Решение № 90 от 28.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 24/2011 г.

Решение № 90 от 28.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 24/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане за възобновяване на наказателното производство по нохд № 224/2010 г., по описа на Пещерския районен съд. В искането, изготвено саморъчно от осъдения В. Ж., е въведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК - допуснато съществено процесуално нарушение. Основното възражение е в това, че той е имал право на съкратено съдебно следствие, поискал го е от съда, но искането неправилно не е било уважено. Иска по основанието за явна несправедливост на наказанието, намаляване на размера на наложеното, като се позовава на направените самопризнания още на досъдебното производство, с което е съдействал за разкриване на обективната истина. Пред касационната инстанция осъденият се явява лично и със служебно назначеният му защитник адвокат К. от САК. Последната пледира за намаляване на наказанието по основанието за явна несправедливост на наказанието. Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането и оставянето му без уважение. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Искането е неоснователно. С присъда № 115/25.10.2010 г. по н о х д № 224/2010 г. по описа на Пещерския районен съд, осъденият В. Ж. е признат за виновен в това, че при условията на опасен рецидив, в периода 25.04.2010 - 29.05.2010 г., при условията на продължавано престъпление, сам и в съучастие със С. Ч. в[населено място], като съизвършители, чрез използване на технически средства и разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 983,40 лева, без съгласието на собствениците, с намерението противозаконно да ги присвои - прест. по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 и чл. 26, ал. 1 и чл. 29, ал. 1 б. "а" и "б" от НК. На основание чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложено наказание в размер на четири години лишаване от свобода, при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Приспаднато е времето през което е бил задържан под стража. Осъден е да заплати обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 160 лева на С. Т. Осъден е да заплати направените разноски по делото и съответната държавна такса за уважения граждански иск. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства. По доводите за допуснати съществени процесуални нарушения: При проверката по делото не се установи твърдението на осъдения за неправомерен отказ от страна на съда да разгледа делото по реда на глава двадесет и седма от НПК за съкратено съдебно следствие. Напротив, в съдебното заседание проведено на 25.10.2010 г., в присъствие на осъдения и неговия служебен защитник - адвокат Ч., съдът с определение на основание чл. 372, ал. 4 НПК, след като изслушал обясненията и самопризнанията на осъдения обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията му без да събира доказателства за фактите изложени в обвинителния акт. Видно от цитираната присъда, наказанието на осъдения Ж. е определено при условията на чл. 58а ал. 1 НК, към който текст процесуалният закон препраща само в хипотезата на разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие. В мотивите към присъдата съдът е изложил съображения относно определяне размера на наказанието и приел, че съобразно правилата на общата част на НК, следва да се определи наказание шест години лишаване от свобода. Именно този размер съдът е редуцирал, като го намалил с една трета, т. е. с две години и осъдил Ж. на четири години лишаване от свобода. От изложеното до тук става ясно, че съдът е уважил процесуалното право на осъдения да поиска разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, което е довело до целената от него благоприятна последица, а именно, определяне на наказанието на основание чл. 58а ал. 1 НК. Всички посочени от осъдения и от защитата му смекчаващи отговорността обстоятелства са отчетени от районният съд постановил присъдата. Последицата е, че определеният размер на наказанието по правилата на общата част от НК /чл. 54/ от шест години, е значително под средния размер, тъй като е съобразен превесът на смекчаващите обстоятелства. За престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК средният размер е девет години. Поради това, че при проверката по делото не се установиха касационни основания за отмяна или изменение на атакуваната присъда по реда за възобновяване на наказателното производство, искането на осъдения Ж. следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение