Решение № 14108 от 23.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13313/2009 г.

Решение № 14108 от 23.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13313/2009 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 33 и сл. ЗВАС, във връзка с § 4, ал. 1, ПЗР на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от адвокат М. Деведжиева - като пълномощник -по първата на Златка Георгиева Иванова, Петър Георгиев Петров, Мария Петрова Трънкова и Иван Божков Иванов -всички от гр. Варна и по втората -на Петранка Кирилова Сидерова от гр. Варна, срещу решение № 533/3.08.2009 г., постановено по адм. д. № 212 по описа за 2006 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Петранка Кирилова Сидерова против заповед № 0243 от 08.06.2005 г. (в жалбите- с грешно отразена дата на издаване-18.06.2005 г.), и заповед № 0024 от 4.04.2006 г. на заместник кмета на община Варна, като с втората заповед е поправена ЯФГ, допусната в първата. В напълно идентичните касационни жалби се прави оплакване за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушение на процесуални норми и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображенията изложени в жалбите се моли решението да бъде отменено. В писмен отговор по първата касационна жалба Петранка Кирилова Сидерова изразява становище за нейната основателност. От ответната страна по касационната жалба - кметът на община Варна е постъпило писмено становище за неоснователност на жалбите, като се прави претенция за разноски. Заинтересованите страни Руска Янчева Петрова, Петранка Димитрова Василева и Елена Димитрова Недева в писмено възражение изразяват становище за правилност на решението и неоснователност на жалбите. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и правилност на съдебния акт, предвид решение Г 24/12.06. 03 г. на ОСЗГ, с което е признато право на придобиване на собственост на Д. Димитров върху процесния имот, което е стабилен административен акт. Сочи практика на ВАС - решение № 12900/2008 г. по адм. дело № 8204/2007 г. и решение № 10244/2008 г. по адм. дело № 5075/2008 г. на ВАС, с която счита, че оспореното решение е съобразено. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира подадените касационни жалби за процесуално допустими, като подадени в 14-дневния срок и от надлежно легитимирани лица. Разгледани по същество, те са неоснователни по следните съображения: Варненският окръжен съд е бил сезиран с жалба, подадена от Петранка Кирилова Сидерова (като наследник на Петър Еремиев Петров) против заповед № 0243 от 8.06.2005 г., и заповед № 0024 от 4.04.2006 г. на заместник кмета на община Варна. С първата заповед, на основание § 31, ал. 3 от ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, е одобрена оценката на имот № 372 КР 403 по плана на новообразуваните имоти в местността "Боровец юг", селищно образувание, землище "Галата", за площ от 844 кв. м в размер на 2785, 20 лв., която Димитър Петров Димитров, признат за собственик при условията на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, на основание § 4з, ал. 2 от ПРЗ на ЗСПЗЗ трябва да заплати в 3-месечен срок (като сумата, след внасянето й по посочена набирателна сметка да се изплати на собствениците - наследници на Петър Еремиев Петров). С втората заповед е поправена ЯФГ в първата, като съдържанието на ред 13 е допълнен с думите ли на основание § 4а, а1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По активната и пасивна легитимация на страните не се е спорило. Тук следва да се посочи, че Петранка Кирилова Сидерова-жалбоподател в производството пред ВнОС, както и Златка Георгиева Иванова, Петър Георгиев Петров, Мария Петрова Трънкова и Иван Божков Иванов са наследници на Петър Еремиев Петров, видно от четирите представени удостоверения за наследници. Относно компетентността на органа, издал оспорените актове са приложени изрични заповеди, с които кметът на общината е възложил на заместник кмета да одобрява оценките, изготвени на основание § 4а, ал. 1 и 5 и § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ - лист 72 и 142 от делото. От доказателствата по делото е видно, че с решение Г 24/12.06.2003 г. на ОСЗГ е признато право на придобиване на собственост на Димитър Петров Димитров (наследодател на Руска Янчева Петрова, Петранка Димитрова Василева и Елена Димитрова Недева) върху имот пл. № 372 с площ от 844 кв. м по КП на местност "Боровец юг", като имотът попада в територията по по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ - селищно образуване, урбанизирана територия. С оглед на това решение, с молба от 11.08.2003 г. Димитър Петров Димитров поискал оценка, което искане с писмо от 13.11.2003 г. директорът на Държавно лесничейство Варна изпратил по компетентност на началник отдел "Земеделие" - Варна, предвид обстоятелството, че процесният имот не е включен в границите на ДГФ по карта на възобновената собственост към 2000 г. В отговор на искането са постановени оспорените заповеди, като оценката е определена за земя - урбанизирана територия, селищно образувание. За изясняването на спора, предвид твърдението в жалбата до окръжния съд, че в ПНИ не съществувал имот с № 372, а и с оглед служебното начало досежно стойността на процесния имот съдът назначил експертиза, която кредитирал като неоспорена от страните. В. л. -в писменото си заключение-л. 69 от делото, а и в о. с. з. изрично посочило, че по комбинирания план на м. "Боровец-юг", видно от приложената скица със зелен цвят е очертан имот пл. № 372, а съобразно ПНИ, одобрен със заповед № РД 467/4.12.2002 г. и заповед № РД 7706/68/11.03.2003 г. на Областен управител на гр. Варна , образуваният имот № 3745 включва имоти пл. №№ 371 и 372 от комбинирания план на м. "Боровец-юг". Досежно стойността на имот № 372 с площ от 844 кв. м. експертът посочил, че съобразно нормата на § 31, ал. 2, т. 1 ППЗСПЗЗ тя е в размер на 2785, 20 лв., а ако имотът се оценява в хипотезата на § 31, ал. 2, т. 3 ППЗСПЗЗ, то оценката по пазарната стойност е 42 200 лв. Съдът, с оглед релевантното в това производство оплакване за занижаване на оценката и определяне на пазарна цена за имота, възприел първата част от заключението, с което стойността на площта е определена по § 31, ал. 2, т. 1 ППЗСПЗЗ - в размер на 2785, 20 лв. Изложил подробни съображения, че в случая имотът следва да се оцени именно по реда на § 31, ал. 2, т. 1 ППЗСПЗЗ, тъй като оценката е определена за имот в селищно образувание, урбанизирана територия, а не по този на § 31, ал. 2, т. 3 ППЗСПЗЗ. Така постановеното решение е правилно. Съдът е направил правилна преценка, че оспорените актове са издадени от компетентния за това орган. Твърдението в касационната жалба за тяхната нищожност, основано на довода, че "оценките е следвало да бъдат издадени от ръководителя на регионално управление на горите" по ЗВСГЗГФ и ППЗВСГЗГФ е неоснователно, предвид съдържанието на писмо от 13.11.2003 г. на Директора на Държавно лесничейство Варна до Началник отдел "Земеделие" - Варна, че процесният имот не е включен в границите на ДГФ по карта на възобновената собственост към 2000 г. Съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. Според § 31, ал. 1 от ПМС № 234 от 16.12.1999 г., с което е изменен ППЗСПЗЗ, правоимащите по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ в 30 дневен срок от влизане в сила на плана на новообразуваните имоти могат да подадат молба за оценка. Молбата се подава до кмета на общината и съдържа данните, указани в ал. 1. Оценката се извършва от техническата служба на общината, в определения в ал. 2 срок, като според т. 1 от нея, в случаите по § 4з, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ, оценката е по реда на глава седма, раздел I от ППЗДС, приет с ПМС № 235 на МС от 1996 г., когато земите са разположени в селищни образувания или са включени в строителните граници на населените места, а в останалите случаи - съгласно Наредбата за условията и реда за определяне на цени на земеделските земи. В конкретния случай се касае за оценка на площ от имот над допустимите 600 кв. м, който се намира в селищно образувание, поради което е налице хипотезата на § 4з, ал. 2, тъй като от разликата от 244 кв. м на фактически ползвания имот не може да се образува самостоятелен такъв. Редът за определянето на стойността на площта е визиран в § 31, ал. 2, т. 1, която препраща към глава седма, раздел I ППЗДС, когато се касае за земя, разположена в селищно образувание, какъвто е разглежданият случай. Препращането е изрично, въпреки, че ППЗДС е отменен, а заповедта на кмета, с която е одобрена оценката на основание § 31, ал. 3 от ПМС № 234 от 1999 г., с последно изменение, обн. в ДВ, бр. 44 от 2001 г. е направена при действието на новия ППЗДС. ППЗСПЗЗ също е изменен - ДВ, бр. 45 от 13.05.2008 г., но в този текст няма направена промяна. В преходните и заключителни разпоредби на ПМС № 254 от 15.09.2006 г., с което е приет новия ППЗДС също няма указание какво става с висящите производства. При този анализ на нормативната уредба, уреждаща относимата материя, се налага извода, че следва да се прилагат нормите на отменения ППЗДС, щом като в § 31, ал. 2, т. 1 има изрично препращане към глава седма, раздел I ППЗДС (отменен). Практиката на ВАС в тази насока е постоянна и е основана на приетото, че ако законодателят е искал да даде друго нормативно разрешение, то той би го направил изрично. Оттук следва и вторият извод-че тъй като настоящия случай не очертава хипотезата на § 31, ал. 2, т. 3 ППЗСПЗЗ - тъй като не се касае за случаи по § 4в ПЗР на ЗСПЗЗ, то твърдението в касационната жалба за нарушение, допуснато от съда е неоснователно-няма правно основание да се оцени имота по пазарна стойност, така както е определена в заключението на вещото лице във втората точка на заключението. Решението е обосновано то е съобразено с експертното заключение и писмените доказателства, от които се установява, че процесният имот е правилно индивидуализиран въз основа на комбинирания кадастрален план в процесната заповед и са съобразени приложимите правни норми относно размер на оценката. Твърдението, че в ПНИ не съществувал имот с № 372 се опровергава от писменото заключение на в. л -л. 69 от делото, от неговите изявления в о. с. з. и от приложената скица, в която със зелен цвят е очертан имот пл. № 372. Решението е съобразено с практиката на ВАС по правилното приложение на относимите разпоредби - Решение № 3256 от 11.03.2009 г. по адм. д. № 12608/2008 г., Решение № 2962 от 5.03.2009 г. по адм. д. № 13533/2008 г., IV отд. на ВАС. Доводите в касационните жалба, че Димитър Димитров не бил правоимащ да иска оценка" са неоснователни, предвид обстоятелството, че по делото не са ангажирани доказателства, а дори няма и твърдения, за отмяна на решение Г 24/12.06.2003 г. на ОСЗГ, с което е признато право на придобиване на собственост на Димитров върху процесния имот. Отделно от това следва да се посочи, че в производството по оспорване на оценка липсва правна възможност за проверка на законосъобразността на посоченото по-горе решение. Наред с това, останалите доводи относно отрежданията с ПНИ са неотносими в това производство, поради което съдът, като не ги е обсъдил, не е допуснал твърдяното нарушение на процесуални правила. Представените с първата касационна жалба удостоверение за наследници на Керана Райкова Еремиева и препис извлечение от акт за смърт на това лице визират основанието за правоприемство на касаторите Златка Георгиева Иванова и Петър Георгиев Петров и нямат отношение по спора. При постановяване на решението окръжният съд не е допуснал нарушение на материалния закон или необоснованост. Не се установи да са нарушени съществено и процесуалните норми, поради което същото като правилно следва да се остави в сила. Искането за присъждане на разноски по делото, направено от ответника, се явява неоснователно, тъй като процесуално представителство пред ВАС не е осъществено, а видно от представеното пълномощно, становището за делото пред ВАС е изготвено от юрисконсулт, а не от адвокат, поради което и по аргумент от чл. 143, ал. 4 АПК, то следва да се остави без уважение Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 ЗВАС, във връзка с § 4, ал. 1, ПЗР на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), Върховният административен съд - Четвърто отделение,