Решение № 8907 от 20.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5204/2012 г.
ВАСII отделение20.06.2012 г.докладчик Любомира Мотова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 233 от 21.02.2012 г. по адм. дело № 766/2011 г. на Административен съд - Благоевград. ОСЪЖДА Костадин Михайлов Лалев от гр. Банско да заплати на Александър Димитров Думанов от гр. Банско сумата от 200 лв. - разноски пред касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8907 от 20.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5204/2012 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на Костадин Михайлов Лалев от гр. Банско против решение № 233 от 21.02.2012 г. по адм. дело № 766/2011 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ за изменение на КК и КР на гр. Банско с изх. № 94-10003-01-10-1939/12.08.2011 г. на началника на СГКК - Благоевград. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му. Ответникът Александър Димитров Думанов писмено оспорва жалбата. Останалите ответници не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспореният отказ за законосъобразен, доколкото липсва подписан акт за непълноти и грешки в КР от заинтересуваната страна Александър Думанов, който не е страна по гр. д. 1265/2005 г. на РС - Разлог. Решението е валидно, допустимо и правилно. Александър Думанов е вписан в кадастралния регистър към одобрената кадастрална карта на гр. Банско като собственик на имот с идентификатор 02676.31.05 и в този смисъл е заинтересувано лице по § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР при изменението му. Неподписването на акта от него е основание за отказа за изменение в КР съгласно чл. 62, ал. 3 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР /Наредбата/. Неоснователно се поддържа от касатора, че исканото изменение следва да се извърши без подписване на акт и въз основа на решението по гр. д. 1265/2005 г. по описа на РС - Разлог, образувано преди прехвърлянето на имота на Думанов. Това решение е постановено по иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и с него се установява принадлежността на правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС. Решение макар и постановено спрямо праводателя на Думанов не разрешава спора за собствеността върху имота към момента на одобряване на КР, както и към момента на исканото изменение. С него не е решен със СПН материалноправният спор по смисъла на чл. 53, ал. 2 ЗКИР и то не може да бъде основание за изменението в КР без подписването на акт за непълноти и грешки - чл. 62, ал. 5 от Наредбата. Правилно административният съд е приел за законосъобразно посоченото от административния орган основание за изменението в КР по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР - когато съдържа непълноти и грешки. Касае се за несъответствие в данните за собственика на имота към датата на одобряване на КК и КР, което е грешка в тях по смисъла на § 1, т. 10 от Наредбата. Неоснователно е и касационното оплакване, че оспореният отказ е нищожен на основание чл. 177, ал. 2 АПК поради противоречието му с влязлото в сила решение по адм. дело № 928/2010 г. на АС - Благоевград. С него не е решен по същество спора за наличието на основания за изменението в КР по отношение на процесния имот. При неоснователност на касационните оплаквания обжалваното решение следва да остане в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на ответника Александър Думанов, който е направил своевременно искане за това и е доказал плащането на адв. Възнаграждение в размер на 200 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,