Решение № 5764 от 19.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13141/2019 г.

Решение № 5764 от 19.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13141/2019 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Северна морска към Агенция Митници, чрез пълномощника му - ст. юрисконсулт Сърбинска, против Решение № 1747/01.10.2019 г. по адм. дело № 1682/2019 г. на Административен съд (АС) – Варна, с което е отменено Решение с рег. № 32-122026/27.04.2018 г. към MRN 18 BG002005 H0002790/19.02.2018 г. на началника на Митница – гр. Варна. В жалбата се поддържа, че съдебното решение е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Значителна част от съдържанието на касационната жалба възпроизвежда първоинстанционното решение и акта на митническия орган и представя описание на динамичния фактически състав по издаването на административния акт. С характер на касационни оплаквания са само доводите на касационния жалбоподател за осъществяване на предпоставките на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията за неприемане на декларираните договорни стойности, при което стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, ал. 1 от Кодекса и затова е използвана договорна стойност на сходни стоки в съответствие с чл. 74, § 2, б. "б" от Кодекса. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да отхвърли жалбата на "Милки груп био" ЕАД срещу решението на началника на Митница – гр. Варна, а в условията на евентуалност – да върне делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът – "Милки груп био" ЕАД, гр. София, с ЕИК: 202809846, представлявано от П. Пеева, чрез процесуалния му представител - адв. Желязкова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция съгласно представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Варна е било Решение с рег. № 32-122027/27.04.2018 г. към MRN 18 BG002005 H0002706/19.02.2018 г. на началника на Митница – гр. Варна, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закон за митниците (ЗМ), във вр. чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., във вр. чл. 140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент за прилагане), във вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., във вр. чл. 77, § 1, във вр. чл. 85, § 1, във вр. чл. 101, § 1, във вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от Закон за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е: отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока по митническата декларация от 19.02.2018 г.; определена е нова митническа стойност на внасяната от "Милки груп био" ЕАД стока - палмова мазнина, с произход Малайзия, ТАРИК код 1511909900 - 1, 37 лв. /кг., установена по MRN 18 ВG002002 Н0010882/19.01.2018 г.; разпоредена е корекция на кл. 46 и кл. 47 от митническата декларация, както и да се вземе под отчет начисления размер на държавните вземания. В резултат на извършената корекция е начислено и взето под отчет мито (А00) в размер на 2 761, 92 лева, от които платени 1 854, 58 лева и 907, 34 лева за доплащане, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания, като на основание чл. 77, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за длъжник е определен "Милки груп био" ЕАД. При постановяване на обжалваното съдебно решение, съдът поради очевидна фактическа грешка е изписал погрешно номера на обжалваното решение с рег. № 32-122026/27.04.2018 г. към MRN 18 BG002005 H0002790/19.02.2018 г. на началника на Митница – гр. Варна, вместо правилното решение с рег. № 32-122027/27.04.2018 г. към MRN 18 BG002005 H0002706/19.02.2018 г. на началника на Митница – гр. Варна, която не се отразява на правилността на обжалвания съдебен акт и може да бъде отстранена неограничено във времето, служебно от първоинстанционния съд или по искане на страна по делото. Обжалваното решение е постановено след като с Решение № 8631/10.06.2019 г., постановено по адм. д. № 14004/2018 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, е отменено Решение 1788/02.10.2018 г., постановено по адм. д. № 1486/2018 г. на АС – Варна, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АС – Варна. По констатациите на митническия орган "Милки груп био" ЕАД била страна по договор за продажба № BUL/SV/171120/254/01 от 20.11.2017 г., сключен с Фелда ифко СДН БДХ, Порт Кланг, Малайзия. Предмет на договора било палмово масло Марка IFFCO HQPO 36/39, 1120 колета по 20 кг. Договорена била доставката на 1 699, 50 тона (± 2 %) на цена 542, 50 щатски долара на тон, период на договора (на товарене) от декември 2017 г. до януари 2018 г. и условие на доставката FOB Порт Кланг. След анализ на представените от титуляра на режима документи и на статистическа информация за периода октомври 2013 г. до септември 2017 г. и януари, февруари 2018 г. за средните митнически стойности на внесени в страните от Съюза стоки с код по КН 15119099, при условие на доставката FOB Малайзия, митническият орган е заключил, че договорената от "Милки груп био" ЕАД цена от 542 щатски долара на тон е по-ниска от посочената от независимия интернет издател PALM OIL ANALISTICS (съответно 662. 00 до 617. 50 щатски долара за тон в периода 30 октомври до 27 ноември 2017 г.; 617. 50 до 636. 50 щатски долара за тон в периода от 27.11.2017 г. до 01.01.2018 г. и т. н.) и от средните стойности за Съюза. Тези обстоятелства били предпоставка за обосновано съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност, съответно отказът на администрацията да приложи метода по чл. 70, § 1 МКС за определяне на МС и изборът й да определи стойността по реда на чл. 74, § 2, б. "б" МКС по договорната стойност на сходните стоки, декларирани с MRN: 18 BG002002 H0010882 от 19.01.2018 г. По тази декларация било внесено палмово масло DUKES BRAND RBD; 5250 кашона х 20 кг – 105 000 кг него с митническа стойност 1. 37 лв/кг. Сходството на стоките било определено от съпоставката на съпътстващите вноса анализни сертификати. Избраните правни основания за издаването му са разпоредбите на чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ; чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.; чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447; чл. 5, т. 39; чл. 77, § 1, чл. 85, § 1; чл. 101, § 1 и чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. С първоинстанционното решение било отменено решението на митническия орган. Съдът е възпроизвел констатациите на администрацията. В мотивите на съдебния акт бил повторен извършеният от митническия орган анализ на предоставената при поискването по чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение допълнителна информация, но съдът достигнал до различни изводи. Отмяната на утежняващия административен акт обосновал с неустановеност на основанията по чл. 140 и чл. 141 от Регламента за изпълнение за прилагане на вторичния метод за определяне на МС по чл. 74, § 2, б. "б" от МК по данни от декларация на трето лице. Решаващият извод на съда бил за липса на сходство на процесните със съпоставените стоки, тъй като не бил извършен анализ на условията на доставките – количество, търговска марка, качество, което влияело върху цените. Сходството в характеристиките на стоките не обуславяло тъждество в търговското равнище и количеството. Решението е валидно, допустимо и правилно. Основните усилия на администрацията в процеса на доказване са насочени към установяване на декларирането от титуляра на режима на фиктивни митнически стойности, което е в основана на съмнението по чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Това е причината за констатациите за по-ниската митническа стойност, съпоставена със статистическите данни от вноса с произход Малайзия на стоки със същия код по КН. Допуснатото от митническия орган смесване е на основанията за съмнението дали декларираната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70, § 1 от Кодекса с обстоятелствата, представляващи елементи на договорната стойност по чл. 71 от Кодекса. Така, позовавайки се на решението на Съда по дело С-291/15, администрацията го е интерпретирала превратно. Митническият орган е поставил под съмнение представените доказателства за действително платена цена за внесените стоки, като е възприел съществуването на елементи на договорната стойност, които не са включени в декларираната митническа стойност. Съобразена с цитираното решение на Съда (т. 31 от решението на Съда по дело С-291/15) е практиката на митническия орган да не търси определянето на митническата стойност на стоките по метода на договорната стойност, а по вторичните методи. Предвид горното съществуват предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение за основателни съмнения за фиктивност на декларираната договорна стойност. Верни и изцяло споделени от касационния съдебен състав са съжденията на инстанцията по същество за неправилен избор на митническия орган на сходни стоки за съпоставка със стоките, подлежащи на остойностяване. При действието на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение сходни са стоките, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. Въведено с чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение изискване при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по вторичните методи на чл. 74, § 2, б. "а" и "б" от Кодекса е стоките да са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като остойностяваните стоки. При невъзможност да се установи такава продажба договорната стойност се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Основателен е упрекът на административния съд към пропускът на администрацията да изследва качеството на стоката и търговската марка, както и количествата на съпоставяните и остойностяваните стоки. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл. чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение, според която договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид само, когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя. Сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и съпоставените стоки без да се има предвид търговската марка, качеството и количеството на стоките (конкретната доставка е част от по-голяма уговорено количество при значителния пазарен дял на задълженото лице на допуснатите до свободно обращение стоки) дисквалифицира съпоставените стоки като сходни, поради което е в противоречие с материалния закон определянето на митническата стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки. По тези съображения настоящият съдебен състав на Първо отделение на Върховен административен съд намира, че касационната жалба се явява неоснователна, като не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт и същият следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължат разноски за касационната съдебна инстанция в размер на 360, 00 лева съгласно представени доказателства, че са действително направени, като касационната инстанция счита за неоснователно направеното от касационния жалбоподател възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, предвид минималния му размер съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 225 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,