Решение № 12634 от 28.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15080/2009 г.

ВАСIII отделение28.10.2010 г.докладчик Ваня Пунева

Диспозитив

Отхвърля жалбата на Мурат Алтънай, гражданин на Турция, против решение № 539 от 9.11.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховен административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

Мотиви

Решение № 12634 от 28.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15080/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по жалбата на Мурат Алтънай, гражданин на Турция, против решение № 539 от 9.11.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС на Р България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т, 4, във вр. с чл. 9 от ЗУБ е отказано на жалбоподателя предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ. Ответникът - председател на Държавна агенция за бежанците, чрез юрк. Станкова оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 87 от ЗУБ, вр. чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, като разглеждана по същество е неоснователна. Административното производство по ЗУБ е било образувано по молба с рег. № 639 от 15.07.2009 г. за предоставяне на закрила в Р България, подадена от жалбоподателя Мурат Алтънай, роден на хх.хх.хххх г. в с. Камъшгьолу, обл. Бингьол, Турция, гражданин на Турция, етническа принадлежност - Кюрд, вероизповедание: мюсюлманин - сунит, семейно положение - неженен. В изпълнение на законовите изисквания по ЗУБ с чужденеца са проведени две интервюта на 11.08.2009 г. и на 6.10.2009 г. Пред интервюиращият орган и в присъствието на преводач от турски език, който е разбираем за жалбоподателя, последният е заявил, че живее в ц. Камъшгьолу, гр. Адаклъ, област Бингьол. Там се е занимавал с животновъдство. За първи път е напуснал Турция през 2003 г. нелегално за Швейцария. Там е останал една година. Подал е молба за закрила, но след това я е оттеглил по собствено желание и се завърнал в Турция. В Р България е пристигнал нелегално на 16.06.2009 г. с помощта на трафиканти. Твърди, че за пътуването си е платил 2 000 евро. Кандидатът е заявил, че по политическа причини е напуснал Турция. Снабдявал е с храна бойците от ПКК, за което е имал проблеми с официалните власти. В последващото интервю чужденецът е заявил, че е подал молба за закрила в Швейцария по същите причини, поради които подава и настоящата в Р България. Добавя, че семейството му е пожелало да замине при роднините си там. Същевременно на въпроса за конкретния повод за сегашното му напускане на страната по произход, Мурат Алтънай заявява, че домът му е бил опожарен от армията. В селото им често идвали бойци на ПКК, които събирали продукти и взимали със себе си в планината младежите. Бил е арестуван няколко пъти от армията. Не е бил осъждан. Не е членувал в политическа партия или организация. Въз основа на фактите от изложената от кандидата бежанска история, причините, поради които същият е напуснал страната по произход, както и приложната справка с вх. № 3010/8.10.2009 г. на Дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд" към ДАБ при МС, е изготвено становище от главен експерт в РПЦБ - София с рег. № УП3807/12.10.2009 г. Предложено е на кандидата да бъде отказан предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като не са налице материалноправните предпоставки по ЗУБ. На основание горното и при съобразяване материалноправните предпоставки по ЗУБ, Председателят на ДАБ при МС е постановил обжалваното в настоящото производство административно решение, с което е отказан на Мурат Алтънай статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ. Решението е правилно. Административният орган е обосновал извода за липса на основанията за предоставяне на закрила в Р България, въз основа на правилно установената фактическа обстановка и доказателствата по административната преписка. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. От изявленията на кандидата в административното производство не може да се направи извод за наличие на законовите предпоставки по ЗУБ за нуждата от получаване на бежански статут по отношение на чужденеца. В първоначалното интервю кандидатът се е позовал на лични мотиви и желанието на семейството му да замине и да се устрои в България. Такива мотиви се извеждат и в последващото му интервю, като кандидатът сам заявява, че е вършел това, което му посочи семейството. В същото време жалбоподателят разказва за инциденти с бойци на ПКК, както и проблеми с армията. Фактите, които се излагат са противоречиви, а бежанската история неясна, поради което не може да се приеме за достоверна. Кандидатът от една страна сочи, че е помагал на бойците от ПКК, а от друга се опасява ще го вземат с тях, а това считал за реална заплаха за живота си. Самите нападения (източник, причини и друга конкретика по случая) не са доказани. Съгласно справка на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" към ДАБ при МС не е открита информация за извършването на въоръжени набези срещу села в кюрдските райони и конкретно област Бингьол от бойци на ПКК. Пред административния орган кандидатът казва, че се опасява да не бъде взет за войник. Отклонението от военна служба не е основание за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, както правилно е посочено и в становището на гл. експерт при ДАБ. Така, от справка на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" към ДАБ при МС с рег. № 2040/16.06.2009 г., става ясно, че турските граждани-етнически кюрди, които са се отклонили от военна служба или са дезертирали от турските въоръжени сили (какъвто е конкретния случай), не получават бежански статут по чл. 16а на Основния закон на Германия и не се ползват със закрила от отказ да получат убежище по силата на § § 51 и 53 на германския Закон за чужденците. Малко вероятно е да се прилагат дискриминационни мерки по отношение на войниците - кюрди в турската армия само поради етническата им принадлежност. Наказанията за отклонение от военна служба са минимални (предимно парични глоби) и нямат дискриминационен характер на етническа основа. Никъде в изявленията си жалбоподателят не твърди, че лично той е ангажиран с определена политическа, религиозна или друга организация, от която да се направи извод, че по отношение на кандидата е налице реална заплаха за живота му, която от своя страна да обосновава основателността на молбата му за предоставяне на бежански статут. При тези обстоятелства настоящата съдебна инстанция намира, че причините поради които жалбоподателят е напуснал страната си по произход (при това доброволно) имат икономически и личен характер, поради което не се обосновава нуждата от предоставяне на закрила по ЗУБ. Ето защо изводът на административния орган за неоснователност на молбата на чужденеца в частта й относно предоставянето на бежански статут, е законосъобразен. Не е налице и основание по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. От справка на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" към ДАБ при МС с вх. № 247/29.01.2009 г., става ясно, че само въз основа на своя произход турските граждани с кюрдска или друга национална принадлежност не са и никога не са били подлагани на репресии от страна на държавата. Не са известни и случаи на завишени съдебни присъди на това основание. По-голямата част от кюрдите са интегрирани в турското общество. Представени са в парламента, правителството и администрацията, както и в местните органи, съдебната власт и силите за сигурност. Всички турски граждани, включително и кюрди, имат еднакъв достъп до обществени услуги като здравеопазване или издаване на официални документи. Извършените през последните години конституционни и законодателни промени в областта на човешките права и основните свободи създават условия за по-голяма свобода на изразяването, събранията и сдружаването. През 2003 г. за първи път официално е разрешено изучаването на кюрдски език. От юни 2004 г. държавните радио и телевизия започват ограничени предавания и на кюрдски език. Посочено е още, че в Турция няма лица или групи, които да са изложени на репресии от страна на държавната власт само поради принадлежност към определена раса, религия, националност и социална група или само заради политически убеждения. При тези данни настоящата съдебна инстанция приема, че за Мурат Алтънай Турция е сигурна страна по произход, съгласно т. 8 от ДР на ЗУБ, според която "сигурна държава по произход" е държавата, в която установеният правов ред и неговото съблюдаване в рамките на демократичната обществена система не допускат осъществяването на преследване или действия на преследване и не съществува опасност от насилие в ситуация на вътрешен или международен въоръжен конфликт. С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че като е отказал статут на бежанец и хуманитарен статут, административният орган е постановил законосъобразен административен акт, жалбата срещу който е неоснователна. Предвид изложеното и на основание чл. 172 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,

Цитирани разпоредби

1