Решение № 14415 от 2.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5620/2014 г.

Решение № 14415 от 2.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5620/2014 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на главния секретар на Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ), чрез процесуален представител, срещу решение № 1616 от 14.03.2014 г. по адм. д. № 11474/2013 г. на Административен съд София-град, с което е отменена негова заповед № РД-16-1473/24.10.2013 г. В жалбата се поддържа, че обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Роман Дамянов Кендеров.

Ответникът по касационната жалба - Роман Дамянов Кендеров, моли съда да остави в сила обжалваното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховния административен съд, състав на седмо отделение, намира, че жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 21.08.2013 г. Роман Дамянов Кендеров е подал заявления с вх. № Е-94-Р-08/21.08.2013 г. и № Е-94-Р-09/21.08.2013 г. по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) до МИЕ. С посочените заявления е поискан достъп до обществена информация, а именно: цялостните проекти за търсене, проучване, добиви първична преработка на подземни богатства относно находище "Челопеч", община Челопеч, Софийска област; и годишните работни проекти за търсене, проучване, добив и първична преработка на подземни богатства за периода 2004 г. - 2012 г. на фирмата концесионер за същото находище.

1. На 29.08.2013 г. на основание чл. 31, ал. 1 ЗДОИ с писмо изх. № Е-94-Р-08/29.08.2013 г. и. д. директор на дирекция "Природни ресурси и концесии" при МИЕ, е поискано съгласие за предоставянето на информацията от концесионера "Дънди Прешъс Метал Челопеч" ЕАД.

1. На 02.09.2013 г. с писмо изх. № 0179 търговското дружество не е дало съгласие за предоставяне на достъп до исканата информация.

1. С писмо изх. № Е-94-Р-08/05.09.2013 г. на гл. секретар на МИЕ е указано на Роман Дамянов Кендеров на основание чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ да уточни предмета на исканата обществена информация - сведение или знание за някого или нещо, тъй като той претендира за предоставяне на документи.

1. На 07.10.2013 г. с писмо рег. № 94-Р-176 ответникът Роман Дамянов Кендеров е заявил, че поддържа искането си за предоставяне на информацията, съдържаща се в посочените документи.

1. Със Заповед № РД-16-1473/24.10.2013 г. на главния секретар на МИЕ (определен от министъра на икономиката и енергетиката със Заповед № РД-16674/07.05.2013 г. да се произнася по искания по ЗДОИ), на основание чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, е отказан достъп до обществена информация по процесните заявления.

С оспореното решение е отменена заповед № РД-16-1473/24.10.2013 г. на главния секретар на МИЕ и преписката е върната за ново произнасяне на административния орган. Административен съд София-град е приел, че индивидуалният административен акт е издаден от компетентен орган. Според решаващият съд неправило административният орган е приложил материалния закон като се е основал обстоятелството, че ответникът е поискал да му се предостави достъп до документи, а не е посочил съдържаща се в тях информация; както и че са налице предпоставките по чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ - достъпът до документите засяга интересите на трето лице, което изрично е заявило несъгласието си за предоставяне на достъп.

В мотивите на оспорения съдебен акт е посочено, че информацията е служебна по смисъла на чл. 11 ЗДОИ - събира се и се съхранява във връзка дейността на органите и техните администрации, като по правилото на чл. 13, ал. 1 от ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация е свободен с изключение на случаите, изрично уредени с разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, чиито предпоставки в случая не са налице. Решаващия съд е посочил случаите в ЗДОИ, когато исканата информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й, като е посочил също така, че законодателят е предвидил изключение от общ принцип за защита правата на третото лице с чл. 17, ал. 2, пр. последно и чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ, а именно - задължението за предоставяне на информацията остава, ако е налице "надделяващ обществен интерес от разкриването й", какъвто в случая, според първоинстанционния акт, съществува.

По тези съображения, Административен съд София-град е отменил процесната заповед и е върнал преписката на компетентния административен орган за изпълнение на задълженията му по чл. 29, ал. 1 ЗДОИ.

Решението е правилно.

Неоснователно е твърдението в касационната жалба, свързано с обстоятелството, че заявителят не е направил описание на исканата информация, а е поискал да получи единствено документи, поради което за административния орган не е възникнало задължение за предоставяне на тази информация. Видно от текста на чл. 2, ал. 2 ЗДОИ, информацията по ал. 1 е обществена, независимо от вида на нейния материален носител. Т. е. сам законът поставя знак на равенство между информацията, съдържаща се в даден документ и самия документ като неин материален носител. Искането на копие от документ е равносилно на искане за достъп до съдържащата се в него информация. Дали се иска конкретният материален носител на информацията или се иска описателно самата информация, е ирелевантно за дължимостта й. Наред с това по смисъл на § 1, т. 1 ДР ЗДОИ, "материален носител на обществена информация" е текст, какъвто несъмнено се съдържа в един договор. Материалният носител на информацията, в случая съответният документ, не е нещо, което се иска заради неговия материален субстрат, а заради информацията, която съдържа.

По отношение на съгласието на третото лице и надделяващия обществен интерес:

Случаите в ЗДОИ, когато исканата информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й, са два: когато тя съдържа лични данни на участващите в сделката лица или когато представлява търговска тайна, чието предоставяне или разпространяване би довело до нелоялна конкуренция между търговци. В първата хипотеза, при несъгласие за предоставянето й от страна на третото лице органът, на основание чл. 31, ал. 4 ЗДОИ, предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице. Във втората хипотеза, съобразно общият принцип, прогласен в чл. 17, ал. 2 ЗДОИ, исканата информация при посочените условия се отказва. Законът обаче сам предвижда изключение от този общ принцип с чл. 17, ал. 2, пр. последно и чл. 31, ал. 5 ЗДОИ: задължението за предоставяне остава, ако е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й. Такъв интерес се предполага до доказване на противното в случаите на § 1, т. 5, б. "е" ДР ЗДОИ, когато исканата информация е свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект по чл. 3 ЗДОИ. С други думи, законодателят сам е приел, че в хипотеза, когато търговската тайна е свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект по чл. 3 ЗДОИ, е налице надделяващ обществен интерес. С тази норма законодателят е създал оборима презумпция, че в тези случаи е налице надделяващ обществен интерес. Посочената презумпция има тази правна последица, че обръща тежестта на доказване - не заявителят, а органът следа да установи, че в конкретния случай не е налице надделяващ обществен интерес.

В случая органът в процесната заповед № РД-16-1473/24.10.2013 г. не е изложил мотиви за липса на надделяващ обществен интерес, а както бе посочено, тъй като законодателят е създал оборима презумпция то не е необходимо заявителят да сочи доказателства в подкрепа на твърдението си, противно на твърденията в касационната жалба. Поради това липсата на мотив на органа и съответно отсъствието на негов довод, че не е налице хипотезата на надделяващ обществен интерес, водят до извода за незаконосъобразност на индивидуалния административен акт. За да е оборена презумпцията на надделяващ обществен интерес, е необходимо органът да е доказал, че общественият интерес от разкриването не е убедителен и не превишава явно интереса на третата страна от запазване на търговската тайна. Тоест, органът трябва да докаже, че неразкриването на информацията балансира обществения интерес от прозрачност и желанието на третата страна да опази търговската тайна.

Изложеното налага изводът, че Административен съд София-град правилно е преценил фактите по делото и правилно ги подвел към приложимата правна норма, която е тълкувал и приложил съобразно точния смисъл на закона. С оглед на това обжалваното решение е правилно. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК, служебно проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение, съдът счита, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно, следва да бъде оставено в сила.

Разноски не се претендират, поради което съдът не присъди такива.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд,