Решение № 10072 от 23.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14539/2017 г.

Решение № 10072 от 23.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14539/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите/НАП/, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Е. И.- Турал, против решение № 1847 от 1.11.2017 г., постановено по адм. д. № 1618/2017 г. по описа на Административен съд П.. С обжалваното решение е отменена Заповед № 2-1607/15.05.2017 г. на изпълнителния директор на НАП. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на оспореното първоинстанционно съдебно решение поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209 от АПК. Ответникът - Г. Щ. Т. от гр. П. в писмен отговор, подаден чрез пълномощника му адв. Василев излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд П. е образувано по жалба на Г. Щ. Т. срещу заповед № 2-1607/15.05.2017 г. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и във връзка със Заповед № ЗЦУ-503/28.04.2017 г. на изпълнителния директор на НАП и утвърдено длъжностно и поименно щатни разписания на ТД на НАП, в сила от 1.05.2017 г., е прекратено служебното правоотношение на Тахов заемащ длъжността "Заместник директор на дирекция" в ТД на НАП - П., дирекция "Обслужване", считано от датата на връчване на заповедта - поради съкращаване на длъжността. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, но при противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и е немотивирана. В подкрепа на изводите си първоинстанционният съд е изложил мотиви относно липсата на материалните предпоставки, визирани в цитираната разпоредба и липсата на реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателя, с оглед на което е отменил обжалвания административен акт. Решението е неправилно. Разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл предвижда, че органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие. За да се осъществи прекратяване на служебното правоотношение на цитираното правно основание, следва да е налице съкращаване на длъжността, за което възникване да е настъпило фактическо премахване на съответната длъжност като нормативно определена позиция в щатното (длъжностното) разписание, което премахване да е обусловено от действително преустановяване на изпълняваната по тази длъжност служебна дейност, изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, с оглед легалната дефиниция на понятието "длъжност в администрацията", установено в чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (в сила от 01 юли 2012 г.). Длъжността в администрацията се характеризира като нормативно определена позиция, изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени в длъжностната характеристика на служителя. Следователно за да е налице съкращаване на длъжност по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки - длъжността вече да не фигурира нито като наименование, нито като нормативно определена позиция в длъжностното разписание на съответната държавна администрация, а също така и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени в длъжностната характеристика. В разглеждания казус предмет на спора е дали е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от Г. Щ. Т.. В случая направеният от първоинстанционния съд извод, че не са налице предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е неправилен. Въз основа на приобщения доказателствен материал пред първоинстанционния съд се установява, че със Заповед № ЗЦУ-503/28.04.2017 г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 и 8 от Закон за Националната агенция за приходите/ЗНАП/, изпълнителния директор на НАП е наредил да бъдат закрити длъжностите: "Зам. Директор на дирекция" в дирекция "Обслужване" в ТД на НАП-П.; "Зам. Директор на дирекция" в дирекция "Събиране" в ТД на НАП-В. Т.; "Зам. Директор на офис "Център" в ТД на НАП -С. и "Зам. Директор на офис "Изток" в ТД на НАП -С.. Разпоредено е общата численост на ТД на НАП- П. да се намали на 1428; тази на ТД на НАП-В. Т.- да се намали на 864, а тази на ТД на НАП- да се увеличи на 2418. В сила от 1.05.2017 г. изпълнителния директор на НАП е утвърдил длъжностно разписание на ТД на НАП -П., където в Дирекция "Обслужване"-липсва позиция за длъжност- "зам. директор дирекция", каквато е съществувала по предходно длъжностно разписание, утвърдено от Изпълнителния директор на НАП, в сила от 1.01.2017 г. В хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл при съкращаване на длъжности и свързаните с тях структурни промени, се цели оптимизиране на администрацията, което може да се изрази в намаляване на числения състав изобщо или намаляването му в едни звена и увеличаването му в други, премахването на отделни длъжности и разкриване на нови с качествено нови функции. В рамките на оперативната самостоятелност на органа по назначаването е да съкращава, респективно да разкрива отдели и/или сектори в нормативно определената структура и численост на персонала. В тази връзка неправилен е извода на съда, че липсата на мотиви за предприетите структурни промени - довели до премахване на длъжност - зам. Директор на дирекция "обслужване", а запазване на същата длъжност, но към друга дирекция "Събиране", обуславя извод за незаконосъобразност на извършените промени в щатното разписание. Не могат да бъдат споделени и доводите на АС-П., че заповедта на изпълнителния директор на НАП, с която нарежда изменение в щата на агенцията е следвало да бъде доведена до знанието на жалбоподателя и осигурена възможност да оспори същата. Следователно, първоинстанционният съд неправилно е достигнал до извод, че не е налице реално съкращаване на заеманата от Тахов длъжност "Заместник директор на дирекция" в ТД на НАП - П., дирекция "Обслужване" тъй като не са налице двете кумулативни изисквания на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Напротив, в случая е налице заличаване на длъжността и като нормативно определена, обособена позиция и като съвкупност от функции, задължения и изисквания, с оглед на което заповедта за съкращаване на длъжността се явява издадена при наличието и при спазване на предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, а съдебното решение, с което административният акт е отменен като постановено при неправилно приложение на материалния закон ще следва да се отмени. На основание чл. 222, ал. 1 от АПК ще следва да се постанови ново решение, с което жалбата на Г. Щ. Т. срещу заповед № 2-1607/15.05.2017 г. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител е прекратено служебното му правоотношение да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора ответника следва да бъде осъден да заплати на касатора сумата 200 лева разноски - възнаграждение за юрисконсулт, за двете инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,