Решение № 5383 от 19.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3001/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

С решение № 2151 от 19.01.2026г., постановено по адм. дело № 9673/2025г., Административен съд София град, III-то отделение,, 80-ти състав, е отменил Ревизионен акт (РА) № Р – 22002224004512– 091 - 001/14.04.2025г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – София, потвърден с Решение № 1011 / 14.08. 2025г. на зам.директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – София.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Е. С. Павлова, в качеството й на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт А. Г. Йорданов. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – София град е неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и при необоснованост. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – София град и вместо него - да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения РА. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответницата по касационната жалба М. Ц. П. от гр.Плевен, [улица], [адрес], [ЕГН], чрез процесуалния си представител адв.Д. Захариев, взема становище за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като съобрази фактите по делото и оплакванията в жалбата, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С решението си Административен съд – София град е отменил Ревизионен акт (РА) № Р –22002224004512– 091 - 001/14.04.2025г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – София, потвърден с Решение № 1011 / 14.08. 2025г. на зам.директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – София, с който на М. Ц. П. е ангажирана на отговорност по реда на чл. 19,ал.1 и 2 ДОПК за задължения на „МК ТРЕЙД БЛАГОЕВГРАД“ ЕООД, както следва: за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периодите от м. 11.2019 г. до м. 01.2020 г., от м. 07.2020 г. до м. 01.2021 г. и м. 05.2020 г.; за осигурителни вноски за ДОО и за УПФ, за вноски за здравно осигуряване за периодите м. 07 и м. 08.2018 г. от м. 12.2018 г. до м. 01.2021 г. и м. 05.2021 г.; за данък върху добавената стойност за периодите от м. 04.2018 г. до м. 07.2018 г., от м. 10.2018 г. до м. 04.2019 г., м. 10.2019 г., от м. 12.2019 г. до м.07.2020 г., от м. 09 до м. 12.2020 г. и м. 05.2021 г.; корпоративен данък за 2019 г. и 2020 г. Посочено е, че ревизията е повторна след отмяна на първоначално съставения ревизионен акт № 22220423006617 – 091 – 001/30.05.2024г. с решение на директора на Д „ОДОП“ София и връщане на преписката за извършване на нова ревизия. Съдът е възпроизвел много подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, събраните доказателства и констатациите, поради които органите по приходите са приели, че по отношение на ревизираното лице са налице условията за реализиране на отговорността му по отношение на задълженията на „МК Трейд Благоевград“ ЕООД по реда на чл.19,ал.1 и 2 ДОПК.

Прието е, че ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи, в предвидената за това форма, подписани са с валидни квалифицирани електронни подписи, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.

Решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт са изложени на л.408 и сл. от първоинстанционното решение /същото няма своя номерация на страниците, към която да бъде правено препращане/. Мотивите относно отговорността по чл.19,ал.1 ДОПК са изложени на л.408 – 409 от делото. Систематизирани за нуждите на нуждите на настоящето изложение, същите могат да бъдат сведени до следното: 1. Дадено е тълкуване на относимата разпоредба на чл.19,ал.1 ДОПК, като са изведени отделните елементи на фактическия състав. След това съдът е пристъпил към обсъждане на въпроса дали събраните в хода на ревизията доказателства покриват тези елементи. 2. В тази насока на първо място е прието, че дружество „МК ТРЕЙД БЛАГОЕВГРАД“ ЕООД е задължено лице от категорията на посочените в чл. 14, т. 1 ДОПК, доколкото като дружество, осъществяващо търговска дейност, е носител на задължението за внасяне на данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения /ДОД/ по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/; задължения за осигурителни вноски по Кодекса за социално осигуряване /КСО/ за фонд Държавно обществено осигуряване /ДОО/; вноски за здравно осигуряване по Закона за здравното осигуряване; данък върху добавената стойност по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/; корпоративен данък /КД/ по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/. Посочено е, че при предходното ревизионно производство е установено, че дружеството има задължения за ДДС, установени с РА и по подадени СД общо в размер на 182 343,77 лв. и лихви 115 963,21 лв. По подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. и 2020 г. за КД задълженията са в размер на 10 174,83 лв. и лихви 3 568,64 лв. Изискуемите публични вземания по КСО, ЗЗО и ЗДДФЛ за периода м. 01.2017 г. – 24.06.2021 г. са в общ размер 78 581,62 лв., в т.ч. главница 55 016,47 лв. и лихви 23 565,15 лв., изчислени към 25.10.2023 г. На „МК ТРЕЙД БЛАГОЕВГРАД“ ЕООД са установени задължения с РА № Р-22000120004868-091-001/03.11.2021 г. - ДДС 57 206,08 лв. и лихви 21 042,46лв. за периода м. 01.2017 г. – м. 02.2020 г. и с РА № Р-22220419003859-091-001/18.09.2020 г. - ДДС 180 171,30 лв. и лихви 32 700,10 лв. за периода м. 04.2018 г. - м. 04.2019 г. Отбелязано е още, че с решение на директора на дирекция „ОДОП“ - София част от задълженията са отменени, като към момента на изготвяне на процесния РА са определени задължения за ДДС в размер на 120 067,82 лв. и лихви 76 536,93 лв. 3. На отделен ред /л.408 гръб/ са изложени мотиви относно образувано изпълнително дело за събиране на задълженията на „ МК Трейд Благоевград“ ЕООД /предишно наименование „МК Консулт Трейд“ ЕООД и върху какви вещи е наложен запор. 4. Прието е, че жалбоподателката М. П. е била управител на „МК ТРЕЙД БЛАГОЕВГРАД“ ЕООД за ревизираните данъчни периоди и в това си качество е субект на отговорността по чл.19,ал.1 ДОПК. Посочено е, че до 24.06.2021г. същата е била управител на задълженото лице, а след тази дата е продължила участието си в управлението на дружеството като едноличен собственик на капитала – по аргумент от чл.147,ал.1 ТЗ. 5. На отделен ред е прието, че описаните от органите по приходите действия, извършени от задълженото лице М. П., свързани с подаваните справки-декларации по ЗДДС и годишни данъчни декларации, съдържащи декларирани покупки, за които не са представени фактури от доставчици или са приети за нереални доставки, правилно са квалифицирани като укриване на факти и обстоятелства по смисъла на чл.19,ал.1 ДОПК. 6. На л.409 от делото са изложени мотиви относно този елемент от фактическия състав на отговорността по чл.19,ал.1 ДОПК, който изисква да е налице пряка причинна връзка между укриването на факти и обстоятелства, които по закон управителят на дружеството е длъжен да обяви пред орган по приходите и последвалата невъзможност за събирането на задълженията на дружеството за данъци и осигурителни вноски. Отбелязано е, че презумпцията, че управителят на дружеството познава и носи отговорност за търговската дейност на дружеството не е достатъчна за изясняване на въпросната причинно-следствена връзка. Според решаващия съд не е обосновано и доказано как поведението на жалбоподателката в качеството й на управител на дружеството се свързва с невъзможността да се съберат задълженията на дружеството. Прието е, че неправомерното попълване на справките-декларации по ЗДДС, декларирането на неверни данни в отчетните регистри по чл. 124,ал.1 ЗДДС и ГДД по чл.92 ЗКПО може да са причина за възникване на данъчни задължения, но не изглежда да са причина за несъбиране на данъчните задължения. 7. На отделен ред е акцентирано, че в случая не е установено имущественото състояние на задълженото лице преди и след твърдяното поведение на субекта на отговорността по чл.19,ал.1 ДОПК. Отбелязано е, че органите по приходите не са изследвали въпроса дали дружеството продължава да осъществява търговска дейност, към кой момент е настъпила невъзможността за събиране на задълженията и дали тази невъзможност произтича от укриването на факти и обстоятелства, които по закон задълженото лице е длъжно да обяви пред органи по приходите. Акцентирано е, че има разлика от фактическите състави, обосноваващи отговорността на дружеството за данъци, от този на фактическия състав на отговорността по чл.19,ал.1 ДОПК на управителя на дружеството. 8. В заключение е обоснован извод, че нормата на чл.19,ал.1 ДОПК изисква кумулативно присъствие на елементите на фактическия състав и отсъствието дори на един от елементите е пречка да се ангажира отговорността.

Решаващите мотиви на административния съд относно реализирането на отговорността на задълженото лице по чл19,ал.2 ДОПК са изложени на л. 409 /гръб/и сл. от делото. Систематизирани за нуждите на настоящето изложение, същите се свеждат до следното: 1 На първо място е посочено, и че по тази част от делото няма спор за факти, а единствено и само по подвеждането им по правната норма. 2. Дадено е тълкуване на разпоредбата на чл.19,ал.2 ДОПК, на база на което са изведени отделните елементи на фактическия състав. 3. По сходен начин на изложеното за отговорността по чл.19,ал.1 ДОПК е посочено кои елементи на отговорността по ал.2 са безспорни – че дружество „МК Трейд Благоевград“ ЕООД има публични задължения, определени на база съставен ревизионен акт и подавани справки-декларации по отделните данъчни закони; че М. П. е била управител за посочените данъчни периоди, образуването на изпълнително дело за събиране на задълженията на дружеството и прочие. 4. Като според елемент от състава е посочено обстоятелството, дали от задълженото лице са извършени действия, съставляващи скрито разпределение на печалба. В тази връзка решаващият съд е приел, че жалбоподателката не оспорва извършените тегления от банковите сметки на главния длъжник „МК ТРЕЙД БЛАГОЕВГРАД“ ЕООД, конкретно посочени в РД и РА, които се потвърждават от представените в хода на ревизионното производство банкови извлечения от дружествените сметки, както и свидетелски показания от упълномощени да теглят парични средства лица, но не е доказано обаче тези тегления на суми от банковите сметки на дружеството – главен длъжник да представляват скрито разпределение на печалба или дивидент, каквото е изискването за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Според решаващия съд, жалбоподателят твърди, както и упълномощените от него трети лица сочат, че изтеглените суми са използвани за целите на осъществяваната от дружеството търговска дейност, за разплащане с доставчици и др., което твърдение не е оборено от приходния орган. 5. На отделен ред на л.410/гръб/ са изложени мотиви, че по делото не само не е установено извършване на скрито разпределение на печалба, но и това такова действие да е извършено недобросъвестно. Прието е още, че липсата на такова поведение определя и липса на причинно-следствена връзка с невъзможността да се съберат задълженията на дружеството.

На основание на гореизложеното е изграден генерален извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, което обосновава необходимостта от неговата отмяна.

Решението на Административен съд София град e неправилно.

В касационната жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. По същество касационната жалба се изразява в преповтаряне на съдържанието на решение № 1011 / 14.08. 2025г. на зам.директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – София, постановено при административното оспорване на процесния ревизионен акт Р –22002224004512– 091 - 001/14.04.2025г., с излагане на отделни пасажи от обжалваното първоинстанционно решение с излагане на доводи, че то противоречие на приетото от органите по приходите. По същество се оспорват изводите на първоинстанционния съд относно отсъствието на някои от елементите на фактическите състави на отговорността по чл.19,ал.1 и 2 ДОПК, като се поддържат оплаквания, че същите са необосновани на събраните по делото доказателства.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

От данните по делото е видно, че с процесния ревизионен акт Р –22002224004512– 091 - 001/14.04.2025г. на ответницата по касация М. Ц. П. е вменена отговорност по чл.19,ал.1 и ал.2 ДОПК за задължения на дружество „МК Трейд Благоевград“ ЕООД, ЕИК 117690653, /предишно наименование „Мира Консулт Трейд“ ЕООД/ общо в размер на 344 178,84лв., в това число данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения /ДОД/ по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ в размер на 2 607,23 лв. и лихви 1 487,5 лв. за периодите от м. 11.2019 г. до м. 01.2020 г., от м. 07.2020 г. до м. 01.2021 г. и м. 05.2020 г.; задължения за осигурителни вноски по Кодекса за социално осигуряване /КСО/ за фонд Държавно обществено осигуряване /ДОО/ в размер на 30 784,97 лв. и лихви 19 587,13 лв., за Универсален пенсионен фонд /УПФ/ в размер на 7 365,32 лв. и лихви 4 690,65 лв.; вноски за здравно осигуряване по Закона за здравното осигуряване в размер на 5 655,35 лв. и лихви 5 279,25 лв. за периодите м. 7 и м. 08.2018 г., от м. 12.2018 г. до м. 01.2021 г. и м. 05.2021 г.; данък върху добавената стойност по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ в размер на 142 235,46 лв. и лихви 108 842,63 лв. за периодите от м. 04.2018 г. до м. 07.2018 г., от м. 10.2018 г. до м. 04.2019 г., м. 10.2019 г., от м. 12.2019 г. до м. 07.2020 г., от м. 09 до м. 12.2020 г. и м. 05.2021 г.; корпоративен данък /КД/ по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ в размер на 10 174,830 лв. и лихви 5 468,32 лв. за 2019 г. и 2020 г. /общо главница 198 823,38 лв. и лихви 145 355,56 лв./. Установено е още, че въпросните задължения са били предмет на изпълнително дело № 211064246/2021г. по описа на ТД на НАП София, като според справка дружеството не притежава парични суми и недвижими имоти, земеделски земи и гори, безналични ценни книжа и друго годно за обезпечение имущество, което да обезпечи събирането на публичните задължения. Отбелязано е, че дружеството притежава движима вещ – система за производство на биодизел, която не се използва от дълго време и се намира в стопански двор, до който няма достъп и не се знае чия собственост е.

Установено е още, че задълженото лице М. Ц. П. е била едноличен собственик на капитала на „МК Трейд Благоевград“ ЕООД за времето от 04.01.2017г. до 31.03.2023г., като е била управител на дружеството за времето от 04.01.2017г. до 24.06.2021г.

Посочените по-горе задължения на дружеството произтичат от декларирани данни в справки-декларации по ЗДДС, ГДД по чл.92 ЗКПО, декларации образец 6, както и с издадени ревизионни актове на дружеството за невнесени осигурителни вноски и отказано право на данъчен кредит. За да ангажират отговорността на ревизираното лице по чл.19,ал.1 ДОПК органите по приходите са приели, че с цялостното си поведение управителят на дружеството планирано и целенасочено е поставил дружеството в невъзможност да изпълни данъчните си задължения. Изложени са констатации относно деклариране на неверни данни относно упражнено право на данъчен кредит, невнасяне на удържан данък върху изплатени трудови възнаграждения, неправилно декларирани данни при командироване на работници в чужбина и прочие. По отношение на ангажиране на отговорността по чл.19,ал.2 ДОПК са направени констатации, че от страна на управителя на дружеството са извършени действия, съставляващи скрито разпределение на печалба, водещи до намаляване на имуществото на задълженото юридическо лице и невъзможност за погасяване на задълженията на същото.

По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че така направените констатации от органа по приходите са незаконосъобразни и необосновани на събраните по делото доказателства.

При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд относно отсъствието на елементите на фактическия състав на отговорността по чл.19,ал.2 ДОПК, но не споделя изводите му относно отсъствие на елементите на отговорността по чл.19,ал.1 ДОПК.

Доводите и аргументите в тази насока са следните:

Съгласно чл. 19, ал. 1 ДОПК който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение. Тълкуването на разпоредбата налага извод, че фактическият състав на същата включва следните елементи: 1. Субект на отговорността – кой може да бъде трето отговорно лице – управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител или пълномощник; 2. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК. 3. Действие – укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител. В съдебната практика се приема, че действието следва да е извършено преднамерено, т. е. необходимо е виновно поведение; 4. Причинно следствена връзка - вследствие на това укриване на факти и обстоятелства не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. В съдебната практика се говори за т. н. "уникалност" на връзката между поведението на третото лице в укриване на факти и обстоятелства и невъзможността да бъдат събрани задълженията. 5. Невъзможност да бъде събрано вземането - чрез допустими доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че ревизираното дружество не разполага с имущество, което е в състояние да покрие съществуващите публични задължения. 6. Граници на отговорността - в резултат на виновното си поведение лицето отговаря за пълния размер на непогасеното задължение.

С оглед на доказателствата по делото следва да бъде прието, че между страните по делото не е спорно наличието на следните елементи:

1. Задълженото лице М. Ц. П. е субект на отговорност поради това, че е бил управител на задълженото дружество за процесните данъчни периоди.

2. Налице е задължение на лице по чл. 14, т. 1 ДОПК - дружество „МК ТРЕЙД БЛАГОЕВГРАД“ ЕООД има публични задължения за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периодите от м. 11.2019 г. до м. 01.2020 г., от м. 07.2020 г. до м. 01.2021 г. и м. 05.2020 г.; за осигурителни вноски за ДОО и за УПФ, за вноски за здравно осигуряване за периодите м. 07 и м. 08.2018 г. от м. 12.2018 г. до м. 01.2021 г. и м. 05.2021 г.; за данък върху добавената стойност за периодите от м. 04.2018 г. до м. 07.2018 г., от м. 10.2018 г. до м. 04.2019 г., м. 10.2019 г., от м. 12.2019 г. до м.07.2020 г., от м. 09 до м. 12.2020 г. и м. 05.2021 г.; корпоративен данък за 2019 г. и 2020 г. За част от задълженията има подадени съответните декларации съгласно материалните закони, а други са определени с влезли в законна сила ревизионни актове.

3.Задълженото дружество не разполага с парични средства и имущество, които са в състояние да покрият размера на публичните задължения.

Спорни остават два елемента –дали е налице такова поведение на управителя на дружеството, което съставлява укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител, и наличие ли е причинноследствена връзка между това поведение и невъзможността да бъдат събрани задължения за данъци.

Нормата на чл. 19, ал. 1 ДОПК определя, че който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение.

Първоинстанционният съд е приел, че в случая подаването на декларации по ЗДДС и ЗКПО с включени фактури, по които неправомерно е упражнено право на данъчен кредит и не е извършено плащане, не може да се разглежда като укриване на факти по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК.

Настоящата съдебна инстанция не споделя този негов извод и го намира за необоснован на фактите по делото и изграден в противоречие с материалния закон.

Един от механизмите за определяне на данъчни задължения е този чрез подаването на декларации /глава 13 ДОПК/, чрез които задължените лица декларират наличието на определени законово установени факти, настъпването на които данъчните закони свързват с възникването на определени данъчни права или задължения. В ЗДДС декларирането и отчитането са регламентирани в глава 13, чл. 124 и сл. ЗДДС, които най-общо казано задължават данъчно-задължените лица подават справка-декларация за всеки данъчен период, в която посочват придобитите покупки и извършените продажби. В ЗКПО правната регламентация на декларирането на корпоративния данък се съдържа в глава 15, чл. 92 и сл. ЗКПО. Според чл. 92 данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. В продължение нормата на чл. 105 ДОПК разпорежда, че задълженията по декларация, по която задълженото лице самo изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете, определени в съответния закон.

От изложеното се следва тълкуване, че данъчно задължените лица са длъжни да подават декларации, които да отразяват вярно извършените от тях стопански операции, въз основа на които декларации следва да бъдат определени и задълженията им за съответните данъци. След като в декларацията не се отразява пълния обем на извършените сделки или се отразяват обстоятелства, които не отговарят на обективната действителност, то стореното съставлява укриване на факти или обстоятелства, имащо за последица заплащане на по-малък размер данъчни задължения.

В случая чрез включване в справките-декларации по ЗДДС и декларацията по чл. 92 ЗКПО на фактури, по които не е признато право на данъчен кредит, по които няма извършено реално плащане дружеството е заплатило по-малък размер данък добавена стойност и корпоративен данък. В случая явно става дума за съзнателно, волево действие от страна на управителя на дружеството, който е извършвал оперативното управление на последното. В хода на делото пред първоинстанционния съд са ангажирани доказателства, че декларациите по ЗДДС за съответните периоди и тази по ЗКПО са подадени лично от управителя на дружеството М. П.. По тази причина не може да се сподели тезата на първоинстанционния съд, че липсва виновно поведение. От представените и по делото ревизионни актове, съставени на "МК ТРЕЙД БЛАГОЕВГРАД“ ЕООД по ЗДДС се установява, че чрез неправилно и некоректно включване на фактури са изкривени резултатите на дружеството за посочените периоди и не е заплатен реално дължим ДДС по извършени облагаеми доставки, съответно корпоративен данък върху облагаемата печалба. Целта на невярното деклариране е да се ползва данъчно предимство, като управителят на дружеството е съставяла и подписвала документите, във връзка с които са установени задълженията. От простия факт, че по въпросните фактури не е извършено реално плащане се следва извод, че управителят на дружество не е имал намерение да плаща по тях. Виновното поведение на управителя може да бъде обосновано допълнително и с обстоятелството, че независимо от знанието за липса на плащане на фактурите, лицето не е предприело съответните действия за елиминиране на данъчното предимство.

По сходен начин стои и въпросът по отношение на определените с ревизионен акт задължения за осигурителни вноски. В хода на ревизията е установено, че управителят на дружеството не е подал коректни данни, свързани с осигурителното законодателство, за да бъдат определени правилно задълженията за осигурителни вноски.

Впрочем, първоинстанционният съд също е приел, че от страна на управителя на дружеството е извършено укриване на факти и обстоятелства.

Не могат да бъдат споделени и съжденията на първоинстанционния съд, че по делото не е доказано и връзката между поведението на ревизираното лице и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството.

От доказателствата по делото се установява, че към 2017 година, дружеството е разполагало с парични средства и имущество, с които е могло да погаси публичните си задължения. От това се следва, че при коректно деклариране на реално извършените доставки, дружеството е могло да погаси данъчните си задължения, респективно при липса на изпълнение приходната администрация да предприеме необходимите действия по обезпечаване на събирането на задълженията. Впоследствие са извършени разпоредителни действия с имущество и парични суми до степен, че дружеството да не притежава активи, с които да покрие публичните си задължения. Всички тези действия на управителя са умишлени с явна насоченост да бъде избягната отговорност за наличните данъчни задължения. Едно подобно умишлено поведение не може да бъде разглеждано като неотносимо към невъзможността за събиране на задълженията, доколкото тази невъзможност е възникнала именно въз основа на него.

С оглед на гореизложеното следва да бъде прието, че събраните по делото доказателства установяват елементите на фактическия състав на отговорността по чл.19,ал.1 ДОПК и като е приел друго, първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон.

По отношение на отговорността по чл.19,ал.2 ДОПК следва да бъде посочено следното:

Нормата на чл. 19, ал. 2 ДОПК определя, че управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: 1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 2. извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

Тълкуването на разпоредбата налага извод, че същата има следните елементи на фактическия състав:

1. Субект на отговорността - управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник.

2. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК.

3. Извършване на определено действие – а/ извършени плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент; б/ отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; в/ извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

4. Действието следва да е извършено недобросъвестно – лицето, което го е извършило, да е знаело за наличието на публични задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски и да е извършило действието с цел намаляване на имуществото на задълженото юридическо лице.

5. Причинно - следствена връзка между извършеното действие, намаляване на имуществото на задълженото лице и невъзможността да бъдат погасени задължения.

6. Граници на отговорността – отговорността за непогасените задължения по ал. 2 и 3 е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

Между страните по делото няма спор, че М. Ц. П. е била едноличен собственик на капитала и управител на задълженото лице „МК ТРЕЙД БЛАГОЕВГРАД“ ЕООД за посочените по-горе периоди, за които е ангажирана отговорността му за задължения на дружеството. Няма спор също, че дружеството има изискуеми публични държавни задължения за ДДС, корпоративен данък, данък общ доход,за задължителни осигурителни вноски и лихви за забава, като част от задълженията са възникнали по силата на подадени декларации съгласно изисквания на материалните данъчни закони, а останалите са определени с влязъл в сила ревизионен акт.

Спорни по делото са останалите елементи от фактическия състав на отговорността - дали задълженото лице в качеството си на управител/съдружник е извършил действия, попадащи в хипотезата на ал. 2 на чл. 19 ДОПК и съществува ли причинно следствена връзка - между тези действия и невъзможността да могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски на дружеството.

По отношение на първия от посочените елементи – извършването на действия, попадащи в хипотезата на чл.19,ал.2,т.1 ДОПК, в хода на ревизията е установено, че за периода 2017г. – 2020г. са извършени следните действия с парични средства: по сметките на дружеството са получавани суми от клиенти на дружеството - „ПИК 2003“ ООД, „АРЕНА МЕДИА“ ЕООД, „ЕМ ТЕХНОЛЪДЖИ“ ЕООД, „АГРОМИКРОН“ АД, „СПАСОВ ГАРДЪН“ ЕООД, „МАШ ИНДЪСТРИ“ ЕООД, „ДИАЛЕТИ“ ЕООД, „СОЛИД - 55“ ЕООД и др.; превеждани са суми в големи размери на „МИРА КОНСУЛТ“ ЕООД, „СТАР КРЪВЕНИК“ ЕООД, „ЕМ ТЕХНОЛОДЖИ ЕООД“ и др.; изтеглени суми от сметките са осчетоводени по дебита на 501, т. е. същите са влезли в касата; от физическите лица А. Д., И. Т., А. Р. и М. П. са теглени суми в големи размери, като при предходни ревизии на дружеството са представени счетоводни документи, от които е установено, че паричните средства, изтеглени от лицата са предоставяни на трети лица, като счетоводно са отразени по сметки 422 „Други подотчетни лица“ и 499 „Други кредитори“; предоставяни суми на трети лица от банковите сметки на дружеството счетоводно са отразени също по сметки 422 и 499; предоставените суми от касата за периода от 2017 г. до 2020 г. са в размер на 661 000,00 лв., а от банковите сметки са преведени 749 000,00 лв.; голяма част от осчетоводените суми по сметка 422 са предоставени на М. П.; голяма част от паричните средства осчетоводени по сметка 499 са предоставени на дружества, свързани с проверяваното лице - „МИРА КОНСУЛТ-ОФИС 2“ ЕООД, „ЕМ ТЕХНОЛЪДЖИ“ ЕООД, „ТОДОРОВИ АКТИВИ“ ЕООД, УНИПАС и др. На база на изложеното е направен извод, че М. П. като управител е знаела, че дружеството има задължения към бюджета, но с постъпленията не са извършени плащания на задълженията, а напротив средствата са напускали патримониума на дружеството, като са предоставяни на трети лица, отразявайки обороти по сметки 422 и 499. Направена е констатация, извършените действия с паричните средства на дружеството съставлява скрито разпределение на печалба.

Първоинстанционният съд е приел /л.410 от първоинстанционното дело/, че ревизираното лице не оспорва извършените тегления от банковите сметки на главния длъжник „МК Трейд Благоевград“ ЕООД, конкретно посочени в ревизионния доклад и ревизионния акт, като това се потвърждава и от представените в хода на ревизионното производство банкови извлечения от сметките на дружеството, както и от дадените обяснения в хода на ревизията от лицата, които са били упълномощени да теглят парични суми. В продължение обаче решаващият съд е приел, че липсват доказателства тези действия да съставляват скрито разпределение на печалба, тъй като задълженото лице и упълномощените от него трети лица твърдят, че теглените суми са използвани за целите на осъществяваната от дружеството търговска дейност, което твърдение не е оборено от приходния орган.

Настоящата съдебна инстанция не споделя този негов извод, като го намира за необоснован на фактите по делото, в противоречие на материалния закон и изграден в нарушение на съдопроизводствените правила.

Съгласно § 1, т. 5, б. "а" ДР ЗКПО скрито разпределение на печалба са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превиващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързаните с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, б. "а" и "б". От събраните по делото доказателства се установява, че за посочените периоди 2017 – 2020 г. управителят на дружеството и други упълномощени от него лица са изтеглили от банковите сметки на дружеството посочените по-горе суми, а други са били преведени по сметка на трети лица или по банковата сметка на управителя на дружеството. От страна на ревизираното лице М. П., както и от третите лица, теглили суми от сметките на дружеството, не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията им, че изтеглените суми са били използвани в търговската дейност на дружеството. Доколкото това е благоприятен за задълженото лице факт, то негова е доказателствената тежест да установи неговото настъпване, а не органът по приходите да ангажира доказателства за оборване на твърденията, каквито доводи са изложени от първоинстанционния съд. След като по делото не е доказано, че изтеглените суми от сметките на дружеството не са ползвани за икономическата му дейност, то следва да се приеме, че е налице скрито разпределение на печалба съгласно законовата дефиниция на § 1, т. 5, б. "а" ДР ЗКПО.

Тълкуването на нормата на чл. 19, ал. 2 ДОПК обуславя извод, че отговорността на задълженото лице възниква, когато то извърши недобросъвестно някое от действията посочени в т. 1 или т. 2 и в резултат на тези действия имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. Нормата не въвежда изискване да бъде изследвано какво имущество има задълженото лице към момента на извършване на действието, а само да се установи, че в резултат на това действие се стига до намаляване на имуществото на предприятието, което в случая безспорно е установено.

Не могат да бъдат споделени и изводите на административния съд за липса на причинно-следствена връзка между поведението на ревизираното лице и невъзможността да бъдат събрани задълженията от главния длъжник. При наличието на натрупани и текущи задължения към бюджета за ревизирания период, които не са обслужвани от дружеството, а в същото време управителят и упълномощени от него лица са извършвали отклоняване на средства от дружеството в своя полза и полза на трети лица, е логично да се приеме, че съществува връзка между това поведение и невъзможността да бъдат събрани задълженията на лицето по чл. 14, т. 1 ДОПК.

Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че са налице и основания по чл.19,ал.2,т. 1 ДОПК за ангажиране на отговорността на М. Ц. П..

Като е стигнал до друг извод и е отменил оспорения ревизионен акт, Административен съд – София град е постановил едно неправилно и незаконосъобразно решение. При условията на чл.222,ал.1 АПК същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което следва да бъде отхвърлена жалбата на М. Ц. П. от гр.Плевен, [улица], [адрес], [ЕГН], против Ревизионен акт (РА) № Р –22002224004512– 091 - 001/14.04.2025г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – София, потвърден с Решение № 1011 / 14.08. 2025г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – София, с който е ангажирана отговорността й по реда на чл. 19,ал.1 и 2 ДОПК за задължения на „МК ТРЕЙД БЛАГОЕВГРАД“ ЕООД, общо в размер на 344 178,84лв., в това число данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения /ДОД/ по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ в размер на 2 607,23 лв. и лихви 1 487,5 лв. за периодите от м. 11.2019 г. до м. 01.2020 г., от м. 07.2020 г. до м. 01.2021 г. и м. 05.2020 г.; задължения за осигурителни вноски по Кодекса за социално осигуряване /КСО/ за фонд Държавно обществено осигуряване /ДОО/ в размер на 30 784,97 лв. и лихви 19 587,13 лв., за Универсален пенсионен фонд /УПФ/ в размер на 7 365,32 лв. и лихви 4 690,65 лв.; вноски за здравно осигуряване по Закона за здравното осигуряване в размер на 5 655,35 лв. и лихви 5 279,25 лв. за периодите м. 7 и м. 08.2018 г., от м. 12.2018 г. до м. 01.2021 г. и м. 05.2021 г.; данък върху добавената стойност по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ в размер на 142 235,46 лв. и лихви 108 842,63 лв. за периодите от м. 04.2018 г. до м. 07.2018 г., от м. 10.2018 г. до м. 04.2019 г., м. 10.2019 г., от м. 12.2019 г. до м. 07.2020 г., от м. 09 до м. 12.2020 г. и м. 05.2021 г.; корпоративен данък /КД/ по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ в размер на 10 174,830 лв. и лихви 5 468,32 лв. за 2019 г. и 2020 г. /общо главница 198 823,38 лв. и лихви 145 355,56 лв./, като неоснователна.

При този изход на процеса М. Ц. П. следва да бъде осъден да заплати на Националната агенция по приходите – София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза Д "ОДОП" – София, разноски по делото за двете съдебни инстанции в размер на общо на 1 269,20евро, от които 869,20евро заплатена държавна такса за касационно обжалване и по 200евро юрисконсулско възнаграждение за всяка съдебна инстанция.

Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,