Решение № 7305 от 3.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3338/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Ж. Я., подадена чрез адв. Енчева, срещу решение 13470/12.12.2024 г., постановено по адм. дело 1838/2023 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на лицето против ревизионен акт (РА) Р-03000319000405-091-001/15.12.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение 60/02.05.2023 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът подробно е възприел становищата на ревизиращия орган и е приел безкритично фактическата обстановка, описана в акта. Прави се възражение за изтекла абсолютна погасителна давност за част от установените с РА задължения. Изразява се несъгласие с присъдените от съда разноски, като счита същите за прекомерни. Иска се отмяна на решението на административния съд и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде уважена жалбата против процесния ревизионен акт, алтернативно делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски. Ответникът Директорът на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк. Митева, в депозирана по делото молба оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна е бил ревизионен акт (РА) Р-03000319000405-091-001/15.12.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение 60/02.05.2023 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) Варна при ЦУ на НАП, с който са установени данъчни задължения в общ размер 30 613,лв., от които: 1/ данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за периода 2013 г. 2018 г. в общ размер на 10 730,46 лв. /главница/ и 6799,26 лв. /лихви/; 2/ данък върху доходите на ЕТ по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2013 г. и 2014 г. в общ размер на 501,20 лв. главница и 432,77 лв. /лихви/; 3/ задължителни осигурителни вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице по КСО за периода от м. 12.2013 г. до 2018 г. (вкл.) в общ размер на 3825,22 лв. /главница/ и 2445,58 лв. /лихви/; 4/ задължителни здравноосигурителни вноски самоосигуряващи се лица по ЗЗО за периода от м. 12.2013 г. до 2018 г. (вкл.) в общ размер на 2203,47 лв. /главница/ и 1438,75 лв. /лихви/ и 5/ задължителни осигурителни вноски за ДЗПО УПФ самоосигуряващи се лица по КСО за периода от м. 12.2013г. до 2018г. (вкл.) в общ размер на 1347,15 лв. /главница/ и 889,34 лв. /лихви/. Цитираните задължения са установени в ревизия, протекла по особения ред поради констатирано наличие на предпоставки по чл. 122, т.1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. В хода на ревизията е установено, че Р. Я. е имала подадено уведомление за сключен трудов договор с Демирев-НМ ЕООД, но след извършена проверка от Инспекция по труда е установено, че такъв трудов договор реално не съществува. Липсват ведомости за заплати или други документи, свързани с трудовото правоотношение на Я. преди 31.07.2016 г., а за представените при проверката фишове и ведомости е прието, че са изготвени за целите на проверката. В тази връзка предвид липсата на трудово правоотношение приходният орган е установил задължения за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗЗО в качеството й на самоосигуряващо се лице. Наред с това в хода на ревизията е установено превишение на размера на извършените разходи и получените от лицето доходи, в резултат на което са установени данъчни задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ върху определена данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК. Установени са и задължения за данък върху доходите на ЕТ по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, за извършвани от Я. счетоводни услуги, във връзка с които по личната си банкова сметка е получавала преводи от различни дружества. Получените парични суми са приети за облагаем доход от извършвана стопанска дейност като ЕТ, с оглед на което са обложени по реда на чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ със 15% ставка. Съдът е приел, че предпоставките по чл. 122, т.1, т. 2 и т. 7 от ДОПК са безспорно доказани и всички задължения по ЗДДФЛ и за осигурителни вноски са законосъобразно установени с РА, въз основа на което е отхвърлил жалбата на Я.. За да постанови този резултат административният съд е установил, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на съвкупен анализ на представените по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. приетата като неоспорена от страните ССЕ, съдът е приел за безспорно доказан фактът, че Я. не е имала сключен трудов договор с Демирев-НМ ЕООД и същата се явява самоосигуряващо се лице, тъй като е съдружник и управител на Дарива ООД и Ранил Консулт ООД, както и е едноличен собственик на капитала и управител на Прол-Инсайд-Ф ЕООД и Център за професионално обучение Р. Я. ЕООД. Установил е, че Я. е осъществявала трудова дейност в качеството на собственик и управител на горецитираните дружества, с оглед на което е задължена да се осигурява като самоосигуряващо се лице на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Относно установените задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, съдът е изложил мотиви, че безспорно се доказва, че Я. е извършвала счетоводни услуги, като е получавала парични преводи за това по личните си сметки и не е подавала съответните декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, в резултат на което полученият доход е останал необложен с данък. Във връзка с констатираното превишение на размера на извършените разходи спрямо размера на получените доходи, съдът е извършил подробен анализ на всички установени доходи на лицето, приети за приход, както и на извършените разходи, въз основа на което е обосновал извод, че приходният орган е положил всички необходими усилия, за да установи правилно данъчната основа за облагане максимално близо до реалната такава, в резултат на което законосъобразно са установени по основание и размер задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Тези изводи на съда са подкрепени и от констатациите на вещото лице, в приетото по делото и неоспорено от страните заключение по ССЕ, видно от което Я. е подала декларация с начало на осигуряването от 01.03.2007 г. чрез осигурител Ранил консулт ООД за всички осигурени социални рискове и минимален осигурителен доход от 420 лв. Вещото лице е констатирало и че не е налице дублиране на дължимите осигурителни вноски на Р. Я. в качеството й на физическо лице и като управител на