Решение № 77 от 5.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11849/2020 г.

Решение № 77 от 5.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11849/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Н. В., [ЕГН], с адрес: гр. София, [улица], [улица], срещу Решение № 3658/8.07.2020 г., постановено по адм. д. № 10259/2019 г. по описа на Административен съд София – град. С него е отхвърлено като неоснователно оспорването против Ревизионен акт (РА) № Р-22221018006257-091-001/29.03.2019 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) – София, потвърден с Решение № 1109/26.06.2019 г. на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на НАП и жалбоподателят е осъден да заплати съдебно-деловодни разноски на ответната страна в размер на 350 лв. В касационната жалба са заявени всички категории отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът оспорва правните изводи на съда относно кумулативното наличие на всички предпоставки за ангажиране на отговорност по чл. 19 ДОПК на ревизираното лице. На първо място посочва, че публичният изпълнител не е извършил необходимите действия за събиране на дълга от "Ви Ей Си България" ЕООД. Изпълнително дело срещу дружеството е било образувано през 2012 г., но липсата на процесуална активност е станала причина за квалифициране на дълга като трудно събираем. Твърди се, че възложената съдебно-счетоводна експертиза по делото не е изпълнена надлежно и това обстоятелство поставя под въпрос правилността на изводите в съдебното решение. Прави подробен анализ на условията за ангажиране на отговорност по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК и твърди, че към днешна дата задълженията не са погасени единствено поради лошото финансово състояние на дружеството. В касационната жалба са формулирани алтернативно искания за отмяна на обжалвания съдебен акт по съществото на спора или връщане на делото за ново разглеждане от друг първоинстанционен състав. Ответната страна - директор на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Михайлова, оспорва касационната жалба в проведеното съдебно заседание и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като обосновано и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 15 644 лв. с оглед на материалния интерес по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалвания пред Административен съд София – град РА № Р-22221018006257-091-001/29.03.2019 г. е ангажирана отговорност на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК на Н. В. като управител и едноличен собственик на капитала на "Ви Ей Си България" ЕООД за дължими и невнесени задължения за данъци и осигурителни вноски в общ размер 207 329, 59 лв. и лихви за просрочие в общ размер на 67 520, 32 лв. както следва: корпоративен данък в размер на 3 095, 62 лв. и лихви в размер на 1 111, 61 лв. за данъчни периоди от 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2017 г.; ДДС в размер на 40 761, 81 лв. и лихви в размер на 16 454, 70 лв. за данъчни периоди м. 12.2012 г., м. 03, м. 06, м. 09.2013 г., от м. 12.2013 г. до м. 03.2014 г., м. 06, м. 07. и от м. 09.2014 г. до м. 03.2015 г., м. 05, м. 06 и от м. 10.2015 г. до м. 04.2016 г.; данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения в размер на 40 764, 66 лв. и лихви в размер на 5 501, 82 лв. за данъчни периоди м. 01, м. 02 и от м. 05 до м. 11.2017 г.; ДОО за осигурители в размер на 73 392, 52 лв. и лихви в размер на 28 405, 99 лв. за данъчни периоди от м. 01.2012 г. до м. 11.2013 г. и от м. 01.2014 г. до м. 12.2017 г.; данък върху разходите за превозни средства в размер на 412, 79 лв. и лихви в размер на 172, 47 лв. в данъчни периоди от 2013 г. до 2015 г.; данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица в размер на 9 975, 00 лв. и лихви 665, 05 лв. за данъчни периоди от м. 01.2018 г. до м. 06.2018 г.; УПФ за осигурители в размер на 8 928, 79 лв. и лихви в размер на 3 203, 93 лв. за данъчни периоди от м. 01.2012 г. до м. 11.2013 г. и от м. 01.2014 г. до м. 12.2017 г.; и вноски за здравно осигуряване за осигурители в размер на 29 998, 40 лв. и лихви в размер на 12 004, 75 лв. за данъчни периоди от м. 01. 2012 г. до м. 11.2013 г. и от м. 01.2014 г. до м. 12.2017 г. От фактическа страна първоинстанционният съд е констатирал, че ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22221018006257-020-001/15.10.2018 г., изменена със Заповед № Р-22221018006257-020-002/04.12.2018 г. и с краен срок за приключване до 24.01.2019 г. Резултатите от ревизията и предложенията на органите по приходите са обективирани в Ревизионен доклад (РД) № P-22221018006257-092-001/7.02.2019 г., издаден от ревизиращия екип, определен със заповедите за възлагане. Срещу констатациите в РД не е подадено възражение от ревизираното лице по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК. Въз основа на него е издаден процесният РА, който е бил обжалван и потвърден от горестоящия административен орган с Решение № 1109/26.06.2019 г. След извършена проверка решаващият съд е потвърдил валидността на оспорения административен акт приемайки, че последният е издаден от компетентни длъжностни лица по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената от закона форма съгласно чл. 120 ДОПК като в хода на ревизията не са констатирани съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на акта. От правна страна в мотивите на съдебния акт са посочени кумулативно необходимите предпоставки на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК и е направено заключение, че по делото са установени всички изискуеми елементи. Съдът е отбелязал, че съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК вр. с § 2 ДР ДОПК, доказателствената тежест в случая е на органите по приходите и е пристъпил към анализ на установените обстоятелства. При ревизията е изяснено, че за периодите след 31.01.2005 г. Н. В. е едноличен собственик и управител на "Ви Ей Си България" ЕООД - задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Административният съд е обсъдил представените доказателства и е приел за обосновани изводите в РА, че от ревизираното лице е извършено безкасово изплащане на парични средства, за които липсват валидни първични и вторични счетоводни документи относно преводните основания и връзка с осъществяваната икономическа дейност от дружеството. Съгласно изводите в решението, проявни форми на недобросъвестност представляват взетите решения от името на юридическото лице за разпределяне на дивидент и изплащането на суми от касата на дружеството през 2016 г. към чужди юридически или физически лица в размер на 809 000 лв. Според счетоводните данни, дивидентите са били разпределени през м. 05 и м. 06.2018 г. за сметка на неразпределената печалба в размер на 199 500 лв., за което са съставени 21 протоколи от различни дати като на същите дати е осчетоводено получаването им на каса по сметка 501. Дължимият данък по чл. 38 ЗДДФЛ е бил начислен, но не е удържан и внесен в полза на бюджета в съответствие със законовите изисквания. Обжалваното решение на Административен съд София – град е валидно, допустимо и правилно. При разглеждане на делото решаващият състав не е допуснал нарушение на съдебнопроизводствени правила като спорният предмет е квалифициран точно, доказателствената тежест в процеса е правилно разпределена, а фактите и събраните доказателства са отнесени логично към приложимата правна рамка. Не се откриват заявените в касационни недостатъци в тази насока. Нормата на чл. 19 ДОПК в приложимата редакция урежда два отделни състава на отговорността и различни прояви на неправомерно поведение на третото лице (укриване по ал. 1 и извършване на плащане или отчуждаване на имущество по ал. 2), които водят до невъзможност съответните задължения да бъдат събрани – чл. 19, ал. 1 ДОПК, респективно погасени – чл. 19, ал. 2 ДОПК. Всички оплаквания на касатора във връзка с предпоставките по ал. 1 са ирелевантни в настоящия случай, тъй като основание за ангажиране на отговорността според процесния РА/РД и решението на горестоящия административен орган е единствено нормата на чл. 19, ал. 2 ДОПК. Това е прието и в съдебното решение от първоинстанционния съд. Касационните твърдения за наличие на образувано изпълнително дело през 2012 г. и неуспешните действия с цел принудително събиране на задълженията на "Ви Ей Си България" ЕООД не обслужват защитната теза на ревизираното лице. В настоящия случай не е спорно обстоятелството, че е бил наложен запор върху банковите сметки на дружеството и 5 бр. моторни превозни средства с неустановено местонахождение. От страна на ревизираното лице не е оказано съдействие и не е представена допълнителна информация за ликвидно имущество при дружеството, което би могло да послужи за удовлетворение на останалата част от дълга към този момент. Приложимият в случая фактически състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК урежда изчерпателно елементите, които следва да са дадени кумулативно: 1. Субект на отговорността - управител, член на орган на управление, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК; 2. Наличие на непогасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски; 3. Недобросъвестно извършване на някое от посочените в т. 1 или т. 2 на чл. 19, ал. 2 ДОПК действия; 4. Невъзможност да бъде погасено вземането - чрез допустимите доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество да покрие съществуващите публични задължения; 5. Причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение и намаляването на имуществото на задълженото лице, водещо до невъзможност да бъдат погасени задълженията; 6. Граници на отговорността - по арг. от чл. 19, ал. 4 ДОПК същата е ограничена до размера на извършените плащания, респ. до размера на намалението на имуществото. Страните по делото не спорят, че през ревизираните периоди Н. В. е едноличен собственик и управител на "Ви Ей Си България" ЕООД. Дружеството е отдавало под наем персонал на свързаното лице "Бестмарк Инженеринг" ЕООД, чийто управител също е ревизираното лице. За тази цел при "Ви Ей Си България" ЕООД са били назначени 39 лица по трудови правоотношения на технически длъжности в строителството. Единствено Н. В., в качеството си на представляващ дружеството, е упражнявал пряк контрол върху стопанската дейност на юридическото лице и е подписвал подаваните декларации и документи въз основа на които са възникнали задълженията. Решаващият съд обосновано е приел, че при това положение се явява верен изводът на ревизиращия екип, че управителят е бил наясно с финансово-икономическото състояние на "Ви Ей Си България" ЕООД и е следвало да не извършва действия, които биха попречили да бъдат погасени публичните му задължения за данъци и осигуровки. Правилно първоинстанционният съд е концентрирал спора по делото върху останалите елементи от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК, за които от името на Н. В. се твърди, че не са доказани и съдът е направил неверни правни изводи. При проверка на наведените оплаквания в касационната жалба се установява, че същите са били предмет на обсъждане от първоинстанционния съд. Съдът обосновано и законосъобразно ги е отхвърлил като неоснователни предвид изяснената фактическа обстановка по делото. Правилни са изводите на решаващия състав, че в РА е конкретизирана приложимата хипотеза на чл. 19, ал. 2 ДОПК, тъй като е посочено изрично, че се касае за разпределяне на дивидент през м. 05 и м. 06.2018 г. за сметка на неразпределена печалба в размер на 199 500 лв. и отчитане на изплатени/погасени суми през 2016 г. към други лица, от касата на "Ви Ей Си България" ЕООД в размер на 809 000 лв. При това положение безспорно е налице и субективната страна на състава на отговорността в случая, тъй като ревизираното лице е било запознато с характера и значението на действията си и съзнателно е искало или допускало настъпването на предвидените законови последици. Обосновано в обжалвания съдебен акт е прието, че недобросъвестността и причинно-следствената връзка в случая се извеждат от описанието на фактите и действията, които според ревизиращите осъществяват състава на чл. 19, ал. 2 ДОПК. В подкрепа на касационната си теза Н. В. не представя нови доказателства за проявена добросъвестност или отделни действия, насочени към спазване на ръководните си задължения. В тази насока преобладаващата част от доводите в касационната жалба са теоретични и не могат да обосноват противоположни на направените от съда изводи по същество. Неоснователно в касационната жалба е направено възражение за погрешна преценка на заключението по ССЕ от страна на административния съд. В съответствие с разпоредбите на чл. 201 и чл. 202 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото, което е изпълнено. При изготвяне на заключението от страна на жалбоподателя не са представени допълнителни доказателства, освен събраните при ревизията. Поради тази причина отговорите на поставените въпроси само потвърждават вече установената фактическа обстановка. Обосновано и правилно съдът е отхвърлил възраженията на жалбоподателя срещу приемането на заключението и искането за назначаване на допълнителна експертиза, направено от процесуалния представител в о. с. з. на 10.06.2020 г. Неотносимостта на голяма част от поставените задачи към предмета на делото и невъзможността да бъде установено дали въобще е съществувала реална касова наличност, изискуеми вземания на "Ви Ей Си България" ЕООД и имущество за погасяване на дължимите данъци и осигурителни вноски стават ясни от заключението и констатациите на вещото лице по приетата ССЕ, които са взети предвид при постановяване на решението. Доколкото няма данни, а и не се твърди, че друг освен Н. В. като едноличен собственик и управител през ревизираните периоди е бил упълномощен да взема решения относно операциите с финансовите и счетоводни сметки на дружеството, правилно съдът е приел, че именно той е осъществил разпоредителните действия - обстоятелство, което също не е било оспорено в хода на съдебното производство. Процесният РА е законосъобразен и от гледна точка на приетото тълкувателно решение № 5/29.03.2021 г. по тълк. д. № 7/2019 г., на ОСС на ВАС, според което, отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на главния длъжник. След приемане на цитираното тълкувателно решение изходът от спора по главния въпрос за наличие на предпоставките по чл. 19 ДОПК обуславя окончателното решение по делото. Според чл. 16, ал. 3 ДОПК, отговорността на задълженото лице по чл. 14, т. 3 ДОПК обхваща данъците и задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските по събирането им. След проверка на заявените касационни пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение в тази част на спора за правилно и обосновано. Крайното заключение на решаващия съд се споделя от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към мотивите на първоинстанционния съд, довели до отхвърляне на жалбата срещу процесния административен акт. С оглед изхода на спора и своевременната претенция за разноски в полза на НАП (по арг. от § 1, т. 6 ДР АПК) се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер от 15 644 лв., изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при материален интерес по делото в размер на 274 849, 91 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо, Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение,