Решение № 10714 от 3.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2927/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Въртинков действащ като ЕТ Земпродукт Т. Въртинков , чрез адв. Петров, против Решение 783/07.06.2024 г., постановено по адм. дело 70/2024 г. по описа на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлен искът му с правно основание чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ против Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ за заплащане на сумата от 105 925, 86 лв., като имуществени вреди представляващи дължимите, но непризнати плащания на субсидия по СЕПП и НД по подадено Общо заявление за плащане на площ 2008г. с вх. 15931304/16.05.2008г. и УИН [номер], ведно със законната лихва за забава. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, издадено в противоречие с материалния закон, нарушение на процесуални правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Посочва, че неправилно съдът е счел, че липсват предпоставките за присъждане на обезщетение. Моли за отмяна на решението и Върховният административен съд да присъди търсеното обезщетение в пълен размер. Ответникът по касация Държавен фонд Земеделие , редовно уведомен, не се представлява в съдебно заседание. Не представя становище по касационната жалба в законоустановения срок. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл.218, ал.2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна Производството пред административния съд е образувано по искова молба на Т. Въртинков действащ като ЕТ Земпродукт Т. Въртинков против ДФ Земеделие за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 105 925, 86 лв., ведно със законната лихва за забава, които са претърпени пряко и в непосредствена връзка с незаконосъобразен административен акт Уведомително писмо за извършена оторизация по СМДП с изх.01-6500/4720 от 28.03.2016 г. издадено във връзка с подадено общо заявление за плащания за площ 2008 г. с УИН [номер], УРН [номер] за подпомагане по схеми и мерки Схема за единно плащане на площ /СЕПП/ и Национални доплащания /НД/. От фактическа страна административният съд установил, че ищецът в качеството си на ЕТ Земпродукт Т. Въртинков е подал общо заявление за плащания на площ 2008г. с УИН [номер], УРН [номер] за подпомагане по схеми и мерки Схема за единно плащане на площ /СЕПП/ и Национални доплащания /НД/, като очертал 6 бр. карти с местоположение на ползваните от него земеделски парцели в землището на [населено място], обл. Монтана, като същият конкретно е посочил вида на културата площи под угар и маслодайни култури с конкретната площ, основание за ползването им и участие в схемите за подпомагане по СЕПП и НД. Във връзка с подаденото общо заявление за плащания на площ 2008г. с УИН [номер] на основание действащата тогава разпоредба на чл.37, ал.3 от ЗПЗП от Регионален технически инспекторат Монтана е извършена проверка на място на 23.09.2008г. на заявените земеделски парцели от ищеца, като при проверката е установено, че от заявените осем парцела се обработва само един, а седем от тях са необработваеми и пустееща земя, силно обрасла с тръни и ниска и висока храстовидна растителност, на която не личат следи от обработка в рамките на последните 2-3 години, като на два от парцелите е имало следи от пожар, видно от приложения контролен лист от проверка на място. С оглед установеното е издадено уведомително писмо за извършено плащане / след обявяване по съдебен ред на нищожност на предходно уведомително писмо/ - Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания с изх. 01-6500/4720 от 28.03.2016г., издадено от Изпълнителен директор на ДФ Земеделие , което след преразглеждане на заявлението за кампания 2008г. и извършени задължителни административни проверки по чл.37 ЗПЗП е посочено, че по СЕПП за декларираната площ е изчислена искана финансова помощ в размер на 24 317,08лв., като оторизираната сума е в размер на 0,00лв. Посочено е, че ДФЗ-РА отказва финансово подпомагане по подаденото заявление, тъй като са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане, като са посочени всеки от заявените земеделски парцели и в забележка е отразено, че площта не е поддържана в добро земеделско състояние, съгласно извършена проверка на място 35762 от 23.09.2008г. За всяка от колоните са дадени конкретни разяснения, като в колона 8, като фактически констатации е отразено, че площта се определя като недопустима за подпомагане. По схемата на национално доплащане на площ за декларираната площ е изчислена искана финансова помощ в размер на 17 678,05лв., като оторизираната сума е в размер на 0,00лв. Посочено е, че ДФЗ-РА отказва финансово подпомагане по подаденото заявление, тъй като са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане, като са посочени всеки от заявените земеделски парцели и в забележка е отразено, че площта не е поддържана в добро земеделско състояние, съгласно извършена проверка на място 35762 от 23.09.2008г. За всяка от колоните са дадени конкретни разяснения, като в колона 8 като фактически констатации е отразено, че площта се определя като недопустима за подпомагане. Наложена е санкция за бъдещ период в размер на общо 37664,66лв. в съответствие с чл.138 от Регламент 1973/2004г. за СЕПП в размер на 21 809,54лв. и чл.51 от Регламент 796/2004г. за СНД в размер на 15 855,12лв. В отделна таблица е отразена оторизирана сума отделно по СЕПП поискана 24317,08лв и оторизирана 0,00лв. и по СНД поискана 17678,05лв. и оторизирана 0,00лв. По делото са приобщени множество писмени доказателства включително влязла в сила на 29.12.2011 г. присъда на Окръжен съд Монтана по НОХД 112/2010 г. по която ищеца е признат за невинен в това, че в периода от 14.ІV.2007 г. до 16.V.2008 г. в гр. Монтана, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на на ЕТ Земпродукт Т. Въртинков представил неверни сведения пред Общинска служба Земеделие и гори , гр.Монтана, както следва: на 14.