Решение № 1838 от 18.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6154/2015 г.

Решение № 1838 от 18.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6154/2015 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Администртивнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Валентин Славов Рупецов от гр. Смолян, против Решение № 32/23.03.2015 г., постановено по адм. дело № 19/2015 г. по описа на Административен съд Смолян, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Заповед № 14-1058-000068/07.07.2014 г., на Началник група в Сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР - Смолян, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца". Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспорената заповед бъде отменена като незаконосъобразна. Ответникът - Началник група в Сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР - Смолян, редовно уведомен, не е представляван и не е изразено становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следното съображения: С обжалваното решение Административен съд Смолян е отхвърлил като неоснователна жалбата на Валентин Славов Рупецов срещу Заповед № 14- 1058-000068/07.07.2014 г., на Началник група в Сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР - Смолян, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата му е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца". За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Наложената принудителна административна мярка има превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други нарушения по този закон и едновременно с това е насочена към прекратяване на деянието. Решението е правилно По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП се налага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца на водач, за който се установи, че управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над. 0.5 промила, установена с медицинско изследване или с техническо средство, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване. Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е извършено от водача на моторното превозно средство административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП този акт се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН е на жалбоподателя. Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК. Жалбоподателят не ги е оборил по надлежния ред и съдът правилно е приел наличието на предпоставките за издаване на заповедта по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Смолян съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение