Решение № 202 от 30.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 662/2014 г.

Решение № 202 от 30.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 662/2014 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Й. Х. С. срещу решение № 31/10.03.2014 г. по внохд № 377/2013 г. на Варненския апелативен съд с оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието- касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Иска се връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно- намаляване на наказанието. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението установи следното: Варненският апелативен съд потвърдил изцяло присъда № 119 от 04.12.2013 г. по нохд № 1206/2013 г. на Варненския окръжен съд, с която подсъдимият Й. С. е признат за виновен в това, че на 12/13.05.2013 г. при продължавано престъпление се съвкупил с Ф. М., като я принудил към това със сила и заплашване и деянието е извършено от две лица /и подс. . Д./. На осн. чл. 152, ал. 3, т. 1, вр. чл. 152, ал. 1, т. 2, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 58а от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от пет години. Наведеното оплакване по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК е мотивирано с доводи, че въззивният съд не е направил анализ и проверка на релевантните доказателства, събрани в процеса, не е отговорил на възраженията на защитата и не е изложил собствени съображения относно размера на наказанието на С., а е преписал мотивите на първата инстанция. Оплакването е неоснователно. Първоинстанционното производство е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК. Окръжният съд е изложил убедителни съображения за безспорна установеност на фактите по обвинение и доказателствата, въз основа на които те са изяснени, които са възприети изцяло и от втората инстанция. Твърдението на защитата за неяснота по отношение начина на формиране на вътрешното съдийско убеждение е голословно. Въззивният съд е концентрирал вниманието си върху възраженията на защитата относно размера на наказанието, на които е дал подробен отговор. Поради това не може да бъде споделено възражението за нарушение на процесуалната норма на чл. 339, ал. 2 от НПК. Липсват основания за отмяна на въззивния съдебен акт. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наказанието. Както вече бе посочено, въззивният съд е обсъдил всички обстоятелства, относими към индивидуализацията на наказанието и ги е оценил съобразно действителната им тежест и значение. Правилно е заключението, че касаторът е играл водеща роля при сломяване на съпротивата на жертвата, упражнил е брутално насилие, държал се е цинично и вулгарно, изнасилил е многократно М., извършил е множество блудствени действия с нея. Механизмът на осъществяване на престъплението сочи на завишена степен на обществена опасност както на деянието, така и на дееца. Не могат да бъдат пренебрегнати и личностовите данни на С. - факта, че това не е изолиран случай в живота му, както и миналите му осъждания. Възражението, че съдът не може да цени данните за предходно изнасилване на св. Н. е несъстоятелно, защото този случай е част от фактологията, отразена в обвинителния акт и призната от подсъдимия. При това положение, настоящият касационен състав приема, че определеното наказание от пет години лишаване от свобода не е явно несправедливо и не следва да бъде намалявано. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение