Решение № 9517 от 26.10.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Бороспорт" АД, със съдебен адрес в гр. София, срещу заповед РД 49 - 2/04.01.2017 г., издадена от министъра на земеделието и храните, с която на основание чл.25, ал.4 от Закона за администрацията, чл.7, ал.7 и чл.10, т.1 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) и предложение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите е обособен дивечовъден участък "Варника" в района на дейност на ТП "ДГС Самоков" с граници, описани в заповедта. Жалбоподателят поддържа в жалбата и в писмено становище, че оспорената заповед е нищожна поради противоречие с материалния закон и целта на закона, материалноправно незаконосъобразна, липсват фактически и правни основания за издаването й, не съответства на целта на закона, иска обявяването й за нищожна или отмяната й и присъждане на разноските по делото. Ответникът - министърът на земеделието ( ново наименование на първоначално конституирания министър на земеделието, храните и горите ), чрез процесуален представител в съдебно заседание, иска отхвърляне на жалбата. Заинтресованата страна - Териториално поделение "Държавно горско стопанство Самоков" (ТП "ДГС Самоков" ), гр. Самоков, не взима становище. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбата е подсъдна на Върховния административен съд като първа инстанция предвид разпоредбата на пар.149 вр. пар.144 от ПЗР на ЗИДАПК (ДВ бр.77/2018 г.), тъй като делото е образувано преди влизането в сила на пар.144 от ПЗР на ЗИДАПК, създаващ новата разпоредба на чл.7, ал.8 от Закона за лова и опазване на дивеча. Жалбата е подадена от лице с правен интерес, управляващо ски пистите в курортен комплекс "Боровец", видно от доказателствата на л.66 - 104, твърдящо че обособеният дивечовъден участък "Варника" обхваща управляваните от него ски писти и ски съоръжения и предвид съвпадането по време на ски сезона и ловния сезон, е в противоречие със закона една и съща територия да са ползва едновременно за ски спорт и лов. Жалбата е и в предвидения от закона срок (заповедта не е съобщавана от издателя й на жалбоподателя), поради което същата е процесуално допустима. За да се произнесе по същество на жалбата, съдът взе предвид следното: Със заповед РД 46 - 1076/20.06.2001 г. на министъра на земеделието и горите на л.20, издадена на основание чл.7, ал.5 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) са определени границите на ловностопанските райони в района на дейност на ДЛ Боровец, като с т. V са определени границите на Държавен ловностопански район. Със заявление с вх. от 20.09.2016 г. на л.19 "Карагана Арборесценз" ЕООД е поискало от директора на Югозападно държавно преприятие ДП - Благоевград предвид предстоящото откриване на ловен сезон 2016/2017 г. и намерението на дружеството да инвестира в развитието на ловностопанската дейност на територията на страната, да му съдейства за обособяване на дивечовъден участък на територията на ТП "ДГС Самоков". Копие от писмото на дружеството е изпратено от директора на Югозападно държавно преприятие ДП - Благоевград на директора на ТП "ДГС Самоков" с придружително писмо от 04.10.2016 г. на л.18, за предприемане на съответните действия съгласно чл.3, ал.2 ППЗЛОД за обособяване на дивечовъден участък в границите на ловностопански комплекс Боровец - ловище Варника. С писмо от 11.11.2016 г. на л.16 от директора на ТП "ДГС Самоков" до Изпълнителна агенция по горите е предложено обособяване на дивечовъден участък "Варника", като част от определения по заповед РД 46 - 1076/20.06.2001 г. в т.V "Държавен ловностопански район" - наречен ЛСК Боровец и утвърждаване на границите му, подробно описани, както и кои отдели от ГСП 2007 г. да включва. С докладна записка изх. ИАГ -35319/16.12.2016 г. (цитирана в мотивите на заповедта) на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите на л.13 е предложено на министъра на земеделието и храните да бъде изменена заповед РД 46 - 1076/20.06.2001 г. на министъра на земеделието и горите в частта по т. V, определяща границите държавен ловностопански район и на мястото на останалата част от Държавния ловностопански район - 1689, 4 ха да бъде обособен дивечовъден участък "Варника" в района на действие на ТП "ДГС Самоков" с описани граници. В докладната записка са изложени мотиви, че във връзка с откриване на конкурс за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча по реда на чл.36, ал.1 и ал.2 от ЗЛОД, ТП "ДГС Самоков" е предложило обособяване на дивечовъден участък "Варника", което променя границите и намалява площите на Държавния ловностопански район по т. V от заповед РД 46 - 1076/20.06.2001 г. на министъра на земеделието и горите с оставащите четири ловностопански района в района на дейност на ТП "ДГС Самоков". Посочено е, че целта е влагане на по - големи инвестиции, необходими за изграждане на инфраструктурата на участъка, формирането на устойчиви популации, по - ефективно стопанисване и охрана на дивеча, увеличение на дивечовите запаси и повишаване приходите от ловностопанската дейност. Въз основа на описаната докладна записка министърът на земеделието и горите е издал оспорената заповед, с която на основание чл.25, ал.4 от Закона за администрацията, чл.7, ал.7 и чл.10, т.1 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) и предложение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите е обособен дивечовъден участък "Варника" в района на дейност на ТП "ДГС Самоков" с граници, описани в заповедта. Видно от подробно описаните граници и отдели, обхващани от дивечовъдния участък, той обхваща част от територията на "Държавен ловностопански район" по т. V от заповед РД 46 - 1076/20.06.2001 г. на министъра на земеделието и горите и частично от югоизток и изцяло от юг граничи с Национален парк "Рила". В заповедта на страница 2 са изложени подробни мотиви, свързани както с предложението на ТП "ДГС Самоков" във връзка с откриване на конкурс за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча по реда на чл.36, ал.1 и ал.2 от ЗЛОД за обособяване на дивечовъден участък "Варника", така и относно целите на обособяването - а именно влагане на по - големи инвестиции, необходими за изграждането на инфраструктурата на участъка, формирането на устойчиви популации, по - ефективно стопанисване и охрана на дивеча, увеличение на дивечовите запаси, стопанисване на сграда - стар учебен център и прилежащия към нея терен и повишаване на приходите от ловностопанската дейност. Видно от приетите по делото заключения на съдебно - техническа експертиза и допълнителна съдебно - техническа експертиза, неоспорени от страните и кредитирани от съда, поземлените имоти с начин на трайно ползване ски писта, в които попадат ски пистите и съоръженията - лифтове и влекове, стопаниссвани от жалбоподателя, попадат в границите на Държавен ловностопански район Боровец и дивечовъден участък "Варника", с изключение на най - южните части на писта Маркуджик 3, представляващи: поземлен имот 65231.920.644 с площ от 8 432 кв. м. и 90 кв.м. от поземлен имот 65231.920.643, целия с площ от 55 101 кв. м. От представените скици на ски пистите в к.к. Боровец, стопанисвани от жалбоподателя, с данни по кадастралната карта и кадастралния регистър (л.76 - 104) всички са в в горска територия, като за повечето от тях начинът на трайно ползване е ски писта. При сравнение с графичните част на Общия устройствен план на курортно туристическа локализация "Самоков - Боровиц - Бели Искър" ( л.179 - 184) и карта на ловностопанските райони на л.145 и карти на проектираните мероприятия в в ДГС "Самоков" на л.146 и карта на ловностопанските мерприятие в горскостопански участък "Боровец" на л.147 е видно, че в дивечовъден участък "Варника" територията е горска и в него липсва урбанизирана територия. Оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл.7, ал. 7 ЗЛОД и чл.10, т.1 ЗЛОД орган съобразно редакцията към датата на издаване на заповедта - министъра на земеделието и храните, който определя границите на ловностопанските райони съгласно първата разпоредба и обособява дивечовъдни участъци и определя границите им в рамките на държавните горски стопанства съгласно втората разпоредба. Спазена е процедурата за издаване на оспорения акт, регламентирана в чл.3, ал.1 и 2 ППЛОД и чл. 7 ЗЛОД, доколкото е започнало по предложение на ТП "ДГС Самоков" до изпълнителния директор на ИАГ, който от своя страна е изготвил мотивирано предложение до издателя на заповедта. Доколкото обособеният дивечовъден участък граничи от две страни с Национален парк "Рила" и е извън националния парк, за този дивечовъден участък не са приложими ограниченията, предвидени за националните паркове в Закона за защитените територии. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за липса на мотиви. Оспорената заповед е в писмена форма, има необходимите реквизити по чл.59 АПК и видно от горецитираното й съдържание съдържа както фактически основания, така и правни основания за обособяването на дивечовъдния участък. Обстоятелството, че част от мотивите са след диспозитива, не води до твърдяната липса на мотиви. Заповедта не противоречи на материалния закон. В ЗЛОД липсва забрана дивечовъдните участъци и ловните райони да са на горска територия с начин на трайно ползване ски - писта. Ограниченията относно ловната територия се съдържа в чл.6 ЗЛОД и чл.7, ал.2 ЗЛОД. Според чл.6 ЗЛОД ловната площ на страната включва всички земи, гори и водни площи, които са обитавани от дивеч или в които има условия за съществуването му, извън населените места, определени с общи и подробни градоустройствени планове или с околовръстни полигони. В случая в рамките на дивечовъдния участък липсва населено място. Другата забрана за обособяване на ловностопански район, какъвто е и ловностопанският район на дивечовъдния участък, е върху природен резерват по чл.7, ал.2 ЗЛОД. Тези забрани не са нарушени, като следва да се отбележи, че територията на дивечовъдния участък и преди обособяването му, е била част от ловностопански район по заповед РД 46 - 1076/20.06.2001 г. на министъра на земеделието и горите - а именно от описания в т.V "Държавен ловностопански район" - наречен ЛСК Боровец. Обособяването на дивечовъдния участък е в рамките на ДГС Самоков и с това е спазено изискването на чл.10, ал.1 ЗЛОД, като в заповедта подробно са описани границите му. Неоснователно е и оплакването за противоречие на заповедта с целта на закона. Действително една от целите на нормата на чл.6 ЗЛОД е да се осигури безопасност за населението при ловуване, но същата цел не може да се постигне чрез разширително тълкуване на понятието "населено място" по начин да включва и ски - пистите. Осигуряването на безопасност по ски пистите е задължение на лицето по чл.157 от Закона за туризма (ЗТ), на което са предоставени правата за ползване върху прилежащите към пистата съоръжения, на основание чл.157, ал.1 вр. чл.чл.154, ал.1 ЗТ по начините, описан в чл.154 ЗТ и Наредба за обезопасяването и информационната обезпеченост на ски пистите в Република България и за определяне правилата за безопасност върху територията на ски пистите и ски зоните и за организация на работата на ски патрулите (Наредбата), като в ч.10 и сл. от Наредбата са описани правомощията му за обезопасяване на пистата, включително и срещу ползване не по предназначение. Доводите на жалбоподателя в писмената молба от 24.03.2022 г. относно заповед от 07.11.2018 г. на ответника са неотносими към оспорената заповед от 2017 г., още повече, че тази последваща заповед няма отношение към преценката за законосъобразност и действителност на обжалваната заповед. Предвид изложеното оспорването по жалбата следва да бъде отхвърлено, поради липса на основания по чл.146 АПК. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от жалбоподателя разноски. Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно АПК Върховният административен съд, пето отделение