Решение № 3848 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2758/2015 г.

Решение № 3848 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2758/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на полицейски орган при Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" - МВР срещу решение № 195/12.01.2015 г., постановено по адм. дело № 9553/2014 г. по описа на Административен съд - София - град. Касаторът навежда доводи за недопустимост на процесния акт. Развива съображения, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Иска се обезсилване на акта, алтернативно - отмяната му и решаване на спора по същество. Ответникът - Георги Захариев Мицев не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 124а (отм.) от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" (ЗДАНС) е отменена Заповед за задържане на лице рег. № П-13-5988 от 17.08.2014 г., издадена от експерт в ДАНС, с която Георги Захариев Мицев е задържан за срок до 24 часа. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че от представените по делото Постановление за образуване на наказателно производство ДП 71/2014 г. (пр. пр. № 4-911/2014 г. по описа на СГП) срещу друго лице за престъпление по чл. 244 НК, протокол за обиск и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 12.08.2014 г., не става ясно каква е съпричастността, респ. участието на жалбоподателя в престъплението по чл. 244 НК, за да е налице по отношение на същия дейност по чл. 4, ал. 1, т. 19 ЗДАНС респ. да е налице предпоставка за задържането на лицето по чл. 124а (отм.) ЗДАНС. Първоинстанционният съд е установил, че в заповедта освен изписания цифром текст чл. 244 /предполага се от наказателния кодекс/, не е конкретизирано за какво деяние всъщност става въпрос, както и установено ли е по време на проверката участието на лицето в каквото и да било инкриминирано деяние. Липсват данни у жалбоподателя при извършения обиск и претърсване да са намерени неистински или подправени парични знаци, платежни инструменти и официални документи или поне да има индикация за такива. Намерената сума пари в посочения в протокола размер по никакъв начин не индикира престъпление по чл. 244 НК, поради липсата на експертна справка за евентуално държане на неистински парични знаци у жалбоподателя. По делото няма данни жалбоподателят да е привличан в качеството на обвиняем, дори разпитван като свидетел, дори не е написал саморъчни обяснения. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съдът е изпълнил задължението си по чл. 168 от АПК като е извършил съответния контрол за законосъобразност на оспорената заповед по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Установени са правнорелевантните за спора фактически обстоятелства по отношение на наложената принудителна административна мярка и са изложени подробни правни съображения, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Неоснователни са доводите в касационната жалба за недопустимост на обжалваното съдебно решение. Общоприето и в теорията и в съдебната практика е становището, че недопустимо е това съдебно решение, което е постановено при липсата или ненадлежното упражняване на правото на иск, респ. на правото на съответния вид жалба, както и решенията постановени в нарушение на диспозитивното начало. Нередовността на жалбата, обусловена от невнасяне на държавната такса не е порок от кръга на горепосочените, който би довел до недопустимост и съответно обезсилване на постановения съдебен акт. Следва да се съобрази и нормата, установена в разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, съгласно която когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. В конкретния случай, поради изхода на спора, първоинстанционният съд е осъдил административния орган да възстанови от бюджета си дължимата държавна такса по воденото съдебно производство. При постановяването на първоинстанционното решение не са допуснати нарушения на съществени процесуални норми, всички доказателства по делото са обсъдени и преценени в тяхната съвкупност и относимост. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. При осъществяване на правораздавателната дейност на решаващия съд не са допуснати и твърдяните нарушения на производствените правила - доказателствения материал е анализиран поотделно и в неговата съвкупност, а всички доводи и възражения на страните са обсъдени и правилно преценени. Процесното решение е постановено и в съответствие с матeриалния закон. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че задържането за срок от 24 часа по смисъла на чл. 124а, ал. 1 (отм.) ЗДАНС е принудителна административна мярка, която следва да има превантивен или преустановителен характер. Тя следва да се прилага за предвидените в закона цели - да се предотвратят вредните последици от извършено престъпление, да се осуети прикриването на престъплението или с цел започването на разследване срещу вероятния извършител на престъплението. Целта на закона с налагането на посочената ПАМ е да се ограничи вредното влияние на евентуално извършено престъпление върху обществото, да се осуети прикриването на извършено престъпление, да се създадат условия за безпрепятствено провеждане на проверка. Съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК, административните актове се издават за целите, установени в закона, а чл. 6 от АПК въвежда принципа на съразмерността като материалноправно изискване за законосъобразност на административния акт. Съгласно практиката на Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) по чл. 5, ал. 1, б. "с" от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) се изисква лицата да се задържат по "обосновано подозрение" за извършено престъпление. Това подозрение не може да бъде общо и абстрактно, трябва да има данни, които биха били достатъчни за един обективен наблюдател да приеме, че лицето за което се отнасят може да е извършило конкретно нарушение (Решение от 24.06.2014 г. по Дело Петков и Профиров срещу България, постановено от Европейският съд по правата на човека). Необходимо е да се отбележи, че такива факти и данни не се съдържат в постановената заповед за задържане. В нея не са вписани конкретни обстоятелства и деяния. Дори само това, би било достатъчно първоинстанционният съд да заключи, че задържането на лицето не е било съвместимо с принципа за защита от произвол. Обосноваността на акта, въз основа на който става задържането обуславя законосъобразността му и представлява съществен елемент за преценка произволността на задържането. ЕСПЧ в практиката си приема, че липсата на изложени основания в акта за задържане, е несъвместима с принципа на защита на индивида от произвол, залегнал в чл. 5, ал. 1 от КЗПЧОС. Решаващият съд въз основа на верен и точен анализ на установените факти по делото е достигнал до правно обоснования извод за липсата на елементите на фактическия състав на разпоредбата на чл. 124а (отм.) от ЗДАНС, чието кумулативно наличие е предпоставка за законосъобразност на обжалвания административен акт. С оглед на изложеното като е отменил заповедта, първоинстанционният съд е постановил съответно на материалния закон решение. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение