Решение № 6171 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11358/2018 г.

Решение № 6171 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11358/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция "Социално подпомагане" – гр. Бургас, чрез началник отдел "Социална закрила" – гр. Бургас, съгласно заповед № РД01-700/22.06.2016 г. на изпълнителния директор на "Агенция за социално подпомагане", против Решение № 1330 от 03.07.2018 г. постановено по адм. дело № 920/2018 г. на Административен съд Бургас. Поддържат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се иска неговата отмяна. Ответникът – С. Николова, чрез адв. Господинов, излага становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Претендира сторените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение административният съд е отменил по жалба на С. Николова, от [населено място], заповед № 0201-РД-01-0010/07.02.2018 г. издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) – гр. Бургас. С нея е наредено на С. Николова да възстанови неправомерно получени месечни помощи по чл. 7 от Закон за семейните помощи за деца (ЗСПД), за детето Б. П. за периода 01.02.2017 г. – 31.11.2017 г., в общ размер на 370, 00 лева, ведно със законоустановената лихва и ответникът е осъден да заплати разноски в размер на 160 лева. С така постановеното решение при извършената проверка по чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията по чл. 146 АПК съдът е обосновал извод, че заповедта е незаконосъобразен административен акт. От установените по делото относими факти, съдът е заключил, че тя е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, защото органът не е изпълнил задължението си по чл. 35 АПК, да изясни фактите и обстоятелствата, които са от значение по случая, като по този начин е приложил неправилно материалния закон. За да достигне до този резултат съдът счита, че в конкретния случай административният орган не е извършил надлежна оценка дали детето действително следва да се подпомага и не е отчел факта, че получените суми са били разходвани от майката изцяло за неговите нужди. Решението на Административен съд Бургас е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е събрал и обсъдил поотделно и в своята съвкупност релевантните за правния спор доказателства. От фактическа страна е приел за установено, че С. Николова от [населено място] е подала до директора на "ДСП" - гр. Бургас молба – декларация с вх. № 3 СПД / Д-А/2977/28.02.2017 г., за получаване на месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20 - годишна възраст и по – конкретно за детето си Б. П.. В декларацията посочва, че не е омъжена и не съжителства с бащата на детето. На основание молбата - декларация е постановена Заповед № 3 СПД / Д-А / 2977/13.03.2017 г. на директора на "ДСП" - гр. Бургас, с която на Николова са отпуснати месечни помощи по чл. 7, ал. 1 ЗСПД за отглеждане на дете, в размер на 37 лв. месечно. По повод получена молба - декларация през месец декември 2017 г. от бащата К. Пеев, за отпускане на месечни помощи за дете като родител, на когото са присъдени родителските права за детето Б. П., директорът на "ДСП" - гр. Бургас е издал Заповед № 0201-РД-01-0004/01.02.2018 година. С нея на основание чл. 14 ЗСПД органът е разпоредил извършването на проверка относно установяване на обстоятелства, за недобросъвестно получени от С. Николова месечни помощи за дете. За резултатите от образуваната проверка е съставен констативен протокол № 30 – 12306/05.02.2018 година. Съгласно него родителските права за детето Б. П. са присъдени на бащата К. Пеев, по силата на Решение № 269/12.02.2016 г. на Районен съд Бургас. Това обстоятелство е мотивирало директорът на "ДСП" – гр. Бургас да приеме, че изплатените месечни помощи за детето Б. П. за периода 01.02.2017 г. – 31.11.2017 г. са недобросъвестно получени от С. Николова. На 07.02.2018 г. е била издадена заповед № 0201-РД-01-0010 на директора на "ДСП" гр. Бургас, с която на основание чл. 14, ал. 3 ЗСПД, във връзка със заповед № 0201-РД-01-0009/01.02.2018 г. за извършване на проверка за установяване на недобросъвестно получена помощ и констативен протокол № 30-12306/05.02.2018 г., на Николова е наредено да възстанови неправомерно получени суми в общ размер на 370. 00 лева. В хода на съдебното производство жалбоподателката е представила доказателства, целящи да удостоверят, че получените помощи за детето са разходвани изцяло за покриване на неговите нужди. Факт, който не се оспорва от ответника. Според чл. 22, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., изм. - ДВ, бр. 34 от 2017 г.) (ППЗСПД), месечните помощи по чл. 7 от Закона за семейни помощи за деца се предоставят на родителя, който упражнява родителските права. При разведени родители се вземат предвид само доходите на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права. По ал. 2 от чл. 22, която е нова разпоредба, в сила от 16.10.2015 г., при развод или раздяла на родителите помощите по чл. 7 от Закона за семейни помощи за деца за детето/децата, навършило/навършили пълнолетие, но не повече от 20-годишна възраст, ако продължава/продължават да учи/учат, се предоставят на родителя, при когото живее/живеят детето/децата. От прочита на текста е видно, че законодателят е поставил разграничителен критерий при различните хипотези на предоставяне на помощите. Критерият е свързан с това дали родителите на детето съжителстват заедно или не, дали са разведени, на кого са предоставени родителските права и кой фактически полага грижи за детето. За основателността на искането за отпускането на месечна помощ по чл. 22, ал. 2 ППЗСПД, освен останалите изисквания на чл. 7 ЗСПД и ППЗСПД, е необходимо детето да живее при родителя. Идеята на законодателя е в хипотезата на чл. 22, ал. 2 ППЗСПД да се разшири възможността за предоставяне на помощи на родителя, който фактически се грижи за детето, за да се гарантира в най – висша степен интересът му, с оглед отглеждането му, възпитание, обучение и опазване на здравето му. В тази връзка обстоятелството, че за процесния период родителските права са били предоставени на бащата на детето, след като той не се грижи за него и не го отглежда, не е основание да се откаже на другия родител месечната помощ, ако той / тя съжителства с детето и го обгрижва. Последният факт не е бил оспорен от бащата на детето Б. П. Според текста на чл. 14, ал. 3 ЗСПД, когато се установи проявена недобросъвестност при получаване на помощите за деца, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" издава мотивирана заповед за възстановяване на получената семейна помощ заедно със законната лихва. За недобросъвестно получена се счита тази помощ за дете, на която семейството е нямало право, но я е получило поради съзнателно укриване на правнорелевантни факти или поради невярното им деклариране. Недобросъвестността на лицето не се предполага, а трябва да бъде доказана от административния орган. В хипотезата на чл. 14 от ЗСПД недобросъвестното поведение на лицето, изразяващо се в укриване или невярно деклариране на факти, има правно значение само при положение, че невярно декларираните обстоятелства или укритите такива са довели до неправомерно отпускане на социалните помощи. В случая правилно е прието от първоинстанционния съд, че административният орган не е представил доказателства за наличие на недобросъвестно поведение на С. Николова при получаване на семейна помощ по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД за детето Б. П.. Същият не е изследвал за задоволяване на какви нужди на детето, е била използвана предоставената помощ. По делото пред административния съд процесуалният представител на ответника признава, че майката е направила разходи, които касаят отглеждането на детето за спорния период от време. При преценка на законосъобразността на обжалваната заповед първоинстанционният съд е достигнал до обоснован извод, че месечната помощ заявена и получена от майката е използвана за целта, за която е отпусната, а именно – да подпомага отглеждането на дете до завършване на средно образование. В конкретния случай липсва елемента недобросъвестност, за да бъде издадена заповед по чл. 14, ал. 3 ЗСПД, с която да се разпореди връщане на сумите. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че първоинстанционното съдебно решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон, в съответствие с обсъдените по делото доказателства. Касационните доводи за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК са неоснователни, поради което решението на административния съд, като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, своевременно направеното искане за присъждане на разноски в полза на ответника по касационната жалба е основателно. На страната следва да се присъди сумата от 400 лева, представляваща уговорено и заплатено в брой възнаграждение за адвокатска защита по делото (договор за правна защита и съдействие от 10.03.2019 г., на лист 11 от касационното дело). С оглед характера и вида на претендираните разноски, представляващи пътни разходи, съдът не присъжда на С. Николова сума в размер на 82, 08 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,