ІV.2007 г. пред ОСЗГ Монтана подал Общо заявление за единно плащане на площ и Таблица на използваните парцели за 2007 г ., изпратени служебно на Областна дирекция на ДФ Земеделие Монтана, като посочил, че ще обработва земеделска земя в землището на [населено място] с обща площ 118.62 ха, което деяние извършил с цел да получи средства от фондове, предоставени от Европейския съюз на българската държава по СЕПП в размер на 12319.04 лв. и СНД в размер на 4913.70 лв., като през 2007 г . не е обработвал заявената земеделска земя; на 16.V.2008 г. пред ОСЗГ Монтана подал Общо заявление за единно плащане на площ и Таблица на използваните парцели за 2008г., изпратени служебно на Областна дирекция на ДФ Земеделие Монтана, като посочил че ще обработва земеделска земя в землището на [населено място] с обща площ 190.17 ха, което деяние извършил с цел да получи средства от фондове, предоставени от Европейския съюз на българската държава по СЕПП в размер на 24317.08 лв. и СНД в размер на 17678.05 лв., като през 2008 г . обработил 19.61 ха от общо заявената площ, поради което и го оправдава изцяло по повдигнатото обвинение по чл. 248а, ал. 3, във връзка с ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. С оглед на установената фактическа обстановка и събраните доказателства, първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск с мотиви, че от събраните доказателства по делото се установява, че не е налице първата предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразен административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за неоснователност на исковата претенция. При разглеждане на съдебния спор, съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на обжалваното решение. Приложен е правилно и материалния закон. Несъгласието на касационния жалбоподател с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. С оглед наведените от ищеца доводи, първоинстанционният съд е разяснил разликата между нищожност и унищожаемост на административните актове, като категории на незаконосъобразността. Настоящата инстанция намира, че не е необходимо да преповтаря разясненията на съда и на основание чл.221, ал.1, изр. последно от АПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази част. В случая, в хода на процеса е установено, че Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания с изх. 01-6500/4720 от 28.03.2016г., издадено от Изпълнителен директор на ДФ Земеделие е издадено от компетентен административен орган, като съдът е съобразил действащата към датата на издаване на уведомителното писмо норма на чл. 11а, ал. 1, т. 1 ЗПЗП, в предвидената от закона писмена форма, при съобразяване изискванията на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. Съдът е обосновал извод и че административният акт е мотивиран, като е посочил, че в процесния случай фактическите и правни основания за издаване на акта, съставляващи мотиви на административния орган се съдържат в табличен вид в самия акт, включително и разясненията по колони на самите таблици. Мотивите за издаване на процесния акт са свързани с извода на административния орган, направен в следствие на извършена проверка на място на заявените имоти, че същите не се стопанисват. Резултатите от проверката са обективирани в Контролен лист, част от административната преписка, от който е видно, че от заявените осем парцела се обработва само един, а седем от тях са необработваеми и пустееща земя, силно обрасла с тръни и ниска и висока храстовидна растителност, на която не личат следи от обработка в рамките на последните 2-3 години, като на два от парцелите е имало следи от пожар. Контролния лист от извършената проверка е съобщен на ищеца, видно от уведомителното писмо изх.01-124/639 от 25.09.2008г., като срещу същият не са подадени възражения. Настоящата инстанция споделя решаващите изводи в тази връзка, че в случая безспорно е установено, че заявените за подпомагане имоти не са обработвани съобразно заявеното от ищеца. Съдът правилно е извършил преценка на значение на влязлата в законна сила присъда, по която ищецът е оправдан по повдигнатото му обвинение. Разпоредбата на чл.300 от ГПК, е задължителна за гражданския респ. административния съд, които, както правилно е посочил първоинстанционният съд, разглеждат гражданскоправните последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, което не намира приложение по отношение на ИАА по см. на чл.21, ал.2 от АПК за което законодателя е предвидил наличието на волеизявление на административен орган, с което се констатират възникнали права и задължения свързани с подпомагането по схемите и мерките за директни плащания предвидени в Регламент /ЕО/ 796/2004г. на Комисията от 21 април 2004г. при издаване на процесното уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания, без да разглежда правните последици свързани с деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което наведените от ищеца доводи за нарушение на закона от страна на ответника при издаване на оспореното уведомително писмо са неоснователни. С оглед на извършения анализ, правилно решаващият състав на АС Монтана е достигнал до извод, че Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания с изх. 01-6500/4720 от 28.03.2016г., издадено от Изпълнителен директор на ДФ Земеделие , като издадено от компетентен орган, в установената форма и при спазване на процесуалните правила, материалния закон и целта на закона се явява законосъобразен ИАА в това число и по доводите изложени за неговата нищожност. Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, според който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл.203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определените от законодателя кумулативно налични предпоставки. Първоинстанционният съд правилно е приел, че липсата на първата предпоставка за реализиране на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, представлява достатъчно основание за отхвърляне на иска, но следва да се отбележи и, че ищецът не е доказал причинна връзка между твърдяната вреда и бездействието на служителите на ДФЗ. По изложените съображения при постановяване на съдебното решение не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. При този краен извод разноски по делото не следва да бъдат присъждани. Предвид изложеното, и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение