Решение № 572 от 4.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 2052/2013 г.

Решение № 572 от 4.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 2052/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Шекерджиев Производството пред ВКС е образувано въз основа на искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 56/2013 г., приключило с определение от 22.02.3013 г., с което на основание чл. 382, ал. 7 НПК е одобрено споразумение, постигнато между защитата на И. П. Т. и представител на държавното обвинение за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. "б" НК, като Т. е приел да изтърпи наказание "лишаване от свобода" за срок от три години при първоначален "строг" режим. В искането се поддържа, че неправилно е одобрено постигнатото споразумение при наличие на квалифициращото обстоятелство по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК, защото от изтърпяване на последното наложено на Т. наказание (определеното общо най- тежко по НОХД № 1029/2002 г. по описа на СГС и по НОХД № 304/2006 г. по описа на Военен съд- гр. София е изтекъл срок по- дълъг от предвидения в разпоредбата на чл. 30 НК. Поддържа се, че неправилно решаващият съд е одобрил споразумението с предложената от страните правна квалификация, като по този начин е допуснал нарушение на материалния закон. На това основание се предлага искането да бъде уважено, приключилото наказателно производство да бъде възобновено, а делото върнато за разглеждане от друг състав на първостепенния съд. В касационното съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа искането, като твърди, че Т. неправилно е признат за виновен в извършване на престъпление при условията на опасен рецидив. Осъденият не се явява, не е ангажирал защитник и не взима отношение по искането. По допустимостта на искането: Депозираното искане за възобновяване на приключилото наказателно производство е подадено в срока по чл. 421, ал. 1 НПК и трябва да бъде разгледано. По основателността на искането: Разгледано по същество искането за възобновяване е основателно. От приложените по делото материали, решаващият съд е одобрил по реда на чл. 382, ал. 7 НПК постигнато споразумение между защитата на осъдения И. П. Т. и представител на Районна прокуратура- гр. Своге, с което страните са се споразумели осъденият да търпи наказание три години "лишаване от свобода" при първоначален "строг" режим за извършено през периода 17.11- 22.11.2012 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. "б" НК. От свидетелството за съдимост и документите, относими към момента на изтърпяване на предходните наказания на осъдения Т. се установява, че последното изтърпяно от него наказание в размер на пет години "лишаване от свобода" е определено на основание чл. 25, във вр. с чл. 23 НК за извършени престъпления по НОХД № 1029/2002 г. по описа на СГС и по НОХД № 304/2006 г. по описа на Военен съд- гр. София. Това наказание е изтърпяно на 05.09.2007 г. С одобряване на постигнатото между държавното обвинение и защитата споразумение съдът е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като е възприел неправилна правна квалификация за инкриминираното деяние- предмет на производството. Съгласно разпоредбата на чл. 30 НК правилото на чл. 29 НК не се прилага когато е изминал срок по- дълъг от пет години от изтърпяване на наказанията по предходните присъди. По конкретното производство този срок в е изтекъл на 05.09.2012 г., следователно няма основание наказателната отговорност на осъдения Т. да бъде ангажирана за извършено престъпления при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 НК. Допусната неточност в предложеното за одобрение споразумение е трябвало да бъде констатирана от решаващия съд и да бъде отстранена по реда на чл. 382, ал. 5 НПК. Предвид изложеното касационната инстанция приема, че искането за възобновяване на приключилото наказателно производство трябва да бъде уважено, постановеното определение от 22.02.2013 г., с което е одобрено споразумението да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне от друг състав на същия съд. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение