Решение № 13104 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6320/2011 г.

Решение № 13104 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6320/2011 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по жалбата на Румяна Илиянова Стойчева от гр. Габрово против решение № 38 от 31.03.2011 г., постановено по административно дело № 33 по описа за 2011 г. на Административния съд - Габрово. Релевират се оплаквания за неправилност и иска неговата отмяна, решаване на спора по същество и отмяна на обжалваната заповед № 153/28.01.2011 г. на кмета на община Габрово. Ответникът - кметът на община Габрово не изразява становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения, че обжалваната пред първоинстанционния съд заповед е постановена в противоречие с изискванията на чл. 99 - 104 от АПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Производството пред Административния съд - Габрово е образувано по жалбата на Румяна Илиянова Стойчева от гр. Габрово против заповед № 153/21.01.2011 г. на кмета на община Габрово, с която на осн. чл. 14, ал. 6 от Наредбата за реда и установяване на жилищните нужди и настаняване под наем в общински жилища от 2005 г. на община Габрово е отменена заповед № 1799 от 31.08.2010 г. за продължаване на наемните правоотношения между община Габрово и жалбоподателката. Административното производство пред кмета на община Габрово се осъществява по реда на чл. 45а от Закона за общинската собственост и приетата от Общинския съвет - Габрово Наредба от 2005 г. Жалбоподателката е била наемателка в общинско жилище, срокът за настаняване в което е изтекъл. Същата е поискала продължаване на наемните правоотношения и след решение на комисията по чл. 8, ал. 1 от наредбата, кметът на общината е издал заповед № 1799 от 31.08.2010 г. за продължаване на наемните правоотношения. Определил е двуседмичен срок за подписване на договор за наем на общинското жилище и е предоставил възможност в този срок молителката да заплати дължимите консумативни разноски за жилището, останали от предходния период. Заповедта е била съобщена с писмо с обратна разписка на 01.10.2010 г. Няма спор по делото, че жалбоподателката не се явила в община Габрово за сключване на договор и такъв, въз основа на заповед № 1799/2010 г., не е бил сключен. С решение на комисията по чл. 8, ал. 1 от наредбата от 26.01.2011 г. е решила да се отмени заповед № 1799/2010 г., за което да се издаде заповед от кмета на общината. В изпълнение на решението и на осн. чл. 24, ал. 6 от наредбата на община Габрово, кметът на община Габрово е издал обжалваната заповед № 153/28.01.2011 г., с която е отменил предходната заповед № 1799/2010 г. С решението си съдът е отхвърлил жалбата против заповедта на кмета на общината, приемайки я законосъобразен индивидуален административен акт. Решението на съда е правилно. Съгласно чл. 45а от ЗОбС условията и редът за установяване на жилищните нужди и за настаняване под наем в общинските жилища, предназначени за това, се определят с наредба на Общинския съвет. Законът делегира на органите на местното самоуправление правото да определят сами условията, при които се определят жилищните нужди и се настаняват в общинските жилища правоимащите граждани. С действащата Наредба за реда и установяване на жилищните нужди и настаняване под наем в общински жилища от 2005 г. на община Габрово (достъпна на интернет сайта на община Габрово), Общинският съвет е предвидил смесен фактически състав за възникване или продължаване на наемното правоотношение - заповед по чл. 15 и писмен договор, сключен въз основа нея. В разпоредбата на чл. 14, ал. 6, т. 2 от същата е предвидено, в случай на отказ от сключване на договор, издадената заповед да се отменя. наредбата не уточнява какъв по форма следва да е визираният отказ - писмен или мълчалив. Доколкото обаче се касае за сключване на договор, правилно в случая общината е приела, че несключването на договора в определения срок, следва да се възприема като отказ да се сключи такъв. Нормата в наредбата е приета в интерес на общината, поради което на нея принадлежи правото да определи срока за сключване на договора, след като срокът не е нормативно определен. Като е приложил разпоредбата на чл. 14, ал. 6 от наредбата, административният орган е постановил заповедта си в съответствие с приложимия материален закон, което правилно е било възприето и от първоинстанционния съд. Основното възражение за това, че срокът, предоставен на жалбоподателката за сключване на договора е инструктивен и неспазването му не води до погасяване на правото, е неоснователно. В случая срокът не може да се квалифицира нито като давностен, нито като преклузивен, тъй като не се касае за законов срок. Това е срок по чл. 13, ал. 1 от Закона за задължението и договорите, посочен в полза на предложителя (наемодателя). След като не е бил спазен, насрещната страна е загубила правото да сключи договора и по този начин да приключи фактическия състав по създаване на наемно правоотношение с общината. Възражението, че обжалваната заповед противоречи на разпоредбите на чл. 99 и следващите от АПК, е неоснователно. Административният орган не реализира производство по възобновяване на административното производство по издаване на заповед № 1799/2010 г., макар формално и в съответствие с нормата на чл. 14, ал. 6 от наредбата съдържанието на заповедта да е отмяна на тази заповед. Не се касае за незаконосъобразност на първата заповед, така защото чрез производство по възобновяване, тя да бъде отменена на основанията и по реда, посочен в чл. 99 - чл. 104 от АПК. С обжалваната заповед на практика се прекратява започналата административна процедура по настаняване в общинско жилище под наем на правоимащо лице, което по своя воля не е изявило желание да я довърши. Това обстоятелство правилно е било преценено от решаващия съд, поради което решението му като правилно следва да се остави в сила. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, изразена в решение № 13327/09.11.2009 г. по адм. дело № 567/2009 г. на трето отделение на Върховния административен съд и други. Водим от изложеното, Върховният административен съд - трето отделение,