Решение № 6304 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11436/2013 г.

Решение № 6304 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11436/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Серуан Рафик Шафик - гражданин на Ирак, срещу решение № 4565 от 08.07.2013 г., постановено по адм. дело № 3839 от 2013 г. от Административния съд - София-град. С касационната жалба се твърди и в съдебно заседание се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет, не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - София-град, е отхвърлил жалбата на Серуан Рафик Шафик срещу решение № 829 от 06.12.2012 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във вр. с чл. 8 и 9 от ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма, като същият е съобразен с целта на ЗУБ. Спрямо жалбоподателя не било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини. От проведените с него интервюта ставало ясно, че същият не е имал проблеми с властите в Ирак, не е бил преследван, арестуван или осъждан. Не е бил член на политическа партия или организация. Мотивирал страха си от преследване с наличието на заплаха от страна на роднините на съдружника му, загинал при взрив на притежавания от двамата магазин. От предоставените от жалбоподателя данни съдът е направил извод, че магазинът е бил взривен по икономически причини. Не се твърдяло наличие на заплахи с политически характер. Според съда не били налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ. В интервютата и в жалбата чужденецът не твърдял да е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. По отношение на Серуан Рафик Шафик не била налице и заплаха поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. Съдът е съобразил тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз. Позовал се е на информацията относно ситуацията в Ирак, съдържаща се в справка вх. № 01-4087 от 07.08.2012 г. на дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд" на ДАБ, според която в страната ставали чести нападения срещу политически фигури, служители на органите за сигурност и магистратурата. Съществувал риск от извършване на бомбени атентати, но насилието не следвало да се определя като безогледно. Спорадичните актове на насилие не можели да се оценят като въоръжен конфликт. На базата на това административният съд е направил извод, че въоръженото насилие не следва да се определя като продължително съгласно дефиницията за вътрешен въоръжен конфликт. Спрямо жалбоподателя не се установявало наличие на висока степен на риск в държавата му по произход, не се представяли доказателства, установяващи сериозни и потвърдени основания да се приеме, че той лично е обект на заплаха и само поради присъствието му там животът му е застрашен. Отправените към търсещия закрила заплахи били от личен характер. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати съдопроизводствени нарушения. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. От информацията, дадена от жалбоподателя при проведените с него интервюта, не може да се заключи, че той изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, национална, етническа, политическа или социална принадлежност. Страхът от преследване, на който се позовава чужденецът, е поради заплаха, отправена му от роднините на починалия му съдружник, която както правилно първоинстанционният съд е определил, има личен характер. Поради това и не може да се приеме, че е налице някоя от визираните в ал. 1 на чл. 8 от ЗУБ хипотези. В този смисъл основателен е изводът на съда, че не са налице предпоставките на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Не са налице предпоставките на закона и по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Търсещият закрила не е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, които да могат да се квалифицират като такива по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Не са налице обстоятелствата по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В тази връзка съдът е съобразил тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз. В съответствие с информацията относно състоянието на сигурността в Ирак, съдържаща се в представената по преписката справка от 07.08.2012 г. на дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд" на ДАБ, административният съд е приел, че не е налице заплаха за молителя поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От данните по нея не може да се направи извод, че степента на насилие е "масово и безогледно". Неоснователно е и възражението относно приложената по делото справка на ДАБ. Същата представлява писмено доказателство, редовно събрано в хода на административното производство по реда на чл. 171, ал. 1 от АПК, поради което правилно е ценено нейното съдържание за актуалната обстановка в Ирак. Изложеното дотук сочи, че при формирането на решението си съдът не е допуснал твърдените от касатора нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата против отказа на административния орган за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения решението на Административния съд - София-град, като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,