Решение № 12179 от 29.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7064/2021 г.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Агенция Митници (АМ) срещу Решение 2146 от 01.04.2021 г. на Административен съд - София-град по административно дело 4069/2020 г. С обжалваното решение е отменена Заповед 3321/30.04.2020 на директора на АМ, с която на В. Пунчева от [населено място] е наложено дисциплинарно наказание уволнение и прекратено служебното й правоотношение като инспектор в АМ, Териториална дирекция Югозападна, митница Калотина с ранг трети младши, без предизвестие и без запазване на придобития ранг на държавна служба. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 219, т. 3 АПК. Касаторът излага доводи, за нарушаване на съдопроизводствените правила свързани, с това че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства, представени по делото поотделно и в тяхната съвкупност и неправилно е възприел фактите по делото. Подробно описва установените от дисциплинарнонаказващия орган (ДНО) факти, обосновава, че същите са доказани по безспорен начин, а твърденията на санкционираното лице от първоначалната жалба не са подкрепени с никакви доказателства, което е достатъчно основание за приемане изводите на първоинстанционния съд за неправилни и необосновани. Счита за доказано извършеното нарушение по чл. 89, ал.2, т.1 и 5 ЗДСл, както и законосъобразното провеждане на дисциплинарното производство. Иска от съда, решението да бъде отменено, а жалбата на В. Пунчева отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира и направените по делото разноски. Касаторът се представлява от юрисконсулт Георгиева. Ответникът В. Пунчева се представлява от адв. П. Белелиева. В писмен отговор намира касационната жалба за неоснователна. Счита за правилни и обосновани изводите на първоинстанционният съд, че нито в оспорваната заповед, нито в протокол на дисциплинарния съвет се съдържа конкретно описание на поведението на санкционирания служител, което да осъществява състав на дисциплинарно нарушение. Сочи още, че с касационната жалба се прави опит да се допълнят мотивите на оспорваната заповед, но това е недопустимо и не може да санира порока на административния акт липса на описание на дисциплинарното нарушение. Обосновава, че АССГ е установил точно и пълно фактите и е приложил правилно материалния закон към тях. Иска от съда обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила, както и в полза на ответника да бъдат присъдени сторените в производството разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Няма спор между страните по правилно установените от първоинстанционния съд факти, че с докладна записка от 08.04.2020 г. на ръководителя на инспектората в АМ е направено предложение до директора на АМ за образуване на дисциплинарни производства срещу служители на агенцията, включително В. Пунчева настоящ ответник по касация. Докладната е съставена по повод изнесена информация в медиите за проведена специализирана операция на ГКППКалотина, под ръководството на Специализираната прокуратура, при която има задържани митнически служители. Производството е водено за това, че в периода на 01.01.2019 г. до 06.02.2020 г, на територията на Република България, повече от три лица, включително длъжностни лица полицейски органи и служители на АМ, участват в организирана престъпна група структурирано трайно сдружение на три и повече лица с цел да вършат съгласувано в страна престъпления по чл. 301, 302 от Наказателния кодекс (НК), за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и групата е създадена с користна цел престъпление по чл. 321, ал.3, т. 2 във вр. с ал. 2 НК. Към писмото са приложени постановления за привличане на обвиняем. В. Пунчева е запозната с докладната записка. Назначеният в АМ дисциплинарен съвет е провел заседание и е взел решение за допуснати нарушения от митническите служители, за които може да им се наложи дисциплинарно наказание уволнение. В. Пунчева е запозната с това становище, включително с цялата дисциплинарна преписка на директора на АМ. Служителката е поканена даде обяснения, които са представени в определения му срок, след което е издаден оспорвания административен акт. Въз основа на тези факти Административен съд София-град постановява обжалваното Решение 2146/01.04.2021 г, по адм.дело 4069/2020 г, с което е отменена Заповед 3321/30.04.2020 г. на директора на АгенцияМитници, с която на В. Пунчева е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Административният съд е приел за установено, че оспорената пред него заповед е действителен административен акт, но е издадена при допуснати нарушения във формата на акта, без собствени фактически установявания и в нарушения на материалния закон. Съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Правилен и съответен на събраните по делото доказателства и закона е изводът на първоинстанционния съд, че в заповедта, предмет на съдебния контрол, липсват конкретни мотиви за нарушение на всички посочени правила от Кодекса за поведение на митническия служител, Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и задължения по длъжностна характеристика на служителя. Нито в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, нито в протокола на дисциплинарния съвет, се съдържа описание на конкретно поведение на наказания служител, което е да покрива състав на дисциплинарно нарушение. В обжалвана заповед са посочени като нарушени множество текстове от Кодекса за поведение на митническия служител, Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и задължения по длъжностна характеристика на служителя, но за да се приемат за нарушени за всеки от тях следва да е описано и съответно доказано конкретно действие или бездействие на служителя (описанието следва да съдържа отговор на въпросите - кога, къде и какво е извършил служителя или не е извършил, а е следвало да извърши, при какви обстоятелства го е извършил). В заповедта напълно липсва такова описание. Касаторът сочи като материалноправно основание за налагане на дисциплинарното наказание чл. 89, ал.2, т.1 и 5 ЗДСл. Разпоредбата определя, че дисциплинарните нарушения са: т. 1 - неизпълнение на служебните задължения; и т. 5 - неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Това са две самостоятелни основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служител, който е нарушил виновно своите служебни задължения или правила на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, но както беше посочено по-горе фактическото основание за прилагане на материалния закон следва да е описано ясно, точно и пълно в мотивите на административния акт и да дава отговор на основните въпроси от предмета на доказване кой, кога, къде и какво е извършил или не е извършил и на кое точно служебно задължение или правило за поведение това конкретно поведение на служителя не отговаря. С оглед липсата на такива мотиви в оспорваната заповед, обосновано решаващият съд е приел, че единствените конкретни фактически основания за издаване на оспорената пред него заповед са публикациите в медиите за задържани митнически служители при акция на Специализираната прокуратура, повдигнатото обвинение за извършено престъпление и взетата мярка за неотклонение спрямо настоящия ответник по касация, но същите не са достатъчни за ангажиране на дисциплинарната отговорност на лицето. Следва да се приеме, че като изпълнително деяние на приетото за извършено от В. Пунчева нарушение на служебните задължения и на изискванията на нормите за етично поведение е посочен само фактът, че на същата в резултат на проведена специализирана акция е повдигнато обвинение и е наложена мярка за неотклонение. Дисциплинарно-наказващият орган е приел съпричастност на служителя в извършване на престъпление - участие в организирана престъпна група, без наказателното производство, което е образувано, да е приключило с влязла в сила присъда, което е в грубо нарушение на презумпцията за невиновност, прогласена от чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 16 от Наказателно-процесуалния кодекс . Привличането като обвиняем и налагането на мярка за неотклонение сами по себе си не могат да бъдат квалифицирани като нарушение на служебните задължения и на правилата на етичните кодекси, както се твърди в касационната жалба. Подобно твърдение означава игнориране на презумпцията за невиновност, което не съответства на основните принципи на правото. По аналогични съображения не може да се приеме, че огласяването на специализираната акция на прокуратурата и привличането като обвиняем на жалбоподателя уронва престижа на службата. ДНО не е установил конкретно поведение, което да бъде свързано с неизпълнение на конкретни служебни задължения или етични правила, за да бъде квалифицирано като нарушение на същите. Дисциплинарният съвет не е извършил самостоятелно изследване на конкретни факти и обстоятелства, които да осъществяват нарушение на служебни задължения или етичните правила за поведение. Твърденията за нарушение на сочените норми следва да бъде обосновано с несъмнено установени конкретни фактически действия или бездействия, което не е извършено от дисциплинарния съвет, съответно от ДНО. В дисциплинарното производство и във всички актове на дисциплинарния съвет и на ДНО се съдържа само и единствено текстът на постановлението за привличане на В. Пунчева като обвиняем, но липсва конкретно деяние, което да осъществява съставите на дисциплинарно нарушение. Действително на основание чл. 89, ал. 4 от ЗДСл държавните служители носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянието може да бъде основание и за търсене на друг вид отговорност. В случая обаче, при неприключило наказателно производство и липса на признаване на лицето за виновно с влязла в сила присъда, административният орган на практика е приел, че служителят е извършил престъплението, за което е привлечен като обвиняем. Този подход към ангажиране на дисциплинарната отговорност на държавните служители е в нарушение на основното право на справедлив процес и презумпцията за невиновност, поради което правилно първоинстанционният съд е обосновал извод за незаконосъобразност на административния акт за налагане на дисциплинарното наказание. По изложените съображения обжалваното съдебно решение като правилно, законосъобразно, обосновано и постановено без допуснати процесуални нарушения, трябва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и своевременно направено искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, последните се дължат. Страната е доказал разноски в размер на 800 лева съгласно договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано, че същите са платени в брой при подписване на договора. Своевременно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, защото договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат отговаря на фактическата и правна сложност на спора. Съдът следва да осъди Агенция Митници юридическото лице, в чиято структура е органът издател на отменения административен акт, да заплати на ответника по касация направените по делото разноски в размер от 800 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение