от ППЗДДС. Съдът е отчел обстоятелството, че в договора за наем от 04.01.2006 г. между касатора и Фондацията не е изрично посочено, че договорът се сключва в изпълнение на програмата на АМРР, както и не са налице доказателства, че доставките са във връзка с програмата, за която се отнася международното споразумение. Относно данъчен период м. 06.2007 г. органът по приходите е начислил ДДС в размер на 109330,83 лв., като Съдът изцяло е възприел неговите констатации. Не се спори, че жалбоподателят не притежава документи, удостоверяващи по безспорен начин извършването на вътреобщностни доставки на стоки, съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 45 от ППЗДДС. Съдът е обсъдил показанията на вещото лице, по проведената експертиза, от които е видно, че има разминаване между пътните листи и товарителниците и не може по категоричен начин да обвърже едни с други тези документи. Съдът е обсъдил и обстоятелството, че не може да се направи категоричен извод за реалност на доставките с италианския съконтрахент. Съдът е обсъдил и липсата на пътни листи, фактури за зареждане на гориво, квитанции за заплатени пътни такси, удостоверение за международен превоз и др. По отношение на "БИ И О ИИСТ СИИ ТРАК" ООД. Съдът е обсъдил обстоятелството, че в тежест на жалбоподателя е да докаже наличието на всички законови предпоставки за освобождаване на извършените от него доставки от облагане с ДДС, декларираните доставки правилно са приети за облагаеми по чл. 12, ал. 1 ат ЗДДС, а не за вътреобщностни. Съдът е обсъдил и изводите на експерта в частта за осчетоводени разходи за транспорт от "БИ И О ИИСТ СИИ ТРАК" ООД. Правилни са изводите на Съда и по отношение липсата на доказателства за извършено плащане на стоки - ВОД. Относно плащанията по фактурите, жалбоподателят е представил документи, че плащанията са извършвани по касов път. От заключението на експертизата е видно, че не съществуват други платежни документи, а въпросните ПКО не са съставени редовно, тъй като не са били подписани както от касиер, така и от съставител. Тези обстоятелства са разгледани и обсъдени от Съда, който е приел възраженията на дружеството за необосновани. Представените приходни касови ордери за заплащане на стоките от страна на "IMPORT - EXPORT DI MASSIRONI ALAIN" са били обсъдени от АСВТ като недостатъчни. Приел е, че те са неподписани, което пък от своя страна ги прави нередовни документи. Оттам се прави извода за недоказано действителното получаване на процесните стоки, т. е. наличието на ВОП. Видно от допуснатата и изслушана експертиза, не е установено категорично плащане по фактурите, а напротив - налице е липса на годни писмени доказателства за това, както и липса на всякакви относими данни във фискалните отчети, които да могат да се съпоставят, съгласно мотивите на отменителното решение на Върховния съд. Атакуваното решение на АСВТ в обжалваната част е подробно мотивирано, постановено изцяло при съобразяване на материалния и процесуалния закон. То е правилно и законосъобразно, постановено след преценка на всички събрани доказателствата по делото и изслушаната експертиза поотделно и в съвкупност. Атакуваното решение е изчерпателно мотивирано и постановено съгласно правните норми както на приложимия материален закон, така и на процесуалните разпоредби. Подробно са изложени съображения по отношение на фактическата страна на спора, доказателствата по делото, като изводите в Решението съответстват на установената правно-фактическа обстановка. За да бъде упражнено правото на данъчен кредит, трябва да е изпълнено условието по чл. 71, ал. 1 ЗДДС - жалбоподателят да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 ЗДДС. В разпоредбата на чл. 114 ЗДДС са предвидени изискванията към фактурите. Изложените в тази връзка съображения от първоинстанционния съд са правилни и се споделят от настоящия състав, поради което не следва да бъдат повтаряни. При този изход на спора на страните не се дължат разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, Първо "А" отделение