Дарива ООД и на Ранил консулт ООД. Решението е валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК /в сила от 01.01.2019 г./ ВАС в настоящия си акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои. Съдът е установил точно и пълно относимите към предмета на спора факти, въз основа на които е формирал правилни изводи по приложението на материалния и процесуален закон, които се споделят и от настоящата инстанция. Съдът е изложил подробни мотиви по всички спорни по делото въпроси, както и е отговорил на всички възражения на страната, противно на изложените твърдения в касационата жалба. Обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т.1, т.2 и т. 7 от ДОПК до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация, налице са укрити приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал, както и е налице несъответствие между стойността на имуществото на задълженото лице, извършените от него разходи и декларираните/получените доходи, са безспорно доказани, поради което законосъобразно в тежест на Я. са установени задължения по ЗДДФЛ и за осигурителни вноски въз основа на определена данъчна основа, която в максимален размер се приближава до реалната. Обосновано и въз основа на съвкупна преценка на доказателствения материал по делото, съдът е приел, че лицето е извършвало търговска дейност без да има регистрация като ЕТ, от която е получавало доходи, подлежащи на облагане по реда на ЗДДФЛ. Съгласно чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ, по реда на ал. 1 - 6 се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен търговец. Самата Я. не оспорва факта, че е извършвала счетоводни услуги, но нито е подавала декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, за да декларира получените от нея доходи през всички процесни години, нито впоследствие е подала такива декларации, въпреки изричните указания на приходния орган. Наред с това по делото е безспорно установено, че ревизираното лице не е подавало и декларации за осигурителни вноски за част от процесните периоди, нито е представило декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за всяка от ревизираните години. Законосъобразно на лицето са установени и задължения по чл. 48, ал. 1 ДОПК. В тази връзка следва да се посочи, че въпреки че ревизията е протекла по особения ред, ревизиращият орган се е постарал по много обективен начин да отрази получените приходи и извършените разходи от лицето в изчислената данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ, в резултат на което установените задължения в максимален размер се доближават до реалните. Данъчната основа е правилно определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като касаторът не е опровергал констатациите в РА. При това положение, намира приложение презумпцията за вярност на фактическите констатации в РА, установена в чл. 124, ал. 2 от ДОПК, която е оборима, но доказателствената тежест за това се носи от жалбоподателя при условията на пълно и насрещно доказване, а такова в случая не е сторено. Законосъобразно са установени и задължения за задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО върху установения осигурителен доход по реда на чл. 122-чл.124 ДОПК. В чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО изрично е посочено, че лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ, са осигурени лица, а на основание чл. 6, ал. 8 КСО осигурителните вноски са за тяхна сметка. Неподкрепени от доказателствата по делото са изложените в жалбата доводи, че след като е бил налице трудов договор, Я. не е следвало да подава декларации като самоосигуряващо се лице. Видно от събраните по делото доказателства е налице влязло в сила предписание на Инспекция по труда, издадено след извършена проверка на Демирев НМ ЕООД и връчено лично на управителя на дружеството в присъствието на Я., в което е констатирана липсата на реално трудово правоотношение между дружеството и Я.. Установява се още, че предишният собственик на дружеството е заявил на разследващите органи по образувано досъдебно производство, че никога не е сключвал трудов договор с Я., а дружеството е изпаднало в неплатежоспособност още през 2009 г., като никога не е внасяло дължимите осигуровки на декларираните за назначени лица. Нещо повече, декларирано е, че самата Я. никога не е била упълномощавана от дружеството да сключва трудови договори от негово има. Всички тези установявания са във връзка с образувано досъдебно производство с предмет - налице ли са схеми, целящи избягване заплащането на здравноосигурителни вноски, послужило и като основание за провеждане на процесното ревизионно производство. Неоснователно и несвоевременно заявено е наведеното възражение за прекомерност на присъдените от първоинстанционният съд разноски, тъй като те са установени в съответствие с посочения минимум в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Основателни обаче са изложените твърдения за изтекла 10-годишна абсолютна погасителна давност по отношение на установените с РА задълженията от 2013 г. Независимо че те са законосъобразно установени, РА в тази част подлежи на отмяна. Съгласно чл.171, ал.2 ДОПК с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в посочените в разпоредбата случаи, никой от които не е налице в настоящия случай. 10-годишният срок започва да тече на 01.01.2015 г. и е изтекъл на 01.01.2025 г. преди подаването на касационна жалба пред настоящата инстанция. По изложените съображения, първоинстанционното решение подлежи на отмяна само в частта, с която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице против РА, в частта му на установените данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски за 2013 г., като вместо него следва да се постанови решение по същество, с което РА в тази част бъде отменен поради изтекла абсолютна погасителна давност, а в останалата част първоинстанционното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция спрямо отхвърлената част от жалбата /25 351,77 лв./ в общ размер на 2678,14 лв., на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Касаторът не е претендирал разноски в настоящото производство, предвид което такива не следва да се присъждат с настоящото решение. Наведеното възражение за прекомерност на присъденото юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, тъй като то е присъдено в установения в Наредба 1/2004 г. минимум. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,