Решение № 879 от 17.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8650/2011 г.

Решение № 879 от 17.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8650/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 48/13.05.2011 г. по административно дело № 100/2011 г. Шуменският административен съд е: 1) отхвърлил жалбата на ЕТ "Стоил Терзиев - Сатурн - ВТ" гр. Шумен срещу решение № Реш-12/16.02.2011 г. на ръководителя на ТП на НОИ (директора на РУ "СО") гр. Шумен, с което е оставена без уважение жалба против разпореждане № 978/22.12.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО; 2) осъдил ЕТ "Стоил Терзиев - Сатурн - ВТ" гр. Шумен да заплати на РУ "СО" гр. Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от ЕТ "Стоил Терзиев - Сатурн - ВТ" гр. Шумен, действащ чрез пълномощника адв. Стефанов. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението на Административен съд - Шумен и решаване на делото по същество, като се отменят и решението на директора на ТП на НОИ - РУ "СО" - Шумен и потвърденото с него разпореждане на началника на отдел КПК. Претендира се и присъждане на направените разноски. Ответникът по касация - ръководителя на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (директора на Районно управление "Социално осигуряване") - Шумен, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага същата да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна. Страните не оспорват установената по делото от Шуменския административен съд фактическа обстановка. Деница Стоянова Господинова по трудов договор е била работничка на жалбоподателя. По нейна молба от 23.06.2006 г. на основание чл. 164, ал. 1 от КТ й е разрешен платен отпуск за отглеждане на малко дете (Маргарита Дочкова Николаева, родена на 04.04.2006 г.) за времето от 26.06.2006 г. до 04.04.2008 г. Детето е постъпило в детска ясла № 11 гр. Шумен на 30.07.2007 г. и до навършване на 04.04.2008 г. на двегодишна възраст не е отписано от нея. Въз основа на заповед № 1224/10.12.2010 г. на директора на РУСО - Шумен е извършена частична финансова ревизия по разходите на ДОО на жалбоподателя като осигурител, обхващаща периода 30.07.2007 г. - 04.04.2008 г., завършила с акт за начет. С последния е констатирано, че за периода 30.07.2007 г. до 04.04.2008 г. осигурителят неправилно е изтеглил от сметката на ДОО парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 164, ал. 1 от КТ, които също неправилно е изплатил на Деница Господинова за детето Маргарита Николова. Така за периода от 30.07.2007 г. до 04.04.2008 г. на Господинова неоснователно са изплатени 1607.79 лв., за които се дължи и лихва в размер на 1079.03 лв. За събиране на сумите по ревизионния акт за начет е издадено разпореждане № 978/22.12.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което е наредено на едноличния търговец да ги внесе. Жалбата на последния срещу него е оставена без уважение с оспореното пред Административен съд - Шумен решение № реш-12/16.02.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Шумен. За да отхвърли жалбата на ЕТ "Стоил Терзиев - Сатурн - ВТ" гр. Шумен, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е приел, че: съгласно чл. 53, ал. 4 от КСО паричното обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение, вкл. и детски ясли; от безспорния факт, че детето е записано в детска ясла през процесния период, се налага извода, че майката няма право на отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете; след влизане в сила на изменението на ал. 4 на чл. 53 от КСО (§ 4 от ЗИД на КСО - ДВ, бр. 68 от 22.08.2006 г., в сила от 26.08.2006 г.) жалбоподателят в качеството си на осигурител е следвало да приложи нормата и да изиска попълване на актуална декларация приложение № 2 към чл. 46, ал. 3 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) от назначеното по трудов договор лице Деница Стоянова Господинова; като не е сторил това, едноличният търговец е допуснал нарушение на материалния закон, изплащайки обезщетението за отглеждане на дете при липса на условието, въведено с разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от КСО; оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в нормативно установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е съобразен с целта на закона. Подложеното на касация съдебно решение, с което жалбата на Господинова срещу решението на директора на РУ "СО" - Шумен не е уважена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от твърдяните пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. При постановяването му решаващия съдебен състав е съобразил практиката на ВАС по сходни казуси, отразена в решение № 5825 от 27.04.2011 г. по административно дело № 15021/2010 г., и др. В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд - Шумен (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на правилно установените факти съдът е направил обосновани изводи за липса на основание за получаване на парично обезщетение, за неосъществяване от осигурителя на дължимия превантивен контрол, и съответно за законосъобразност на разпореденото връщане от работодателя на платените суми за периода 30.07.2007 г. - 04.04.2008 г., ведно със съответните лихви върху тях. Едноличният търговец дължи лихва по силата на чл. 113, ал. 1 от КСО, съгласно която разпоредба вземанията за невнесени осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнителното задължително пенсионно осигуряване и за неправилно извършени осигурителни разходи се събират с лихва в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода плюс 20 пункта. Цитираната норма е специална за материята на осигурителните отношения спрямо общите правила на Закона за задълженията и договорите. От друга страна, в акта за начет правилно е посочено като основание чл. 110, ал. 1 от КСО, защото именно тази норма урежда правомощието на контролните органи на Националния осигурителен институт да съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване, от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание. Касаторът за процесния период в качеството на осигурител е начислил, изтеглил и изплатил без правно основание парично обезщетение за отглеждане на малко дете на майката Деница Стоянова Господинова, което следва да се възстанови. Детето на Господинова през процесния период е било настанено в детско заведение, поради което не е изпълнено едно от условията, предвидени в чл. 53, ал. 4 от КСО, същата да получава парично обезщетение за отглеждане на малко дете и съответно законосъобразно е било наредено от административния орган възстановяването от осигурителя на полученото обезщетение за този период ведно със законната лихва. Съгласно чл. 53, ал. 4, предл. 3 от КСО, паричното обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Това е така, тъй като обезщетението цели да замести трудовото възнаграждение на майката, която се е лишила от него за да полага непосредствени грижи за своето дете. Възприетото в тази разпоредба разрешение е в съответствие чл. 164, ал. 1 от КТ, съгласно който след използване на отпуска поради бременност и раждане работничката има право на отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, при условие, че детето не е настанено в детско заведение. Редът и условията за ползване на този отпуск са регламентирани в чл. 46 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Отпускът се ползва въз основа на писмено заявление на майката, като към него се прилага писмена декларация, че детето не е настанено в детско заведение. Съгласно чл. 46, ал. 7, т. 2 от НРВПО отпускът по чл. 164 от КТ се прекратява, когато детето бъде настанено в детско заведение. С чл. 118, ал. 1 от Закона за здравето е предвидено детските ясли да се създават за подпомагане на семейството при отглеждане на деца до тригодишна възраст и за осигуряване на тяхното нормално физическо и психическо развитие. За наличието на качеството "настанено в детско заведение" от основно значение е дали детето е било прието от директора на заведението и е постъпило в детското заведение през процесния период и не е изписано от съответното детско заведение. Видно от приложения по делото списък на децата до двегодишна възраст, посещавали детската ясла, детето на Деница Господинова е постъпило в детското заведение на 30.07.2007 г. и е изписано от яслата на 08.09.2008 г., като за процесния период е посещавало детското заведение. След като в хода на производството пред първоинстанционния съд е било безспорно установено от приобщената по надлежния ред към доказателствения материал по делото административна преписка, че детето на Господинова е било прието и не е било отписано през процесния период, то в съответствие с приложимия материален закон съда е приел, че в случая е налице настаняване в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО. Когато детето е настанено в детско заведение, майката няма право на отпуск и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, независимо колко редовно се посещава заведението. Неоснователно е и възражението на касаторката за разширително тълкуване на чл. 53, ал. 4 от КСО. Не може да бъде споделено нейното виждане, че до изменението на тази норма (ДВ, бр. 100/2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) детските ясли не е следвало да се считат за детски заведения и едва с изричното им посочване от законодателя (което е станало след процесния период) те се приравняват на детски заведения и се разширява приложението на законовия текст относно настаняване на дете в ясла. До направеното допълнение изводът, че по смисъла на цитираната норма детско заведение е и детската ясла, се извеждаше чрез тълкуване съобразно обстоятелството, че се касае за деца до двегодишна възраст и предвид нормативната регламентация на устройството и дейността на детските ясли и детските кухни, в които съгласно установените правила могат да бъдат приемани деца в рамките на определена възраст и при определени условия. Внесеното уточнение в разпоредбата с добавянето на текста "включително и детските ясли" е в унисон с предшестващата го константна съдебна практика и конкретизира, а не променя смисъла на текста на чл. 53, ал. 4 от КСО. Визираната законодателна промяна в тази норма я уточнява в смисъла, в който винаги е била логически тълкувана от Върховния административен съд, а не обуславя извод, че до допълването й приемането на дете в детска ясла не е аналогично с настаняване в детско заведение, защото в противен случай би означавало да се приеме абсурдната теза, че детската ясла не е вид детско заведение. Административният орган подробно и прецизно е изложил фактическите основания за издаването на акта и са посочени кореспондиращите с тях правни основания - чл. 53, ал. 4 от КСО, чл. 164, ал. 1 от КТ, чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, § 4 от ЗИД на КСО (ДВ, бр. 68 от 22.08.2006 г., в сила от 26.08.2006 г.), § 8 от ЗИД на КСО (ДВ бр. 38 от 2005 г., изм. и доп. бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г.), § 22б от ПЗР на КСО. Освен това, правилно е тълкувана относимата за казуса норма на чл. 53, ал. 4 от КСО в контекста на релевантната за процесния период уредба на теглене на паричните обезщетения от осигурителя и института на паричното обезщетение за отглеждане на дете до двегодишна възраст. Съгласно чл. 53, ал. 4 от КСО, парично обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща на осигурените лица при смърт на детето, даване за осиновяване или при настаняване на детето в детско заведение, както при отглеждането му от безработно лице, включено в програмата "В подкрепа на майчинството". До 31.12.2006 г. паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете и помощите по държавно обществено осигуряване съгласно § 8 от Закона за изменение и допълнение на КСО (ДВ, бр. 38 от 2005 г., изм. и доп. бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г.) се изплащат чрез осигурителите в сроковете за изплащане на възнагражденията на осигурените лица. Съгласно § 22б от Преходните и заключителни разпоредби на КСО паричните обезщетения за лицата, заварени в отпуск за отглеждане на малко дете към 01.01.2007 г., за които е започнало плащане, се изплащат по досегашния ред. Това става чрез програма "инкасо", като осигурителите директно теглят сумите от бюджета на ДОО, за разлика от нововъзникналите след 01.01.2007 г. осигурителни рискове, когато паричните обезщетения се изчисляват и изплащат от териториалните поделения на НОИ на осигурените лица по декларирана от тях банкова сметка. В случая осигурителят ЕТ "Стоил Терзиев - Сатурн - ВТ" гр. Шумен е осъществил процедурата - изтеглил и изплатил на работничката си Деница Стоянова Господинова паричното обезщетение за отглеждане на малко дете, без да провери има ли право конкретната майка за конкретния месец да получи такова обезщетение. Трудовоправното отношение касае случая доколкото е разрешен отпуск по чл. 164 от КТ, но осигурителното правоотношение и отговорностите за правните субекти в него са коренно различни. Осигурително правоотношение има както между НОИ и осигурителя, така и между осигурителя и лицето, имащо право на обезщетение. За периода до края на 2006 г. осигурителите бяха активния субект в осигурителното правоотношение между тях и НОИ, имащо за предмет теглене на парични обезщетения за временна неработоспособност, за отглеждане на дете до 2 години. Те изчисляваха размера на тези обезщетения, начисляваха ги във ведомостта за заплати и по определен от Министерския съвет ред теглеха този вид суми от сметките на разхода от ДОО. Осигурителите носеха пълната отговорност за изтеглените суми и техния размер, което беше предмет на финансови ревизии, извършвани от контролните органи на НОИ. В случая едноличния търговец-осигурител за част от периода е в заварено положение, когато обезщетението по чл. 53 от КСО е продължило да се изплаща чрез осигурителя, т. е. по стария ред. Другото осигурително правоотношение - между осигурителя и осигуреното лице, е на друга плоскост, като е продължение на първото, тъй като има за предмет изплащане на паричното обезщетение, което вече е изтеглено. Във връзка с това правоотношение са и контролните функции на осигурителя по повод правомерното получаване на обезщетението и ползване на отпуска по чл. 164 от КТ. Контролните функции на работодателя, разрешил отпуска и извършил всички правни и фактически действия по изтегляне от ДОО на обезщетението за отглеждане на дете до 2 г. възраст се състоят както в набиране на необходимите документи, отнасящи се до допускане на обезщетението, така и проверка на данните по тях. За да изтегли работодателят паричното обезщетение от ДОО за конкретната майка и конкретния месец, той трябва да е проверил дали това лице има право този месец да получи такова обезщетение, т. е. дали отговаря на всички условия, касаещи получаване на обезщетение. Контролът е и в момента на плащане. Работодателят е този, който носи отговорност за съдържанието на ведомостите за заплати, и той отговаря за това, че е включил конкретната майка във ведомостта за конкретния месец. Това, че не е проверил обстоятелствата, даващи му основание да я включи във ведомостта, води до понасяне от него на отговорността за неправилно изплатените суми за този месец. Активният субект по теглене и изплащане на обезщетението и внасяне на дължимите осигурителни вноски за осигурения, е бил работодателя-осигурител. Той е бил ангажиран с цялата процедура по разрешаване на отпуска, превантивния контрол по ползване на отпуска, теглене на паричното обезщетение, внасяне на дължимите осигурителни вноски за лицето и изплащане на обезщетението на осигурения. Т. е. по тогава действащата уредба, на осигурителя е било вменено задължението да осъществява превантивен и текущ контрол по цялата процедура по изчисляване, теглене и изплащане на обезщетението, в това число и по съдържанието на декларацията по чл. 53 отКСО, т. е. дали детето е настанено в детско заведение. Това, че след промяната на нормативната уредба тези отговорности за работодателя отпаднаха, е ирелевантно за изхода на спора, доколкото за процесния период е приложима старата уредба. Ето защо в случая не е налице твърдяното от касатора и пред настоящата инстанция нарушение на чл. 114 от КСО от първоинстанционния съд. Предвид гореизложеното следва да се приеме, че отнесена към процесния период, тезата на първоинстанционния съд в мотивите на проверяваното решение, следва да бъде споделена, защото изложените от него съображения са изцяло в унисон с приложимата уредба. При постановяване на атакувания съдебен акт съдът е приложил правилно материалния закон и правният му извод за законосъобразност на акта на административния орган е обоснован. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, Шуменският административен съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора неоснователно се явява акцесорното искане на касатора да му се присъдят сторените деловодни разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,