Решение № 253 от 4.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6131/2007 г.

Решение № 253 от 4.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6131/2007 г., IV г. о., докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на чл. 218а ал. 1 б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по жалбата на К. о. "Р" гр. С., чрез процесуалния й представител адв. В, против въззивното решение № 19 от 2 юли 2007 г., постановено по в. търг. д. № 489 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2006 г., в частите му, с които е отменено решение № 15 от 4 август 2006 г., постановено по гр. д. № 3* по описа на районния съд в гр. С. за 2004 г. в частта му, с която е прието за установено, че ОС на ТПК гр. С. не представлява възстановен кооперативен с. по силата на § 1 от ДР на Закона за кооперациите от 1991 г. и ПМС № 192/1991 г. и вместо него предявеният установителен иск от касатора е отхвърлен, както и в частта му, с която първоинстанционното решение е оставено в сила - за прогласяване нищожността на констативен нотариален акт. Срещу останалата част на решението е постъпила касационна жалба от О. с. на ТПК гр. С., чрез председателя на управителния съвет И. Г. И. В жалбата на К. о. "Р" се сочи касационното основание по чл. 218б ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводството и необоснованост. Касаторът изтъква, че незаконосъобразно съдът приел, че ответната к. "О. с. на ТПК" гр. С. е правоприемник на прекратения през 1970 г. ОС на ТПК, защото фактическата й ликвидация е извършена, ответникът е регистриран след крайния срок по закона, поради което кооперацията е новосъздадена; строителството на битовия комбинат е било осъществено със средства на прекратения ОС на ТПК, доброволен труд и отпуснати средства от ЦС на ТПК, като след завършването му в него са били настанени няколко кооперации, между които и праводателя на касатора и два от етажите му са били предадени в собственост на праводателя през 1970 г., поради което ответникът незаконосъобразно се е снабдил с нотариален акт за собственост и е налице нищожност на нотариалното действие. В жалбата на Окръжния с. на ТПК се сочи касационното основание по чл. 218б ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Касаторът изтъква, че собствеността на сградата е безспорна, като касаторът е неин собственик от момента на построяването й, а липсват писмени доказателства за твърдението на ищеца, че правото на ползване му е предоставяно; няма учредяване право на ползване, тъй като собствеността е останала държавна, а ищецът само е стопанисвал имота; не е ясно кой е бил собственик на процесните помещения, за да ги предостави за ползване на праводателя на ищеца; по влязло в сила съдебно решение, в което ищецът е бил трето лице помагач, е прието, че с протокола за приемане и предаване на основни средства от 1971 г. не могат да бъдат прехвърляни имуществени права; искът по чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.), е недопустим. В отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.) на жалбата на ОС на ТПК, К. о. "Р" чрез процесуалния си представител адв. В сочи доводи в подкрепа на тезата си. Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Касационните жалби са процесуално допустими - подадени са в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лица, легитимирани да подадат жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът е сезиран с три установителни иска - първият за установяване, че Окръжният с. на ТПК гр. С. не е възстановена кооперативна о. по реда и сроковете, предвидени в § 1 от ДР на ЗК (отм.) на бившето ОС на ТПК, прекратено и ликвидирано през 1970 г., вторият за установяване, че кооперацията ищец е била член на бившият прекратен и ликвидиран ОС на ТПК гр. С. през 1970 г. с ПМС № 16 от 1970 г. и РКСК 394/1970 г. и третият за признаване нищожността на констативния нотариален акт № 147 по н. д. № 2* от 1993 г. По първия и втория установителни искове касационният съд приема, че атакуваното решение е неправилно като постановено в нарушение на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.), което налага тяхната отмяна и връщането на решението за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд по следните съображения: В исковата си молба К. о. "Р" сочи, че в рамките на ревандикационен иск е пропуснала да предяви инцидентни установителни искове за собственост; Окръжният с. на ТПК е бил прекратен през 1970 г. и ликвидацията му е била извършена чрез прехвърляне на кооперативното имущество; регистрирания през 1993 г. О. с. на ТПК е новоучреден и не е правоприемник на прекратения през 1970 г. съюз; на ищеца през 1971 г. бил продаден и предаден процесният имот - първи и втори етаж от Битовия комбинат. За да постанови решението по първите два предявени иска въззивният съд приел, че процедура по прекратяване и ликвидация на ОС на ТПК не е извършвана; към настоящия момент в ОС на ТПК членуват голяма част от организациите, членували в него към 1970 г., като е налице идентичност в наименованието и персоналния състав на двата съюза, правоприемството на кооперативните съюзи и възстановили дейността си по реда на § 29, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за кооперациите; производствената сграда в битовия комбинат се предала през 1971 г. безвъзмездно на ТПК "У", който членувал в ОС на ТПК, както е видно от свидетелските показания. Според ПМС № 16 от 1970 г. дейността на ОС на ТПК гр. С. е била преустановена, защото било разпоредено създаване на единно ръководство на производството на стоки за широко потребление, като окръжните народни съвети поемат пряко стопанското ръководство на ТПК. По разпореждане № 394 от 1970 г. на Министерския съвет било решено прехвърляне на кооперативните имущества на Държавния комитет за битови услуги и единните стопански дирекции при окръжните народни съвети, като се предложило на окръжните съюзил на ТПК да предадат на единните стопански дирекции при окръжните народни съвети цялото недвижимо имущество, с изключение на сградите, използвани за производствени и търговски нужди от ТПК. С акт за приемане и предаване от 1971 г., подписан от заместник председателя на ТПК "У", била предадена производствена сграда в битов комбинат, в която се намират поръчки 1, поправки 1 и поправки 20. Имотът бил заприходен на ТПК "У". На 31 март 1993 г. по реда на чл. 4 от Закона за кооперациите бил вписан Окръжния с. на ТПК гр. С.. Съюзът бил учреден от пет кооперации. Направено било искане на основание § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за кооперациите и ПМС № 192/1992 г. за връщане на одържавеното кооперативно имущество, състоящо се от трети етаж на Б. комбинат и този имот бил отписан от актовите книги за държавна собственост, а собствеността върху четвъртия етаж била възстановена от общината. През същата година съюзът се снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху четириетажна масивна сграда с двуетажна масивна постройка от юг, представляваща "Б", придобита по силата на законно извършено строителство в собствения имот на съюза. За този нотариален акт ответникът се снабдил и с удостоверение от ЦС на ТПК, според което на базата на наличната в съюза документация и направената фактическа проверка, регистрираният през 1993 г. ОС на ТПК гр. С. възстановява в персонално и имуществено отношение ОС на ТПК - С. З., приключил дейността си през 1970 г. при действието на Разпореждане № 394 от 1970 г. на Комитета за стопанска координация. По смисъла на § 1 от ДР на ЗК (отм.), възстановилата дейността си прекратена к. (т. е. тази, която е съществувала, без да развива дейност, но и без да е заличена по съответния ред) е онази к., чието имущество е одържавено, която съществува като правен субект поради липсата на заличаването й като юридическо лице, но която е била лишена от имуществото си и от средствата за производство, поради което и не е могла да осъществява дейността си, за която е била създадена. Като цяло съдебната практика приема, че правоприемството на възстановените кооперации, а след приемането на § 27 от ПЗР на ЗК така и за възстановените като юридически лица кооперативни съюзи, настъпва по силата на закона, но само доколкото е налице идентитет по отношение не само и единствено по име, предмет на дейност, членска маса, неимуществени права, но и идентитет на имуществото - онова, което е отнето и за което е поискано възстановяването му чрез различните способи, предвидени в закона. Законът посочва, че при наличието на определени предпоставки за прекратената и възстановена к., тя е правоприемник по силата на закона и като основание за възстановяване на правото на собственост, без да се признава правоприемството по закон, аналогично на наследственото правоотношение, тъй като за последното е без значение съществуването или не на определено имущество за осъществяване на правоприемството между починалия и наследниците му по закон. По посочената причина съдът в настоящия си състав не приема, че правоприемство за кооперативна о. може да се приеме по принцип, доколкото не се касае до претенция, касаеща всички иззети имущества или само някое от тях. Предвид изложеното, не може да се възприеме изводът на въззивния съд, че правоприемството на кооперативните съюзи може да се установи по принцип и се признае по реда на предявения положителен установителен иск. Нещо повече - искът би бил недопустим, ако не е налице правен интерес за това, предпоставен от връзката му с иск за установяване на вещно право. В тази връзка се налага нова преценка на въззивния съд за допустимостта на иска изобщо и в частност предвид естеството на другото производство, в което, както ищецът твърди в исковата молба, е пропуснал да предяви инцидентите си установителни искове и за което касационният съд не намери доказателства в досието на делото, относно вида на предявения иск, предмета на спора и направените от страните твърдения и оспорвания. Наличието на правен интерес и действителната претенция на ищеца по втория установителен иск също следва да бъдат установени при новото разглеждане на спора. Необходимо е да се посочи защо предявеният иск е допустим, както и дали има връзка с вече разглеждания между страните спор, което е заявено в исковата молба. Същевременно, самият въззивен съд посочва в мотивите си, че страните не спорят, че ТПК "У", сега КО "Р", е била член на ОС на ТПК гр. С., преустановил дейността си през 1970 г. Ако липсва спор, то или претенцията е недопустима, или всъщност ищецът има предвид друг иск, което би дало основание да се счете, че исковата молба е нередовна. По третия предявен иск в исковата молба се твърди, че за снабдяването с констативния нотариален акт е използван нотариален акт от 1962 г., който се отнася до придобиването на собствеността от прекратения и ликвидиран бивш ОС на ТПК гр. С. и нотариусът погрешно е приел, че се касае за едни и същи ОС на ТПК, като не е представен документ за правоприемство между бившия ОС на ТПК и ответника и без да се представят надлежни писмени доказателства, поради което е допуснато нарушение на чл. 465, ал. 1 б. "б" и чл. 483 от ГПК. По този иск въззивният съд приел, че не са допуснати нарушения от страна на нотариуса, тъй като извършеното действие е в правомощията на нотариуса и при него са били представени писмени доказателства за удостоверяване правото на собственост, които той е счел за надлежни и достатъчни. Изводите на въззивния съд по този иск са правилни. Не се установява от представените по делото доказателства да е осъществено от страна на нотариуса такова нарушение, което да обуславя нищожност на нотариалното действие. Съобразно правилото на чл. 472 от ГПК от 1952 г., нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши, защото то по естеството си не е представлявало нотариално действие, имотът не се намира в неговия район на действие, нотариусът е действал извън своя район, осъщественото нотариално действие противоречи на закона или на добрите нрави, нотариусът е действал в това си качество, въпреки забраната на чл. 471 от ГПК (отм.), както и когато участващите в сделката лица не са се явили лично и не са спазени правилата по извършването на самото действие, предвидени в чл. 475, чл. 476, б. "а", "в", "г" и "е", чл. 478, чл. 479 и чл. 485, ал. 2 от отменения ГПК. Ищецът в процесния случай не твърди наличието на нито една от посочените хипотези, а на практика оспорва правата на ответника по иска, което обаче може да се постигне по друг правен ред. Затова, като са отхвърлили предявения иск за нищожност на нотариалното действие, съдилищата са постановили правилен съдебен акт и в тази част решението следва да бъде оставено в сила. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение