Решение № 6489 от 18.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14228/2008 г.

Решение № 6489 от 18.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14228/2008 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Ибрахим Ахмед Сунай, Айша Ахмед Сунай, Ахмед Ибрахим Сунай, от с. Юндола, община Велинград чрез техния пълномощник, срещу Решение № 358/3.10.2008 г. по адм. д. № 547/2007 г. на Административен съд - гр. Пазарджик. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендират от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба Абди Абди Мехмед чрез своя пълномощник в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу Заповед № ДК-10-10/18.09.2007 г. на началника на РДНСК - Пазарджик, с която е отхвърлена жалбата им срещу акт за узаконяване № 54/23.12.2003 г. на главния архитект на община Велинград за строеж "жилищна сграда" в УПИ III, в к. 30, издадена на името на Абди Абди Мехмед. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, съдът е развил следните доводи: Като краен резултат обжалваният административен акт е правилен. Административният орган не е съобразил обстоятелството, че жалбоподателите са извън кръга на посочените по чл. 149, ал. 2 ЗУТ, определящи и кръга на такива включително в производството по пар. 184 ПЗРЗУТ. Така постановеното решение е правилно при следните съображения: От заключението на тройната експертиза и представените по делото доказателства се установява, че Абди Мехмед е собственик на имот пл. № 209, за който е отреден УПИ III- за озеленяване. Жалбоподателите пък са собственици на имот пл. № 210, за който е отреден УПИ I-210, като двата имота са съседни. След като жалбоподателите са собственици на съседен имот, то те нямат качеството на заинтересовани по смисъла на чл. 149, ал. 2 ЗУТ лица, поради което жалбата им е следвало да бъде преценена от административния орган като недопустима и като такава да бъде отхвърлена. В случая органът е отхвърлил жалбата, поради което постановената заповед е в съответствие с материалноправната разпоредба. Разпоредбата на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ постановява, че заинтересовани лица са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, както и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Съседите са изключени от кръга на заинтересованите лица, като приложимата норма не може да се тълкува разширително, тъй като е процесуална, макар и в материален закон Актът за указноване се издава на собственика, без да е необходима каквато и да е намеса или санкция от друго лице, което няма собственически права или други вещни права върху засегнатия от незаконния и узаконен впоследствие строеж. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми, като не е конституирал като страна в процеса главния архитект, издател на акта за узаконяване. В случая производството се развива по реда на чл. 216 ЗУТ съгласно специалната норма на § 184, ал. 10 ПЗРЗУТ и обжалваемият акт е този на началника на РДНСК, поради което само той е пасивно легитимираното лице. Твърденията в касационната жалба пък досежно несъответствието на узаконения строеж с правила и норми е ирелевантно в този случай. Единственият относим към законосъобразността на атакуваната заповед въпрос в случая е липсата на субективно право (респективно наличието на такова) за жалбоподателите да претендират отмяна на позитивния за трето лице акт за узаконяване. Като е приел, че обжалваният пред него административен акт е валиден и законосъобразен такъв, решаващият съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение