Решение № 2513 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6130/2014 г.

Решение № 2513 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6130/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Антон Ангелов Донгов от гр. Пловдив срещу Решение № 497 от 19.02.2014 г., постановено по адм. дело № 757/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт / РА/ № 161203859 от 1.11.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 161 от 13.02.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, в частта на допълнително определени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ и по чл. 48 от ЗДДФЛ и за задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ както следва: за 2006 г. - 6 267.82 лв. и лихви за забава - 4 154.82 лв.; за 2007 г. данък по чл. 48 от ЗДДФЛ. - 4 547.78 лв. и лихви за забава - 2 387.04 лв., за 2008 г. - данък по чл. 48 от ЗДДФЛ. - 396.00 лв. и лихви за забава - 106.19 лв.; за 2009 г. данък по чл. 48 от ЗДДФЛ - 529.43 лв. и лихви -110.82 лв.; за 2010 г. - данък по чл. 48 от ЗДДФЛ. - 726.82 лв. и лихви за забава - 72.48 лв.; както и вноски за ДОО: за периодите 2006 г. - 2010 г. в общ размер от 7 332.90 лв. и лихви за забава 7 584.46 лв. и вноски за ЗО: за периодите 2006 г. - 2010 г. в общ размер от 2 044.80 лв. и лихва за забава - 1 097.24 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът немотивирано е игнорирал част от представените по делото писмени доказателства и не е съобразил останалите в тяхната съвкупност, сочещи, че получените от него парични преводи са предназначени за дружествата, които той представлява, както и че сделките, във връзка с които те са преведени, не са финализирани. В подкрепа на тезите си излага конкретни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и постановяването на друго решение, с което РА бъде отменен. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив с писмена защита по съществото на спора изразява становище за нейната неоснователност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационна жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в обжалваната му част, в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Пловдив е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № 161203859 от 1.11.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 161 от 13.02.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, в частта на допълнително определени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ и по чл. 48 от ЗДДФЛ и за задължителни осигурителни вноски / ЗОВ /както следва: за 2006 г. - 6 267.82 лв. и лихви за забава - 4 154.82 лв.; за 2007 г. данък по чл. 48 от ЗДДФЛ. - 4 547.78 лв. и лихви за забава - 2 387.04 лв., за 2008 г. - данък по чл. 48 от ЗДДФЛ. - 396.00 лв. и лихви за забава - 106.19 лв.; за 2009 г. данък по чл. 48 от ЗДДФЛ - 529.43 лв. и лихви -110.82 лв.; за 2010 г. - данък по чл. 48 от ЗДДФЛ. - 726.82 лв. и лихви за забава - 72.48 лв.; както и вноски за ДОО: за периодите 2006 г. - 2010 г. в общ размер от 7 332.90 лв. и лихви за забава 7 584.46 лв. и вноски за ЗО: за периодите 2006 г. - 2010 г. в общ размер от 2 044.80 лв. и лихва за забава - 1 097.24 лв. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизионното производство е проведено по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК поради констатиране на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК досежно ревизираните 2006, 2007, 2008, 2009 и 2010 г. Наличието на визираното основание по чл. 122, ал. 1 ДОПК е обосновано с получени по банковите сметки на ревизираното лице парични средства в лева и евро, преведени от "Баримекс" ЕООД, Jean C1allde Avmes и "Elettropast GМВН". Анализирайки представените писмени доказателства и обясненията на данъчнозадълженото лице, приходните органи са приели, че те не подкрепят твърденията му, че получените средства са за закупуване на оборудване и авансови вноски по предварителен договор за продажба на дялове. Счели са още, че събраните доказателтва от "Баримекс" ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала и управител е ревизираното лице, не установяват соченото основание за преводите - за закупуване на материали за "Баримекс ЕООД и плащане на разходи на дружеството по електронен път и в брой. След връчване на уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК и представяне на декларация за имущественото състояние на лицето по чл. 124, ал. 3 ДОПК ревизиращите са пристъпили към определяне на данъчни основи за процесните периоди по чл. 122, ал. 4 ДОПК, съответстващи на общия размер на получените доходи с недоказан произход, редуцирани с дължимите ЗОВ и авансово внесените през съответните данъчни периоди. Към тези суми са прибавени декларираните от лицето доходи, в резултат на което е определена обща годишна данъчна основа и съответно дължимия по нея данък на осн. чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и 48, ал. 1 ЗДДФЛ. Въз основа на тези констатации приходните органи са приели, че през процесните периоди лицето е реализирало нормативно установения максимален осигурителен доход от трудова дейност, за която дължи съответните окончателни ЗОВ след приспадане на внесените авансово вноски. За забавеното изпълнение както на установените данъчни задължения, така и на дължимите ЗОВ, с РА върху определените суми са начислени следващите се лихви за забава. Осъществявайки дължимата преценка за наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК първоинстанционният съд е приел, че това основание се подкрепя от събраните в хода на ревизията доказателства. Той е възприел изцяло фактическите и правни изводи на приходните органи и мотивите на Директора на Дирекция "ОДОП" в издаденото при административния контрол потвърдително решение, в резултат на което е достигнал до извод, че презумптивната вярност на констатациите в РА не е опровергана. Решаващият състав е кредитирал заключението на вещото лице по проведената ССчЕ, съобразно което представените и изследвани извлечения от счетоводни сметки 501, 503, 602, 703 и 204 и оборотни ведомости не могат да обвържат получените от ревизираното лице суми с дейността на дружествата "Баримекс" ЕООД и "АД Главтехника" ООД. В тази връзка съдът е обсъдил и представените договори с "Баримекс" ЕООД, с "Главтехника" ООД, Протокол № 1 от 10.11.2014 г. от Общото събрание на "АД Галванотехника" ООД и предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове, но е приел, че в качеството си на частни документи с недостоверна дата те не доказват основанието за получените от ревизираното лице суми и не опровергават извода на приходните органи за наличие на укрити доходи с неустановен произход В обобщение решаващият състав е достигнал до извод, че издаденият РА, с които са установени допълнителни данъчни задължения и ЗОВ за процесните данъчни периоди, е законосъобразен. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Основната теза на касатора е идентична с тази, поддържана и в първоинстанционното производство и се свежда до довода, че сумите са превеждани от и за дейността на "Баримекс" ЕООД и "Главтехника" ООД, а преводите от Жан Клод Еймс са авансови вноски по сключения предварителен договор за продажба на дружествения му дял в "АД Галванотехника" ООД. В този контекст обосновано първоинстанционният съд е приел, че ангажираните писмени доказателства не установяват твърдението на лицето, че преводите от посочените дружества по личната му сметка са получени и разходвани за плащания по техните търговски сделки. Представените счетоводни извлечения от сметки 501 и 503 сочат осъществените приходи и разходи от двете дружества за съответните месеци, но не доказват конкретните основания за преводите към физическото лице, нито последващото им разходване за задължения и покупки на юридическите лица. Независимо, че представените договори не са оспорени досежно тяхната автентичност, доказателствената им сила, в качеството им на частни диспозитивни документи, е определена в чл. 180 и чл. 181 ГПК вр. с § 2 ДР ДОПК. При липсата на други относими доказателства, които да подкрепят достоверността на техните дати, съдът правилно е приел, че не е несъмнено сключването на договорите към посочения в тях момент и те не установяват основанието за получените банкови преводи. Въпреки че в обжалваното решение не са изложени мотиви във връзка с възражението на жалбоподателя, обосновано с разпоредбата на 11, ал. 2 ЗДДФЛ, формираният от решаващия състав краен правен извод за моментите на придобиване на доходите, получени от Жан Клод Еймс, е законосъобразен. До приключване на устните състезания и пред касационната инстанция Антон Донгов не е представил доказателства, че е изпълнил задължението си по предварителния договор за продажба на дружествени дялове от капитала на "АД Галванотехника" ООД, което съобразно клаузата на чл. 5.1 е следвало да стори до 31.01.2013 г. След като не е установено, че правото на собственост е прехвърлено по законоустановения ред и към този макар и последващ ревизионните периоди момент ревизираното лице е декларирало придобият по сделката доход, то по аргумент от чл. 11, ал. 1, т. 2 ЗДДФЛ правилно е прието, че тези доходи са придобити на датата, на която е заверена сметката на касатора и обосновано същите са квалифицирани от приходните органи като укрити. Те са с неустановен произход и по аргумент от чл. 10, т. 18 ЗОДФЛ(отм.) и чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ формират облагаем доход, върху който се дължи данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 ЗДДФЛ. Неговият размер, ведно със следващите се лихви за забава за съответните данъчни периоди е точно определен от приходните органи, поради което като е приел, че в тази си част РА е законосъобразен и е отхвърлил предявената срещу него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Идентичен краен правен извод следва и в частта относно определените с РА окончателни ЗОВ при така констатираните размери на облагаеми доходи и съответстващия им максимален осигурителен доход. Съгласно разпоредбата на чл. 124а ДОПК, разпоредбите на чл. 122 - 124 ДОПК се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски. В качеството си на процесуална по своя вид норма, чл. 124а ДОПК е приложим както спрямо образувани към момента на влизането му сила ревизионни производства, така и спрямо включени в техния обхват данъчни периоди, предшестващи 15.12.2011 г. Тъй като препращането към чл. 122 - 124 ДОПК е "съответно", то по дефиниция особеностите на препращащата норма следва да се приспособят към прилаганата норма, което в частност сочи, че за целите на задължителното обществено осигуряване до доказване на противното укритият облагаем доход следва да се приеме, че е от трудова или приравнена на нея от КСО дейност и формира осигурителен доход в размерите, определени с приложимите материалните закони. Поради това, макар и по различни съображения, приемайки, че и в тази си част РА е законосъобразен и отхвърляйки жалбата срещу него, първоинстаницонният съд е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, в полза на ответника по касация не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като това вече е сторено от първоинстанционния съд до размера, предвиден в чл. 161, ал. 1 ДОПК. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение