Решение № 5836 от 20.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10567/2019 г.

Решение № 5836 от 20.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10567/2019 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници", представлявано от процесуалния представител юрисконсулт Ж. Добрева, срещу решение № 501 от 09.07.2019 г. по адм. дело № 313 по описа за 2019 г. на административен съд – Пазарджик. С него по жалба на П. Калоферов е отменена негова заповед № 4080 от 12.03.2019 г. относно наложено му дисциплинарно наказание уволнение и прекратено служебно правоотношение. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата. Претендира се присъждане на съдебни разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответната страна. Ответната страна по касационната жалба – П. Калоферов оспорва лично същата като неоснователна и чрез адв. В. Пейчев, както и депозирано становище по нея по реда на чл. 213а от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховния административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е била заповед № 4080 от 12.03.2019 г. на директора на Агенция "Митници", С нея, на основание чл. 91, ал. 1, чл. 93, ал. 1 и чл. 96, и чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на П. Калоферов е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение. Фактическите установявания на дисциплинарнонаказващия орган са във връзка с извършени от П. Калоферов и Й. Лебанов проверки на 27.07.2017 г. и на 12.02.2018 г. на различни обекти, и съставените 3 броя протоколи, респ. 2 броя протоколи затова. Констатирано е, че крайният час по протоколите за проверки не кореспондира с часа на въвеждане, а също и че според данните от протоколите в системата "СОРИ 2. 0" и разликата във времето до следващата проверка, то е по-малко от необходимото за придвижването между двата обекта. По повод на един протокол за проверка от 18.08.2017 г., осъществена от същите служители, е установено, че единият от тях П. Калоферов, е бил в отпуск поради временна неработоспособност. Прието е, че са вписани противоречиви и взаимно изключващи се данни, удостоверени са неверни обстоятелства и с това се поражда съмнение за осъществен фиктивен контрол от посочените служители. Според дисциплинарнонаказващият орган тези факти сочат на това, че в периода м. 07.2017 г. - м. 04.2018 г. П. Калоферов не е изпълнил точно и добросъвестно служебните си задължения, с което е нарушил чл. 5, ал. 2 и чл. 6, ал. 1 от КПСДА във връзка с чл. 28, ал. 1 и ал. 2 и чл. 24, ал. 1 от ЗДСл., чл. 11 и чл. 23 от КПМС и във връзка с посочени в заповедта задължения от длъжностната му характеристика. В мотивите на съдебното решение е обсъдена фактическата страна по спора и преди всичко по повод на развилото се дисциплинарно производство. Прието е, че заповедта е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от ЗДСл, като при това не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и конкретно относно сроковете за налагане на дисциплинарното наказание, и относно гарантиране на правото на защита на наказания служител. Съдът е направил преценка, че тя е материално незаконосъобразна, като при това е нарушена и целта на закона. Настоящият съдебен състав напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, с които се обосновава основателността на жалбата, поради което и при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК (редакция, ДВ, бр. 77/2018 г. в сила от 01.01.2019 г.) не е необходимо да бъдат излагани същите съображения относно приложението на материалния закон. Следва да се посочи, че дисциплинарнонаказващият орган не е изследвал дали допуснатите нарушения са виновно извършени и не е отчел наличието на изключващи вината обстоятелства, включително и по повод проверката от 12.07.2017 г. Също така при определяне на наказанието административният орган не е извършил анализа по чл. 91, ал. 1 от ЗДСл. и е определил най-тежкото наказание "уволнение", което би било несъразмерно тежко за описаните в заповедта нарушения, дори и да бяха извършени виновно. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства, а това са тези, съдържащи се в административната преписка, събраните гласни доказателства, разпит на трима свидетели, разпределил е тежестта на доказване, като е дадена възможност и да се ангажират други доказателства. В този смисъл е и решението по адм. дело № 4331/2019 г. на ВАС, V отд. по отношение на другия държавен служител. При този изход от спора безпредметно е да бъде обсъждано възражението във връзка със здравословното състояние на наказания държавен служител. При този изход от спора на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 800. 00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, който не се явява прекомерен предвид фактическата и правна сложност на делото и е за настоящата съдебна инстанция. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение